Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕМИЛ ХЪРСЕВ СПАСИ ЕВРОЕНЕРДЖИ ЗА СМЕТКА НА ПЛАМА

РАФИНЕРИЯТА БЕ ДАДЕНА В ЖЕРТВА ПРЕД ОЛТАРА НА ЦЕНТРАЛ ВЕКСЕЛ БАНК

Шефовете на обявената в несъстоятелност МИНЕРАЛБАНК ще бъдат изправени пред съда, за да дават обяснения по заемите, отпускани на Евроенерджи холдинг. На 9 октомври 2000 г. прокуратурата внесе в съда делото за въпросните кредити. На подсъдимата скамейка ще седне и видният финансист и управляващ съдружник на Хърсев и Ко Емил Хърсев. Специално той ще трябва да осветли магистратите по сложните финансови схеми, в които са навързани управляваното от него дружество, Евроенерджи холдинг, австрийската Централ Вексел унд Кредит Банк, българската МИНЕРАЛБАНК и плевенската рафинерия, която от една година носи името Нова Плама.

Запознати с пълната документация по операциите на Емил Хърсев твърдят, че той е принесъл плевенската рафинерия в жертва пред олтара на австрийската Централ Вексел унд Кредит Банк, която пък от близо година е в процедура по ликвидация. С това си свещенодействие видният ни финансист е изпросил от австрийците опрощаване на дълговите грехове на своите клиенти Евроенерджи холдинг - бивш собственик на рафинерията, и на Сауд Ал Джабер Лимитед (фирма, базирана в офшорния американски щат Делауер), която е и акционер в Евроенерджи холдинг. По неофициална информация досега Емил Хърсев е отървал двете споменати фирми от плащането на 12 млн. щ. долара дългове към австрийската банка. Освен това по специфична финансова схема той е успял да прехвърли вземания на Хърсев и Ко от Евроенерджи холдинг за около 1.29 млн. щ. долара на австрийската Централ Вексел. Срещу това банката в ликвидация се е ангажирала да му плаща определена сума, а той да събере вземанията й от Нова Плама. При такава доволно сложна схема (дори за финансистите) не е чудно защо бившият подуправител на БНБ атакува от близо година с небивала ярост плевенската рафинерия. Още в началото на 2000 г. той влезе в ожесточен сблъсък с нейния нов собственик Плама консорциум.


Последното изпълнение в този напрегнат трилър се разигра в средата на септември, когато съдия-изпълнителят Ивайло Ценкулов се опита да влезе на територията на рафинерията, за да съдейства на Хърсев да освободи от Нова Плама 15 хил. т петролни продукти, които да бъдат продадени, въпреки че прокуратурата бе забранила това. Именно заради тези свои действия на 2 октомври Ценкулов бе отстранен от длъжността съдия-изпълнител по случая Нова Плама, а на негово място бе назначена Маргарита Александрова.


Сегашният конфликт в Нова Плама е само

върхът на айсберга

в основата на който са Евроенерджи холдинг, Хърсев и Ко и Централ Вексел Банк. Бизнесотношенията между тях датират от 1992 г., когато австрийската банка отпуска заем от 5 млн. щ. долара на базираната в щата Делауер фирма Сауд Ал Джабер Лимитед. През същата 1992 г. последното дружество заедно с Джи Би Ем Холдинг и с офшорните фирми Ги Ги енд Ти и Мълуей Инвестмънт Лимитед създава Евроенерджи холдинг.


Четири години след възникването на Евроенерджи холдинг, през септември 1996 г., правителството на Жан Виденов му продаде плевенската рафинерия, а шефовете му Васил Генчев, Атанас Коларов и Иван Михайлов, първоначално горди от сделката, впоследствие добиха скандална слава в бизнессредите у нас и в чужбина. При приватизацията на Плама се говореше, че единият от собствениците й - Атанас Коларов, е женен за арабска принцеса, носеща популярната фамилия Сауд Ал Джабер, с което трябваше да се обясни на простосмъртните произходът на парите на Евроенерджи холдинг.

