Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕМИСАРИТЕ ИДВАТ И СИ ОТИВАТ, НО ПОЛИТИКАТА НА ФОНДА ОСТАВА


Директори на мисията на МВФ за България:


1. Ануп Сингх - 1992


2. Ръсел Кинкейт - 1993-1995


3. Ан Макгърк - 1995-1998


АНУП СИНГХ


Първият ръководител на мисията на МВФ у нас - Ануп
Сингх, наблюдава България само през 1992 година. Външността му
до голяма степен се покриваше с представите ни за световен чиновник
от средна класа. За разлика обаче от всички останали емисари на
Фонда и въпреки строгите си костюми той много често се усмихваше.
Сингх бързо оцени достойнствата на киселото мляко и българското
червено вино. И бързо се научи да разпознава безпогрешно българския
навик да се казва да с надеждата, че някой друг ще
свърши работата. Колкото и странно да изглежда, но това не му
попречи да определи себе си като оптимист и да предава същия този
оптимизъм на държавата, която бе определен да наблюдава. Причината
бе може би и във факта, че Сингх работи с екипа на тогавашния
финансов министър Иван Костов и едва ли е допускал и на чаша вино
каква реформа ни чака по Виденово време. Предавайки
ресора си на своя заместник, Ануп Сингх препоръча
на България да утвърждава европейските модели за развитие на икономиката
и няма никаква вина, че в българската политика и това понятие
е твърде разтегливо.


РЪСЕЛ КИНКЕЙТ


Докторът по икономика от Колумбийския университет
Ръсел Кинкейт стана емисар на МВФ в София през януари 1993 година.
След 16-годишен стаж в международната институция (преди това е
работил във Федералния резерв на САЩ) назначаването му за ръководител
на мисията й у нас бе едно неудобно, но задължително стъпало към
по-високите постове в йерархията. В този смисъл България се превърна
в нещо като изпитателен полигон за чиновниците на
МВФ. А специално за Кинкейт изпитанията се оказаха наистина трудни.


На практика смяната на емисарите на фонда съвпадна
със смяната на финансовия министър Иван Костов със Стоян Александров
- сега председател на ЦКБ и на Асоциацията на търговските банки.
По-късно Кинкейт работи или по-скоро спори с правителството на
Жан Виденов и по-конкретно с неговия финансов министър Димитър
Костов (сега също шеф на ЦКБ) и с вицепремиера Румен Гечев.


В българската финансова история сериозният очилат
и мустакат емисар ще се запише като първия, предложил още в началото
на 1995 г. лева да се движи в определен коридор спрямо
долара. Тогава идеята му бе възприета като ерес. Въпреки надменността
и студенината, която излъчваше Кинкейт, Виденовото правителство
не го вземаше насериозно, възприемаше го едва ли не като агент
по несъбираемите заеми и по негово време възможността за подписване
на четвъртото стенд-бай споразумение с МВФ бе сведена до нулата.
Малко преди да изтече мандатът му, Кинкейт вече изпитваше резерви
за розовото ни бъдеще и предупреждаваше кабинета, че постигнатото
монетарно равновесие е крехко и може да бъде запазено само ако
се ускорят структурните промени в реалния и финансовия сектор.
Като цяло обаче той не бе особено настоятелен при отстояването
на политиката на Фонда у нас. Иначе мрачните му прогнози много
скоро се сбъднаха.


Тръгвам си от България натъжен, каза
Ръсел Кинкейт в интервю за в.БАНКЕРЪ преди отпътуването
си. Мнозина не му повярваха. След двегодишните му усилия нищо
не бе доведено докрай. Недовършено остана четвъртото стенд-бай
споразумение, структурната реформа, банките... Независимо от това
централата го натовари със задачата да отговаря за
Австрия, Швейцария и Германия. Може би и с надеждата да възвърне
вярата му, че светът не е чак толкова лош и невъзприемчив.


АН МАКГЪРК


Доктор на философските науки, доктор на икономическите
науки, служител на Международния валутен фонд от 1969 година...
Ан Макгърк, поне за нас, българите, е самото олицетворение на
МВФ. Тя дойде на 4 декември 1995 г. абсолютно неподготвена за
това, което я очакваше в страната, и за балканските ни маниери.
Най-малката изненада бе, че й откраднаха чантата насред София.


По време на мандата си Макгърк работи с три правителства
- социалистическото на Жан Виденов, служебното на Стефан Софиянски
и сегашното - на Иван Костов. Три правителства - три различни
подхода.


Виденовите хора я посрещаха с цветя и подаръци още
от летището. Но не успяха да смекчат ледената й осанка. Стефан
Софиянски също я посрещаше учтиво, с пленителната си усмивка и...
толкова. Нито един висш държавен служител от правителството на
Иван Костов обаче нито я посрещаше, нито я изпращаше. Единствените
и най-многобройни посрещачи винаги бяха журналистите с надеждата
да научат повече за предстоящата мисия и становището на белокосата
дама.


