Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕИБ НАСОЧИ ПОГЛЕД КЪМ ГОЛЯМАТА БЪЛГАРСКА ИНДУСТРИЯ

От гледна точка на връзките на нашата страна с международните

финансови институции изминалата седмица може да бъде определена

като седмица на Европейската инвестиционна банка. На 14 юли финансовият

министър Муравей Радев и вицепрезидентът на ЕИБ Волфганг Рот подписаха

първото безсрочно споразумение между България и най-старата интернационална

финансова институция на Обединена Европа. По силата на този документ

в близко бъдеще страната може да получи дългосрочни инвестиционни

кредити на стойност около 300 млн. щ. долара. Конкретните проекти

ще се договарят тепърва, а отделни заеми ще бъдат съгласувани

с Международния валутен фонд, който сега е наш основен кредитор.

Първите договорености, постигнати в рамките на новото

споразумение, бяха свързани с летище София и с българската

енергетика. ЕИБ отпуска дългосрочен заем за реконструкция на софийската

аерогара на стойност 60 млн. ЕCU. След като към тях се прибавят

около 50 млн. щ. долара финансиране от Кувейтския фонд за развитие

и още 25 млн. ЕCU безвъзмездна помощ от програмата ФАР, става

ясно, че скоро София ще има модерно летище, без да ползва финансиране

от държавния или общинския бюджет. Очаква се дългосрочният заем

да бъде одобрен от борда на директорите на ЕИБ на 22 юли.

Вторият проект, станал обект на дискусии миналата

седмица, е свързан с реконструкцията на електроцентралата Марица-изток

2. Заемът от ЕИБ в размер на 45 млн. ЕCU бе отпуснат през

1992 г., но поради липсата на заинтересованост от страна на предишните

български правителства и ръководствата на НЕК досега са усвоени

само 12 млн. ЕCU. Проектът Марица-изток е финансиран

съвместно с ЕБВР, която отпуска заем от 40 млн. ЕCU и програмата

ФАР, която подпомага безвъзмездно електороцентралата с 25 млн.

ЕCU за екологичен проект. Само 3 млн. ЕCU от средствата на ЕБВР

са инвестирани до този момент. Европейската инвестиционна банка

направи компромис, като удължи срока на заема. При това българската

държава няма да поема други допълнителни плащания освен вече договорените.

Може да се очаква, че скоро ЕИБ ще се включи и в

други важни инфраструктурни проекти на територията на страната.

Но големият шанс за България е новата стратегия на международната

банка. Към момента 60% от средствата на ЕИБ са инвестирани в инфраструктурни

проекти, а 40% - в индустриални. Акционерите на банката искат

делът на индустриалното финансиране да достигне в скоро време

50 процента. А това означава ЕИБ да инвестира повече средства

в традиционните за нея големи промишлени проекти. Ненапразно вицепрезидентът

на ЕИБ Волфганг Рот прояви интерес към хода на приватизацията

на Нефтохим, Химко - Враца, МДК - Пирдоп и други

водещи български предприятия. Обикновено ЕИБ отпуска дългосрочни

заеми със срок от 10 до 12 години на международни компании, участвали

в приватизацията в Източна Европа. Финансирането е много изгодно,

тъй като банката не формира печалба. Затова лихвите по тези кредити

са близки до първокласните международни лихвени проценти по които

ЕИБ (с кредитен рейтинг ААА) си осигурява финансиране. Ако правителството

убеди Европейската инвестиционна банка да се включи в приватизацията

на големи предприятия, можем да очакваме, че интересът на първокласните

инвеститори към тях ще нарасне значително.

От 1990 до 1996 г. ЕИБ инвестира 4.8 млрд. ЕCU в

бившите социалистически страни от Централна и Източна Европа.

Лъвския пай от заемите получиха отличниците в реформата

- Чехия, Унгария и Полша. В началото на 1997 г. банката пое ангажимент

пред Европейската комисия да отпусне до 1999 г. финансирания на

стойност 3.52 млрд. ЕCU на бъдещите страни членки на ЕС.

Facebook logo
Бъдете с нас и във