Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕЛЕГИЯ ЗА МЪРТВИЯ ПЪДАР

Скинари убиха циганче,Бандити обстрелваха бар в Плевен,Сумист уби 35-годишен мъж, Апаш пребит в полицията,Бившо ченге гръмна охранител в Пловдив... това са заглавия само от две съседни страници на един столичен всекидневник. Не е виновен вестникът, той само съобщава това, което му е станало известно. А то далеч не е всичко, дето се е случило. Убийства, пиянски крамоли с именити участници, битови кражби, побоища, взломове се превърнаха във всекидневие, като купуването на хляб, и от тях интригуваща новина просто не става.




България претръпна за насилието и обществото може да бъде истински развълнувано единствено от посегателствата върху известни хора, от убийствата на пазители на реда, от показни разстрели. Показните полицейски акции вече не го интересуват.


Какво стана в последното десетилетие с българите? На какво се дължи това цунами на насилието, плиснало се върху цялата страна - от столицата и големите градове до последното селце и паланка? Само обясненията за мафия, крупни икономически интереси, социални трудности, имотно разслоение, властови боричкания и политическа демагогия явно не стигат, не са сериозни.


И най-съвестно работеща прокуратура, и най-добре организираните, но действащи в рамките на демократичен закон полицията и следствието, съставено само от Шерлок-Холмсовци, не биха се справили с престъпния порой, ако липсва обществената подкрепа за него. Ако цялото общество се възприема и изживява като безпомощна жертва на престъпността, а не като противодействаща сила.


Истината е, че не само следствието, прокуратурата и полицията са недоверчиви и враждебни едни към други. Недоверчиво и враждебно е и обществото. Недоверчиви и враждебни - не само спрямо институциите, но и един към друг - са и хората. Някак прекалено изневиделица се стовари криминалната напаст върху тях. Някак прекалено неочаквано в първите години на демокрация всесилната и всеустрашаваща дотогава милиция се превърна в безпомощна и объркана от противоречивите сигнали на властта полиция. Трудно е сега, със задна дата, да се докаже преднамерено или поради незнание и неопитност политиците от първите години пропуснаха да кажат няколко важни неща за


цената на демокрацията


и пазарната реформа, като например социалното разслоение, отслабването на държавата и увеличението на престъпността. Специално за престъпността като че ли и до днес никой не смее ясно да заяви, че когато се дават права на всички, нормално е някой да си присвои повече. Мярката за това повече е законът. И до установяване и доказване на престъплението




престъпникът има всички права


на гражданин на свободна, демократична държава и всички отговорности, които се понасят в такава държава, когато е престъпен законът.


Това сякаш не го разбраха (или се направиха, че не разбират) и правници, и политици, и държавници, и силовите държавни структури. Май и досега се правят, че не разбират. Иначе как да се приемат исканията за възмездие, а не за наказание?


Как (освен като средство за манипулиране на обществото) да схващаме медийната война, която водеха прокуратурата и следствието срещу МВР и обратно. Че е битка между структура на изпълнителната власт и независимата съдебна власт е ясно. Но в България (по конституция) съществуват значителни ограничения пред изпълнителната власт. Още през 1990-1991-а Народното събрание прие за консумация прекалено голяма власт. Политолозите нарекоха това явление преяждане с власт и се усъмниха във възможностите на неговото храносмилане. И колкото и да е груба метафората, засега точно


парламентът не може да смели властта


с която се е самонатоварил. Включително и с контрола над прокуратурата, следствието и съда. А те са подвластни на законодателите, даже без да се формира сложното квалифицирано мнозинство за промяна в конституцията - достатъчно е изменение в Закона за съдебната власт. И в този контекст абсолютно ненужна е странната комисия Антимафия, председателствана от парламентарния шеф, която, за да се справи със задачата си, трябва да наеме и полицията, и спецслужбите, и разузнаването, и контраразузнаването и Бог знае още какво.


Мафията си е мафия


С нея парламентарна комисия няма да се справи. Най-много да приеме поредния половинчат доклад, от който нищо няма да последва.


Мафията в съвременен вариант е симбиоза между престъпния свят и властта. Парламентът е властта. И правителството е властта. Е, може да изгърми като бушон някой селски кмет. А мафията - бълха я ухапала. Междувременно дребната престъпност, дето най-много тормози обикновения гражданин, онази която му разбива жилището, краде му вехтия автомобил, пребива го за дребни левчета или просто за кеф, ще си вилнее необезпокоявана.




Несменяемостта на българската магистратура


бе екзотично ястие, което й се услади, но дълбоко навреди на здравето й. При тоталния нравствен упадък на обществото да се заложат едва ли не само морални гаранции за ефективността на съдебната власт бе нелепо, наивно или целеше преднамереното й блокиране (последното е най-вероятно). Доста далавери имаше, има и ще има за прикриване (поне докато не завърши окончателното преразпределение на общонародното имане), за да не си привържат политическите сили тази тенекия за гащите. Затова и съмненията, които питаят хората, и въпросите, които си задават, си имат основанията. Например как ще се бори властта с корупцията, след като те двете взаимно се обуславят. Колко промени в българската бюрокрация се направиха за осем години - толкова ли не се намериха относително честни чиновници (за напълно честни е абсурдно да се говори - такива в света няма, камо ли в бедна държава)? В проектозакона за държавния служител такива




гаранции срещу корупцията


поне с просто око не се забелязват.


Още нещо е странно - защо се настоява българското следствие да е подчинено на МВР, а не на прокуратурата? С какво всъщност се занимават българските прокурори? С четене на папки, които, ако не им гарантират успех в съда, просто се връщат на следствието. То на свой ред - и по обективни, и по неизменните субективни причини, ги мотае сума ти време. Какво пречи на един окръжен прокурор (той е обвинителят, адвокатът на държавата) да има следствен екип при службата си и да не си гради медийната слава само на чужд труд. Защо резултатите от полицейското дознание, което е първо и най-близко до престъплението, да не се приемат от съда за доказателствен материал, та макар и само като свидетелски показания?


Кои са всъщност българските детективи?


Защото същото се отнася и до върнатото за доразследване от съда. Съдът преценява представените му доказателства и въз основа на тях присъжда. Отговорността за спечеленото или загубеното дело пред правосъдието, колегията и обществото носят адвокатите - прокурор и защитник. Така е при наказателното производство в голяма част от света. У нас обаче съдията също се прави на детектив.


Българите са жертва на една голяма заблуда, плод на пет десетилетия демагогия. Че




съдебната система раздава справедливост


Няма такова нещо. Единственото, което човекът може да очаква от нея, е правосъдие. То може и да прилича на справедливост, може и да не прилича. Справедливостта е етична, а не юридическа категория. Тя може да значи и око за око, може да е подлагане на другата буза. Може и да е нищо. Бог си е губил времето с десетте заповеди.


Още са сравнително пресни спомените, поне на село, как един дори прост пъдар, преродил се по-сетне в квартален милиционер, се оправяше с поддържането на реда. Трябва да е ясно на всички - на управниците, на политиците, на обществото - тази пасторална идилия свърши. Завинаги! Елегията за пъдаря е красива, но мъртва. Днешният свят иска повече усилия - преди всичко интелектуални.


Включително и от правоохранителните органи.


Може пък в това да е дефицитът?

Facebook logo
Бъдете с нас и във