Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕГОИСТ-ЪТ ЗАХАРИЕВ СТАВА ПЛЕЙБОЙ

Къде мъжката ерекция се нарича пълен член, а Гърция - Узонов слой, а репортажите от парадите на електронната музика - Парадуемся. Къде представянето на главния герой от филма Боен клуб Едуард Нортън започва под заглавие Бий yourself. Разбира се, в месечното развлекателно списание Егоист. Търсенето на звуково и семантично дву- и трисмислие, алюзии и асоциации е запазен знак за изданието. Мнозина намират, че това е самоцелно и всъщност е единствената оригинална идея в него. Други смятат, че е прекалено безцеремонно с читателите си и ги провокира. За графичния дизайн обвиненията са, че копира едно към едно американското Дъ фейс.


Подобни твърдения едва ли са самата истина, защото повече от четири години Егоист има стабилна аудитория в ежемесечното общуване с обществото на търсещите и реализиращите се младежи. До подобно обобщение е достигнала социологическата агенция Галъп, като е анализирала отговорите на 1200 негови читатели. Изненадани бяхме и от броя на участвалите, и от резултатите - признава издателят на списанието Мартин Захариев. - Многоликостта на аудиторията е чак стряскаща. В нея има работещи, мъже, жени, хомосексуалисти, хетеросексуални, студенти, ученици, юпита, супернедоволни млади хора, готови всеки миг да напуснат страната. Абсурдно е и да си помислим, че задоволяваме всички претенции и вкусове. Очевидно успяхме да намерим средата си, защото списанието си е наша трибуна и от нея можем да кажем каквото си искаме, без да се съобразяваме с никого. Естествено без да напускаме територията на добрия вкус. Въпреки застраховките на Мартин Захариев претенциите на Егоист да показва и определя модерния младежки стил са очевидни във всичките му 140 страници.

Издателят на Егоист Мартин Захариев се държи като човек, изцяло обладан от духа на съвременността. Говори ненатрапчиво маниерно, бавно и използва десетки английски реалии, явно убеден, че българският език не им е създал еквиваленти. Следи и си набавя всички съвременни технически нововъведения. Нищо не може да ме накара да не слушам в колата любимото си нюйоркско радио Олдис бът голдис или любимото джазрадио във Вашингтон, тъй като в близко бъдеще ИНТЕРНЕТ ще предложи тази услуга - твърди той. - Става въпрос за още съвсем малко време.


Облечен е умерено официално и екстравагантно, далеч от актуалната младежка унисекс мода, в по-елегантен и ретро стил. Живее в столичния квартал Изгрев, по думите му в ново и много модерно жилище, разполагащо с всички необходими за следващия век уреди и комуникации. Кара Опел Вектра, има малко приятели и много познати, с които му е приятно да разговаря вечер, някъде, където може да се нахраним. Не назовава имената на приятелите си, за да не забрави някой, но често може да бъде видян в компанията на членове на НСРТ и хора от медиите и рекламните агенции. Вестниците писаха, че има сериозна връзка с млада юрисконсултка от Държавната комисия по далекосъобщенията, където самият той работеше допреди месец.


Смята, че е маниакално пристрастен към слушане на музика и към колекционирането й. Огромна част от нищожното ми свободно време отива за това мое хоби - разказва издателят. - Започва се от Луи Прима и Луис Армстронг и се свършва с последния албум на Корн, Пантера и подобен брутален хеавиметъл. Макар и да звучи нескромно, малцина в България имат повече музика от мен. Колекционери от моя ранг имат любими стилове, не изпълнители, затова не мога да се огранича да изброя едно-две имена. През 80-те години стилът беше ню-уейв, после отидох в другата крайност - хевиметъл и гръндж. Сега имам любими неща и в електронната музика. Трудно ми е да отлича едно име, но все пак Ван Хален, също Джудас Прийст, Майлс Дейвис, Дейвид Самборн, Депеш мод.


Но писането за музика вече не го влече. От четири години само се подписвам на сметки и договори, не пиша нищо друго. Смятам обаче, че и моите движения с химикалката са важни за списанието.