Заливът, петролът, принцесата

- каква по-добра легенда за бизнесмени, чиято фирма от 1992 до 1998 г. се опитва да се легитимира като един от лидерите на петролния пазар у нас. Но за Сауд Ал Джабер Лимитед и Евроенерджи холдинг доларите не идват от Персийския залив, а от австрийската Централ Вексел Банк, която пък е собственост на Унгарската централна банка (аналог на БНБ).


През австрийската Централ Вексел Банк са минали доста пари от и за комунистическите режими на страните от бившия СИВ. Това обяснява защо след разпадането на соцлагера Централ Вексел обслужва операции на новоизлюпилите се големи частни структури в тези държави (дефинирани от обществото като червените пари).


На 4 март 1992 г. базираната в Австрия банка отпуска заем на Сауд Ал Джабер Лимитед от 5 млн. щ. долара. А месец по-късно увеличава размера му на 7 млн. щ. долара. Твърди се, че Атанас Коларов, Васил Генчев, Александър Найденов и Иван Михайлов лично са гарантирали заема. Много интересно е какво са заложили въпросните граждани? Кредитът от Централ Вексел Банк е бил гарантиран и от една от най-могъщите кредитни институции в България по онова време - МИНЕРАЛБАНК. Важната връзка в случая е, че тогава Хърсев е подуправител на БНБ и член на съвета на директорите на МИНЕРАЛБАНК.

Емил Хърсев излиза на бизнессцената

още през 1990 година. След това е избран за подуправител на БНБ, но дори когато я напуска, запазва огромното си влияние в банковите среди и остава в съвета на директорите на МИНЕРАЛБАНК. А създаденото от него дружество Хърсев и Ко бързо се превръща в един от най-големите финансови консултанти в страната. Факт е, че около Хърсев винаги кръжат големите пари. А Евроенерджи холдинг определено е имала нужда от него. Така интересите им се преплитат. И няма да е чудно, ако именно той е автор на идеята за съвместните действия на Евроенерджи - Централ Вексел Банк - Плама, свързани с огромни парични обороти. Така логично се стига до 27 май 1994 г., когато

МИНЕРАЛБАНК сключва

с Евроенерджи Ойл специално споразумение за финансиране, гарант по което е Хърсев и Ко. Според него Евроенерджи Ойл (фирма в структурата на холдинга) трябва да учреди ипотеки и залози на свое имущество, да прехвърли свои вземания (между които и тези от плевенската рафинерия за 400 млн. стари лева) в полза на Хърсев и Ко, който става техен държател и издава гаранции в полза на МИНЕРАЛБАНК. Евроенерджи холдинг декларира пред нея, че се е споразумял с австрийската Централ Вексел Банк тя да освободи гаранция на стойност 5 млн. щ. долара, с която българската кредитна институция още през 1992 г. е обезпечила дълга на Сауд Ал Джабер Лимитед към австрийската банка.


На 23 август 1995 г. Централ Вексел Банк и Евроенерджи Холдинг се договарят

холдингът да встъпи в дълга

на Сауд Ал Джабер Лимитед към австрийската банка. По посочения договор страна е и Хърсев и Ко в качеството му на агент, който ще управлява дълга. Освен това с договора Евроенерджи холдинг поема задължение да заложи пред австрийската банка три броя записи на заповед, издадени от Плама в полза на Евроенерджи Ойл ЕООД. Уговорено е те да се джиросат на Хърсев и Ко, който поема задължението да събере сумите по тях от Плама.


Така Евроенерджи холдинг, освен на МИНЕРАЛБАНК става длъжник и на Хърсев и Ко, и на Централ Вексел Банк.

