Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕКЗОТИЧНИТЕ ЦВЕТЯ СЪХНАТ В БЪЛГАРИЯ

Когато лидерите на новопоявилата се формация Новото време преди време обявиха, че отрочето им ще е електорална партия, мнозина от наблюдателите се сетиха, че с такива претенции се появи пред обществото и тяхната майчица НДСВ. И тъкмо поради това се усъмниха, че и този път опитът ще се окаже неуспешен. Не само защото електоралната партия е непознат за българската действителност организационен феномен. А по-скоро защото ашладисаните на българското политическо дърво новости май трудно го облагородяват.Идеята за електоралната партия, естествено, не е българско изобретение Тя е внос от САЩ, където двете партии - републиканската и демократическата, действат предимно в предизборните периоди. Тогава там партийните структури набъбват, развиват трескава до инфарктност дейност и след вота сякаш изчезват. Тази на победителите почти изцяло се прелива в държавната администрация и формира новото управление. Тази на загубилите се свива до ембрионално състояние, за да дочака следващата изборна кампания.Поглед назад във времето ни припомня, че НДСВ влезе в парламента като движение и едва впоследствие се регистрира като партия. Нещо подобно, макар и с голямо закъснение, се случва и с Новото време - тя е партия, създадена от депутати. Организационноструктурната близост между двете формации дава едно от вероятните обяснения защо царистите избраха електоралната по форма организация за една партия. И двете са пулсиращи - имат централно ядро, което е без пирамидална структура и се разраства само в предизборна ситуация.Уставът на НДСВ не предвижда низови, общински и областни организации, не предвижда партийни събрания. Допускат се само областни и общински координатори и малко помощен персонал към централното ръководство. Който иска да се организира около либералните идеи на царистите, може да го прави в тематични клубове. Едва за миналите местни избори НДСВ създаде свои структури - областни и общински предизборни щабове. След вота те изчерпаха предназначението си и бяха разпуснати. Представители на партията по места останаха партийните избраници в общинските съвети и излъчените оттам депутати. Всъщност такъв би следвало да бъде и смисълът на партиите - да се готвят, да организират и да участват в избори Такива са и американският първообраз на идеята, и американската практика. Защото ако партиите бъдат използвани и за други цели (разбирай - да дублират или кадруват на полето на изпълнителната власт), това като че ли започва да мирише на отминали времена. Така поне смятаха сред жълтите допреди около година.Такава партийна организация има плюсове, но в нея българската действителност може да отрази и минуси. Както привърженици, така и противници на типа електорална формация например по навик искат да знаят коя е структурата на местно равнище, с която може да се взаимодейства и която може да поема ангажименти за времето след изборите. Както и каква е системата и механизмът, чрез които местните представители вземат решения по местни въпроси? Питат се освен това какво става с активистите, когато щабовете не работят, пропилява ли се натрупаният от тях опит? Как се формира и банката от кадри, с която би следвало да разполага всяка една партия, която сериозно се готви да управлява по своя програма? Каквито и въпросителни да пораждат тези питания и колкото и да са непривични отговорите им, привържениците на електоралните политически организации предпочитат да сочат плюсовете. Например - когато я няма местната партийна структура, няма и кой да се меси в работата на местните органи за управление. Няма ги и партийните събрания, на които да се вземат партийни решения и от които да се излъчват партийни директиви за управленските органи. Много по-лесно е и да се поддържа силно олекотената партийна структура. И е по-евтино. Известно е освен това, че в партийните централи на традиционните партии приоритетите и решенията често се утвърждават от шепа хора. Когато такова решение се облече в документ на висш партиен форум и след това се спусне за изпълнение от местни структури, то може да влезе в противоречие с поети вече предизборни обещания. Така на практика може да бъде подменен и вотът и волята на избирателите да бъде заменена с волята на партокрациятаА да припомним, че в миналото (а комай и сега) комсомолски и партийни активисти ставаха лица, които не успяваха да се изявят в професионалната си сфера. Което не би трябвало да се получава при електоралните партии.Всъщност утвърждаването на една електорална партия е от голям плюс предимно за гражданското общество. Защото тя дава възможност за прескачане на явлението партокрация и, освен това, предоставя възможност за допълнителен, извънпартиен избор. Налагайки в последните местни избори модата за издигане на читави независими кандидати за кметове, НДСВ даде пример в тази насока. Дали и Новото време, приемайки формата на електорална партия, ще спомогне за облагородяването на политическия ни живот? На учредителния конгрес изборът на партийното ръководство, в което влязоха много роднини и приятели на организаторите, постави доста въпросителни и породи опасения, че идеята може да бъде компрометирана. В крайна сметка, независимо от някои вътрешни противоречия и липсата на традиции у нас, бъдещето на формации от електорален тип не си струва да се отхвърля с лека ръка. Както се казва, всичко се случва. Затова и въпросът Възможна ли е електорална партия на българска почва? засега не е станал риторичен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във