Егоист съществува точно заради любовта на издателя му към музиката. Захариев завършва право в Софийския университет през 1992 г., но по време на следването работи като диджей и като сътрудник на тогавашното музикално списание Ритъм. Най-сериозна е практиката му като водещ на радиопрограми - четири години в Дарик, три години във Витоша, в Пулсиращи ноти с Тома Спространов по Хоризонт. В началото на 90-те е част от най-голямата звукозаписна компания по онова време Унисон. Нейният мащаб на работа тогава бе забелязан дори от американските специализирани издания, които я сложиха под номер 1 за буква U в каталога на пиратските музикални компании в света. Захариев работи като продуцент за Унисон и плод на неговата работа тогава е появата и налагането на популярния дует Дони и Момчил, а по-късно на Акага и Васил Петров. Покрай заниманията с музиката се среща с хората, които днес са в основата на списание Егоист - Сашо Жеков и Ивайло Цветков-Нойзи. Най-напред то се казва Унисон медия и е за музика и кино, а не за модерния стил на живот. Преориентацията ни стана през 1996 г. - уточнява бившият радиоводещ. - За съжаление тогава фолкът превзе 80% от българските домове и аз се отказах от работа в музикалния бизнес. Но това беше добре за списанието, защото пренасочихме търсенията му. До този момент аз го имах за нещо сателитно, но след като му се посветихме по-сериозно, то си намери нишата. В областта музика-кино то не можеше да се развива много и да расте, докато в стайлинга завоювахме позиции и създадохме марка.


Захариев твърди, че липсата на известни хора от света на българския шоубизнес върху корицата напоследък е именно опит да се провери доколко Егоист е вече марка. Знаете, че съществува схващане колко важна е корицата, за да се продаде изданието. Сега ние провеждаме експеримент с малко познати или абсолютно непознати млади хора. Ако финансовите резултати са същите, както когато печатахме известните личности, значи Егоист само по-себе си вече е марка. А тя е най-важна.


От началото на следващата година шефът на Юниън медия ООД и екипът му са решили да стартират ново месечно издание с подобен стил, но за друга аудитория. Ние вече сме над 30-те и интересите ни са по-различни от това, което вълнува читателите на Егоист. Смятаме да направим нещо за хората над 30-те. Има светлина в тунела и той не е от идващия насреща влак. Близо сме да получим лиценз за издаването на българския Плейбой. В него ще имат приоритет чисто български материали, в съотношение поне 70/30 в полза на местните материали. Чужди ще са интервюта със световни величини като Мат Деймън или Пийт Сампрас например. За тях ние ще имаме преференциална цена, но по-принцип темите трябва да са оттук.


Вероятно малцина са хората извън медийния бизнес, които знаят, че до началото на юли Захариев беше и държавен служител. Около година и осем месеца той изпълняваше функциите на главен секретар в Държавната комисия по далекосъобщенията. През това време започна и завърши конкурсът за първи частен национален ефирен оператор, който спечели Рупърт Мърдок и bTV. Захариев избягва да отговаря директно на въпроса дали най-добрият проект е спечелил конкурса. Честно казано, когато започна конкурсът, нямах ясна представа с какво съм се заел. Сега знам много за всички кандидати, но не искам да спекулирам с положението си в комисията. По принцип органи като ДКД са нови по целия свят. Най-демократично те работят в Щатите. Там все пак принципът е, че рейтингът носи зрители, а заради тях се увеличават и рекламните постъпления в медиите.


Вярно е, че ме свързва приятелство с един от кандидатите. Въпреки това Кеворк Кеворкян не спечели, нали? Всъщност аз не съм участвал в комисията, която бе назначена от Министерския съвет и която определи победителя. Много пъти сме говорили с него за конкурса. Той предложи гениална формула - български кандидат, подкрепен от чуждестранна медийна групировка и инвеститор. Така или иначе, по-важното е какво ще се случи в следващия конкурс. Той се очертава още по-интересен. Аз съм вече зрител, нямам предпочитания, но със сигурност печелившият трябва да може да направи сериозните инвестиции, които са необходими за развитието на третата национална мрежа. Развитието на телекомуникациите и информационните технологии е главоломно и един срок от 15 години (срокът на проектолиценза за третата честота) е цяла вечност. Да се мисли единствено политически и да се лицензира с политически похвати в такива области от национален мащаб, би било пагубно.


Приятелството му с Кеворкян датира от средата на 90-те, когато създателят на Всяка неделя търси водещ за продукцията. Той прави предложения, на които не можеш да откажеш - спомня си Захариев. - Предполагам, че ме е избрал през периода 1994-1995 г., когато водих предаването за българска музика Унисон топвидео по БНТ. Предаването роди и съответните награди. Вероятно е решил да ми направи предложението, след като ме е гледал на церемонията в Театъра на армията. Получи се отлично за нашите мащаби. Може би ме е забелязал и когато за кратко бе програмен директор на радио Витоша, а аз имах четиричасово предаване там. Така или иначе, който е бил във Всяка неделя, после е станал нещо.


Захариев е болен левскар, разказват колегите му. Играе редовно футбол, но още по-редовно играе тенис. Обича да събира приятелите си вкъщи и шумно да гледат световните турнири и първенства.

Facebook logo
Бъдете с нас и във