Холдингът се оплита във финансова паяжина

която все повече го задушава. Той започва да води дела срещу плевенската рафинерия, като предявява срещу нея искове за над 48 млрд. стари лева. През 1996 г. икономическата криза в България допълнително утежнява положението както на холдинга, така и на Плама. Техният основен кредитор МИНЕРАЛБАНК е затворен на 17 май 1996 г. и дълговете на двете дружества стават незабавно изискуеми. Евроенерджи се опитва да намери разрешение на проблема и купува Плама през септември същата година. Агонията на холдинга и на рафинерията продължава през цялата 1997 и началото на 1998 г., но през този период Евроенерджи успява да спечели делото по иска срещу вече собственото си дружество Плама за 48 млрд. стари лева. От тях около 25 млрд. стари лева холдингът записва като увеличение на капитала на Плама. Другите 23 млрд. стари лева остават като вземане на холдинга от собствената му рафинерия. Това обаче не подобрява финансовото състояние на двете дружества.

Неплатежоспособността на Евроенерджи

изнервя дори и Централ Вексел Банк, която на 9 юни 1998 г. предявява частичен иск за 6 млн. австрийски шилинга срещу шефовете на холдинга Атанас Коларов, Васил Генчев и Иван Михайлов. Австрийците и представителят им у нас Хърсев и Ко са наясно, че трудно ще си съберат парите от Евроенерджи. Затова Централ Вексел Банк се прицелва в рафинерията - идеята е да замени вземанията си от Евроенерджи холдинг с вземания от Плама. Възможност за осъществяването на такава сделка се открива в средата на 1998 г., когато интерес към покупката на рафинерията проявяват група инвеститори от Андре и Сие и Нордуиджънт Ойл, представлявани у нас от Бони Бонев. Емил Хърсев активно подкрепя кандидат-купувачите и им обещава финансиране от Централ Вексел Банк, ако те станат собственици на рафинерията. На 18 септември 1998 г. Плама консорциум купува от Евроенерджи холдинг акциите на рафинерията. Холдингът се съгласява да не си търси от рафинерията вземането за 23 млрд. стари лева, но постъпва доста йезуитски, като през 1999 г. го прехвърля на фалиралата МИНЕРАЛБАНК. Срещу това синдиците на банката се отказват от вземанията й от Евроенерджи и от дъщерните му фирми. Така схемата се затваря - Евроенерджи се спасява от дълговете си към МИНЕРАЛБАНК, които се струпват на гърба на плевенската рафинерия.


По подобна схема се процедира и със

задълженията на холдинга към австрийската банка

Тя оттегля всички свои претенции към Евроенерджи холдинг и Сауд Ал Джабер Лимитед, след като Плама консорциум става собственик на плевенската рафинерия.


Централ Вексел Банк отпуска на Плама консорциум и на дъщерната му фирма Рексойл, която е доставчик на петрол за рафинерията, едногодишен заем от 8 млн. щ. долара. Заемът е обезпечен с особен залог на предприятието Рексойл като цяло и на петролните продукти, които са негова собственост. Договорът е придружен със споразумение, според което Плама консорциум и дъщерните му дружества се задължават да плащат допълнителна премия на своя кредитор за всеки преработен метричен тон суров петрол. Точно заради тази клауза в договора австрийската банка освобождава Евроенерджи холдинг от задълженията му към нея. С допълнителната премия Централ Вексел е планирала да покрие загубените пари, които не е успяла да си събере от холдинга. По същото време, когато сключва договора за кредит с Плама консорциум, австрийската банка сключва договор и с Хърсев и Ко. С него Хърсев й прехвърля всичките си вземания от Евроенерджи холдинг, чиято номинална стойност е 1.29 млн. щ. долара. Австрийците пък се задължават да му платят тази сума на етапи, като заделят за целта една седма част от постъпленията от допълнителната премия, договорена с Плама консорциум. Така Централ Вексел Банк и Хърсев и Ко осъществяват крайната си цел - заменят несигурния длъжник Евроенерджи холдинг с далеч по-надеждните Плама консорциум и Рексойл. Междувременно обаче дълговете им станаха незабавно изискуеми, след като преди година Централ Вексел бе обявена в ликвидация. Тя назначи за свой управител в Рексойл Емил Хърсев и го задължи незабавно да осребри вземанията й от плевенската рафинерия. Разривът между Хърсев и новите собственици на Плама бе последван от серия съдебни сценки. Жертва на тези отношения станаха и синдиците на МИНЕРАЛБАНК, които станаха клиенти на следствените органи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във