Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕМИЛ ТАБАКОВ: НА СЦЕНАТА НЯМА ДЕМОКРАЦИЯ

За напреженията в Софийската филхармония, предизвикани от декларация на 91 оркестранти и за последвалата оставка на Емил Табаков в.БАНКЕРЪ писа в бр. 46 (18.11.2000 г.). В текста бе споменато какви слухове вървят в музикантските среди за хонорарите на г-н Табаков. Нямахме възможност да се обърнем за мнение и коментар и към него тогава, защото той бе на гастрол в чужбина. Правим го сега - от една страна, заради принципа и коректността, а от друга - заради уважението към маестрото.

Г-н Табаков, по света се сключват индивидуални договори с музикантите и никой не знае, пък и не се интересува какво взима неговият щим-колега. Възможна ли е такава практика у нас?
- Необходим е голям бюджет, за да може да се прецени кой колко трябва да получава. В нашата обстановка в момента това е невъзможно!

В късната есен се говореше доста за конфликта във филхармонията. Как ще коментирате тези слухове и, по-важното, какво ги поражда?
- Поражда ги, явно, интересът на някои хора, които пускат неверни слухове. А за музикантското общество е достатъчно някой да пусне слух, за да се заеме то с разкрасяването му. Този, който пуска слуха, има някакъв интерес да предизвика напрежение в музикалните кръгове. И го постига много успешно. А колкото до хонорарите, отбелязани във вашия вестник, истината е следната... През 1997 г. бяха помолен от кмета на Несебър - цяла делегация дойде да говорим, да направя концерт с Бургаската филхармония. Всяка година тя закрива празника на града, който е на 15 август. когато от кметството разбрали, че аз летувам в едно село наблизо - там композирам и си почивам, помолили хората от Бургаската филхармония да се свържат с мен. Табаков ли, отговорили те, той струва много скъпо, как ще го накарате да дирижира? Но хората от общината дойдоха сами, говорихме, обясниха ми че нямат пари и ме помолиха да направя концерта. Разбрах ги и им обещах да дирижирам абсолютно безплатно! Освен това трябваше да дойда до София да си взема партитурите и палката. Наложи се да си купя и летен костюм, подходящ за концерт. След това пет дни пътувах до Бургас за репетиции - пак със собствен транспорт и на собствени разноски, защото нямах нито командировки, нито нищо. Така че не само не съм взел хонорар от 8000 лв., но похарчих и немалко собствени пари за този концерт. Направих го единствено заради тези хора, защото видях, че имат отношение към моето изкуство и към симфоничната музика, позагубила напоследък почва в провинцията. Ние с оркестъра си направихме своята едночасова програма на площадката до пристанището, а останалото не ме интересуваше - програмата продължи с Лили Иванова и НЛО...

Но този концерт няма нищо общо със Софийската филхармония?
- Ето, виждате ли! Най-неприятното е, че ей такива слухове водят до разрив между мен и моя оркестър. А истината е проста и който иска, може да я провери в кметството на Несебър. Случаят с Мартенски музикални дни е още по-фрапиращ. Няма в България такава бюджетна организация, която да даде хонорар от 15 хил. лв., както говорят в музикантските среди. Още повече, че аз съм ангажиран в организацията на фестивала като негов почетен председател, знам с каква мъка се намират средства за поддържането на високото му равнище и дори да ми предложат, пак няма да си позволя да взема такава сума. Но искам да кажа, че в съседните страни - Македония, Югославия, Турция, Румъния - държавата намира парите, когато трябва да гостува голям артист. Тук това могат да направят организации, които не са държавни - както стана с гостуването на Найджъл Кенеди, например. Докато при съседите държавата знае, че гостуването на един Рихтер например, или, да кажем, Ростропович, който да дирижира Белградската филхармония, че това носи престиж и издига авторитета на тази държава, създава доверие в нея. В Русе аз взех хонорар от 1000 лв., а това променя съотношението към хонорарите на музикантите.

В театъра всички големи режисьори твърдят, че демокрацията в това изкуство е невъзможна. Същото твърдят и големите диригенти...
- На Запад, където оркестрите са на по 400 години, това се знае и е точно така. Може ли да има демокрация в един самолет - стюардесата да го управлява? Ансамбълът е от много хора, това е машина, която се ръководи само от един човек. А инак всички инструменти на демокрацията съществуват - художествени съвети, синдикални организации, съвещателни гласове и т.н. - но само до входа на сцената. И колкото по-бързо нашите музиканти разберат това, толкова по-добре ще бъде за българската култура. Защото отговорността се носи от един човек - диригента.

В момента България е между най-големите износители на музикални кадри зад граница - около 10-12 хиляди работят в чужбина. В това отношение ни изпреварва само Русия. Но нашата държава все още не е заявила своя приоритет като работодател. А сега и вие ставате свободен артист...
- Ходят хората, защото могат да живеят от професията си и ги уважават. Но пазарите вече се позатвориха, законите се измениха и музиканти извън ЕС по-трудно се наемат. Да не говорим за руснаците, които заляха света и силно подбиха цените. Създаде се нова конюнктура, която не ни позволява да пътуваме при условия, на каквито бяхме свикнали досега. А ние, националният оркестър, не можем да пътуваме как да е! Не можем да пътуваме от Урал до Германия за 13 марки на ден! Западните импресарии се научиха и дори вече не се интересуват дали си добър, по-добър или най-добър. Важното е да си по-евтин... Но това е тема на друг разговор, а аз исках само да опровергая неверните слухове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във