Първите думи на Ан Макгърк на българска земя бяха:
Искам да ви помогна. Социалистите ги възприеха по-скоро
като израз на добро възпитание. Министрите на Виденов и той самият
все още дробяха попарата и смятаха, че България няма
нужда от МВФ. Поне външно Макгърк демонстрира абсолютна незаинтересованост
кой какво мисли и говори по въпроса. Черните дни и за нея, и за
нас настъпиха през ранната пролет на 1996 г., когато ситуацията
в страната започна катастрофално да се влошава. Под неин натиск
от май до септември същата година БНБ направи първите си стъпки
за закриването на закъсалите банки. На журналистическия въпрос
Какво ще стане с банките?, Ан Макгърк отговаряше кратко,
но достатъчно изразително: Съжалявам!. И тази единствена
дума звучеше зловещо, защото с нея госпожата от МВФ изразяваше
не само нежеланието си да приказва, а и отношението си към всички
онези, които вече очакваха своя фалит.


За първи път по време на мандата й България усети
твърдата ръка на Фонда. И много бързо финансисти и банкери я прекръстиха
на Макгърч. В интерес на истината обаче гърчовете не ни ги донесе
Ан. За разлика от социалистическите си събеседници позицията й
бе ясна и последователна, а тактиката й съвсем проста - винаги
държеше някой и друг коз повече и винаги поставяше условия. Първо,
трябваше да се закрият 64 губещи държавни предприятия. После да
се поставят в изолация 71 дружества, да се стегнат коланите, да
се увеличат данъците, да не се пипат заплатите... В крайна сметка
непосредствено преди и след абдикацията на Виденов
Макгърк без много шум и излишно натрапване пое командването на
потъващия кораб. Дали водена от искрено чувство да помогне, или
от амбицията на всяка цена да се докаже пред шефовете си във Вашингтон,
но тя успя да се справи в една изключително жестока ситуация.
Така след черните дни дойде и звездният й миг, когато на 1 юли
1997 г. в страната бе въведен Валутен борд и бе сключено петото
поред стенд-бай споразумение с МВФ.


Колкото и пестелива по отношение на чувствата да
изглеждаше Ан Макгърк според нашенските южняшки стандарти,
тя демонстрира тънък усет за такт, предоставяйки на кабинета на
Иван Костов възможността да представи избора на резервна валута
като свое решение. С финансовата стабилизация отношението към
нея коренно се промени и някак естествено от Макгърч един ден
тя се превърна просто в Анчето. Артистичният Александър
Божков започна да я кани по черноморските ни курорти, а през това
лято двамата посетиха и оперния спектакъл Цар Калоян
в София.


Безспорно, в категоричните портрети винаги се намира
и по някоя пукнатина. Някои например твърдят, че при преговорите
Анчето не проявява никаква гъвкавост, стриктно се
придържа към спуснатия й от Вашингтон мандат и се обърква, ако
отсрещната страна се опита да промени хода на дискусията. Но всички
са категорични, че у нас тя съвестно си заработваше заплатата
от около 10 000 щ. долара месечно.


Работата в България ми носеше предизвикателство,
но и възнаграждение. Имаше много тежки моменти, от които страната
ви сега излиза и перспективите са добри - коментира г-жа
Макгърк.


Така или иначе, но няма друг шеф на мисията на МВФ,
който да си е спечелил такава популярност в България. Дори и децата
от детската градина познават белокосата дама от телевизора със
сакото от кашмир в преобладаващо синьо, пипитената ризка, небрежните
спортни панталони и неизбежните донеотдавна... гуменки. Тя
има високо самочувствие, което й позволява да се носи неглиже,
без да се притеснява от това - обясняват психолозите. При
последните си посещения у нас Макгърк бе забелязана из столичните
магазини, откъдето си купи ново сако, което впоследствие също
й стана любимо.


Ан Макгърк е убеден икономист - консерватор и безкомпромисен
изразител на дългосрочната линия на поведение, възприета от Фонда
спрямо нашата страна. Именно тази безкомпромисност и последователност
я отличаваха от по-прагматичните й предшественици - лъчезарния
Анупх Синг и очилатия сухар Ръсел Кинкейт. Всъщност тя само продължи
тяхната политика, но с други, много по-ефективни средства.


Следващата мисия на Макгърк е в Чехия. Това не е
страна, която ползва финансиране от Фонда и работата й там няма
да изисква кой знае какви усилия. Това ще е една добра промяна
за мен, сподели тя в началото на октомври във Вашингтон.
И докато Анчето обмисля стратегията си за новото работно
място, ние с малко тъга можем да възкликнем: Нов емисар
- нов късмет. Първото е безспорно - г-жа Макгърк вече представи
своя заместник в България -


финландеца Юха Каконен


Второто - късметът, е по-малко вероятен, тъй като
емисарите идват и си отиват, а политиката на Фонда остава без
особени промени (като нивото на река Дунав в някои дни).


Единственото известно засега за Каконен е, че е бил
ръководител на мисията на МВФ в Албания. Официално мандатът му
у нас започва от януари 1999 г. и кой знае, може след албанския
му период нашата бордова държава да му се стори като
на Ръсел Кинкейт Австрия, Швейцария и Германия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във