Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕНЕРАЛИ СМЕ, ВЕЛИКИ СМЕ

Втората сигурна новина от пленума е, че Жан Виденов се е отказал да воюва. Предусещайки очертаването на предконгресното единодушие, Жан Виденов изобщо не пристигна за пленума и отсъствието му едва ли означава, че се подготвя за главната битка. Скандалът, който междувременно се развихря около неизбирането на Стефан Продев за делегат на конгреса в община Средец, на пръв поглед може и да налива вода в мелницата на бившия премиер, но повече от ясно е, че с нея жито няма да бъде смляно. Стефан Продев без съмнение не се харесва на най-реваншистки настроените кръгове в партията, но зад него стоят доста силни интереси, които многократно вече доказаха, че нямат намерение да подлагат на обсъждане собствения си избор. А че Продев ще присъства на конгреса, няма никакво съмнение. Единствената му тревога е дали ще може да гласува като пълноправен делегат или ще трябва да премълчава позициите си като обикновен гост. Според самия шеф на партията не съществуват никакви пречки главният редактор на партийния вестник да бъде избран за делегат от друга общинска организация, стига, разбира се, той самият да пожелае това.


Всъщност без значение какво ще пожелае Продев, развитие на проблема за партийния печат няма. Старите позиции са отдавна очертани и само от време на време прехвърчат искри с нисък заряд, които трудно могат да подпалят пожар.


Решенията на пленума дадоха ясен отговор на още един важен за БСП въпрос. Изнесеният доклад за развитие на политическото сътрудничество и коалиционната политика на партията, както и последвалата го дискусия поставят странен акцент върху външното политическо пространство в левия сектор.


БСП с готовност ще пожертва собственото си самочувствие и авторитет на най-голяма и най-стара лява партия в страната в името на едно бъдещо ефективно обединение. Ден преди пленума Александър Лилов е предал в комисията за развитие на програмата и усъвършенстване на устава проект за резолюция за коалиционната политика на партията на четиридесет и третия конгрес. В нея стратегът недвусмислено формулира новото скромно самочувствие на столетницата: Нова лява формация не може да бъде изградена върху идейната и политическа основа на която и да било сегашна партия, а върху една широка и модерна лява основа, произтичаща от новата парадигма на съвременното световно ляво движение. Категоричната оценка на Валентин Вацев е, че това е предложение за закриване на партията. Според спокойния оптимизъм на Георги Първанов обаче не е нищо повече от опит за полемика с лидерите на други леви формации, които предлагат процесите на единение да протичат или върху марксистки, или върху тесни социалдемократически основи.


За непредубедения наблюдател проблемът изглежда малко по-личен. Със странното си предложение стратегът явно прави дълбок реверанс към безпартийните от Г-107, които така добиват пълната легитимност да ръководят обединителните процеси. Александър Лилов вероятно се надява, че генералите не биха могли да не оценят жеста му. А фактът, че Първанов го подкрепя, може би пък трябва да подсказва, че жестът не е от особено значение.


Така или иначе, Г-107 още не бърза да си свали картите, ако изобщо има какво да свали. Засега генералите предпочитат да се забавляват с правилата на играта


Ние сме велики


Това означава да изготвят критерии, да изискват платформи, да обмислят програми и да критикуват слабостите на простосмъртните партийци и тяхното сегашно ръководство. Основно правило в тази игра е знаем, но не казваме. Това впечатление се опитват да изградят новаторите пред пресата и обществото. Въпросът обаче е дали наистина знаят и ако знаят нещо, дали то е различно от това, което знаят всички останали.


Много е вероятно това да е специално изработена поза, която цели да прикрие липсата на единно мнение за бъдещия ръководител на столетницата. Не е тайна, че засега генералите не успяват да мобилизират армията си нито под знамето на смяната на партийния шеф, нито под неговото запазване. Дали едно от двете знамена ще падне до конгреса, или до самия ден на избора ще останат да се развяват и двете, е въпрос който ще предреши и бъдещето на движението.


На този етап е ясно само едно - Те са, а кои са ще разберем вероятно едва след конгреса, ако изобщо някога разберем.

Facebook logo
Бъдете с нас и във