Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕФЕКТИВНАТА ВЛАСТ ГАРАНТИРА УСПЕХА НА РЕФОРМАТА

Социалистите и лидерите на парламентарните опозиционни
партии обвиняват правителството на ОДС, че се стреми да концентрира
все повече власт в ръцете си. Че това е така, едва ли някой би
се наел да оспорва. Но дали този стремеж е повод за угризения
или за самочувствие на управляващите, е въпрос, чиито отговори
могат да оформят сериозна дискусия.


Провеждането на структурна трансформация на икономическата
система на една държава струва доста скъпо и цената трябва да
плати цялото общество. А когато то е бедно и ограбено като българското,
желанието да бъде заплатена високата цена на прехода едва ли ще
е много устойчиво. Повечето от авторите, които са се опитвали
да изследват държавите, провели икономическа и политическа реформа
към пазарни общества, твърдят, че едно от задължителните условия
за успешния край на прехода е наличието на силна власт.


Всяко правителство, което провежда структурна реформа
в икономиката, се изправя пред множество трудности. Въпросът,
на който всяко отделно управление е необходимо да намери свой
отговор, е:


преодолими ли са те?


Първото условие за тяхното преодоляване е наличието
на достатъчно ефективна власт. Това означава, че мнозинството,
което се е наело с провеждането на реформата, не е изправено пред
много възможности. То или трябва да си сътрудничи с опозиционните
партии и профсъюзите, или, ако е достатъчно мощно, да ги елиминира
като фактор в процеса на прехода. Предварителното уточняване на
този тип взаимоотношения е много важно поради две причини. Първо,
защото е неизбежно временното влошаване на икономическото положение,
а в условията на демокрация това много лесно може да доведе до
промяна в политическия вот на избирателите. И второ, защото ако
правителството е непоследователно в отношенията си с опозицията
и синдикатите, ще създаде у гражданите впечатление за неувереност
и нежелание да изпълни реформаторската си програма докрай.


Политологът Адам Пшеворски вижда само две възможности
пред правителствата, извършващи реформите. Или да си сътрудничат
с опозиционните партии и профсъюзите, както постъпи социалистическият
кабинет в Испания, или да ги унищожат, както реши управлението
на Пас Естенсоро в Боливия.


За осъществяването на реформата


силата и ефективността на властта са от решаващо
значение


От гледна точка на технокрацията структурната трансформация
на икономиката е стратегия на контрол отгоре. Отделните мерки
са чисто технократични и често се приемат без консултации и се
обявяват изненадващо. Политиката на реформи не предполага широко
участие в обсъждането на решенията и не допуска компромисни варианти
между засегнатите интереси. Партиите, които осъществяват структурната
промяна, са задължени да открият най-верния начин за манипулация
на дневния ред на обществото по начин, който да убеди електората
да приеме радикалните промени въпреки високата цена, която ще
трябва да заплати. Стратегията на горчивия хап изисква
да се действа радикално и да се пренебрегнат всички искания за
смекчаване и забавяне на реформата. А такова поведение може да
си позволи единствено правителство, което разполага с достатъчно
силна власт и безсилна или неконфронтираща се опозиция.


Следователно, за да създадат благоприятни условия
за осъществяване на промените докрай, управляващите са задължени
да търсят най-широка обществена подкрепа за решенията си и едновременно
с това да се опитат да лишат противниците си от възможността за
саботиране на програмата. На езика на политиката това означава
да лишат политическите си опоненти от възможността за ефективно
и организирано противопоставяне.


На пръв поглед подобно описание на ситуацията може
би звучи недостатъчно демократично. Но точно тук е много важно


откровено да се определят приоритетите на обществото


и целите, към които то се стреми. Тук е мястото на
въпроса, за който всеки народ има свой индивидуален отговор -
мощна икономика и силен пазар ли желае да изгради, или ще се задоволи
и само с тромава и популистка политическа система и неефективни
икономически ресурси.


На теория отговорите са ясни, но опитът показва,
че провеждането на структурната реформа на икономическите системи
почти винаги обезкуражава избирателите много преди успешния край.
Тъй като водят до значителни лишения и намаляване на покупателната
способност, промените неизбежно пораждат съпротива. Оформят се
политически позиции, че социалната цена е прекалено висока и темпът
на реформата трябва да се намали. Всеки икономически преход достига
до този критичен момент. Преодоляването му зависи преди всичко
от възможността на правителството да действа решително, без да
се съобразява с исканията за смекчаване или забавяне на програмата
за реформи. Това е неизбежният момент, в който приоритетите на
правителството и на обществото са различни. Ако управляващите
продължат да са убедени и решени да доведат програмата си докрай,
рискуват избирателите им, обезкуражени от трудностите на прехода,
да не ги подкрепят при следващите избори. Ако пък се подведат
по исканията за забавяне на промените, със сигурност ще саботират
собствената си програма за икономическа реформа.


Изходът от тази кризисна ситуация зависи от зрелостта
и добронамереността на цялата политическа класа. Възможни са две
стратегии за преодоляване на трудностите чрез контрол над икономическите
конфликти. В единия случай


правителството налага своята програма за икономическа
политика


без да се съобразява с промените в настроението на
народа и без да търси подкрепа от други организации. Тази тактика
е възможна при много слаби опозиционни партии и почти отсъстващи
синдикати. Управляващите трябва да притежават достатъчно власт
и възможности за бързото прокарване и реализиране на непопулярните
си решения. Такова поведение обаче при всички случаи ражда прекалено
много рискове както за стабилността и доверието в политическата
система, така и за устойчивостта и имиджа на самото мнозинство.


Другият път е правителството да се опита да спечели
подкрепа за програмата си за реформа чрез


установяване на консенсус


Това означава провеждане на широки консултации с
опозиционните партии, синдикалните организации и други формации
с обществена значимост. По всичко личи, че правителството на Обединените
демократични сили е избрало точно този начин за обществено осигуряване
на структурната реформа. Именно този избор символизира и парламентарно
неопределимото реформаторско мнозинство. Още в самото начало на
своето управление мнозинството на ОДС се опита да привлече широк
кръг от политически сили в очертаването на реформите.


Сега обаче, когато промените заплашват да не останат
само начало, започват да се мобилизират мощни засегнати групи,
които са решени да защитават своите интереси по всички възможни
начини против демократично организираното мнозинство.


В този момент става ясно колко е важно правителството
да разполага с достатъчно ефективна власт. Фактът, че Българската
армия е изцяло подчинена на политическата власт, днес


осигурява на страната ни завидно гражданско спокойствие


Когато въоръжените сили са независими от цивилен
контрол и присъстват като самостоятелен политически партньор,
общественият мир е под непрекъсната заплаха. Една или друга политическа
сила може да въвлече армията в разрешаването на някакъв политически
конфликт във всеки един момент. Формули от рода на Ако не
отстъпите пред нашите искания, ще предизвикаме безредици, които
ще накарат военните да се намесят, не могат да бъдат сериозна
заплаха за управление, което стабилно контролира армията на държавата.
Но затова пък могат да осигурят абсолютния крах на всяка програма
за реформи, която не разчита на контрол върху въоръжените сили
и полицията.


Наблюденията върху опита на многото латиноамерикански
и източноевропейски страни, преминали през прехода към пазарна
икономика, показва, че дори не е важно какъв политически етикет
ще притежава управлението, провеждащо реформата. Еднакви шансове
за успех или неуспех има тя при демократични и при авторитарни
режими.


От значение е единствено реалната власт


и възможността за нейната висока ефективност. А дали
тази власт ще се мобилизира чрез имитация на консенсус на политическите
партии, или чрез пряка манипулация на обществения дневен ред,
за успешността на реформата не е от голямо значение.


Това, което остава важно до последния момент на прехода,
е липсата на възможност недоброжелатели на реформата да получат
политическа подкрепа за саботирането на нейното провеждане. Осигуряването
на тази липса зависи и от пълната решимост на мнозинството да
отстоява промените докрай, и от желанието на целия национален
политически елит да подкрепи провеждането на структурната реформа.
Така че отговорността е за политиците, а цената остава за цялото
общество.

Facebook logo
Бъдете с нас и във