Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕДВА ЛИ ЩЕ ХВАНЕМ ИНВЕСТИТОР С КАПАНЧЕТАТА В ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА

Министерският съвет внесе в парламента проект на Закон за подземните природни богатства. Това е един от поредните варианти, които се разработват вече близо шест години от различни междуведомствени работни групи при бившия Комитет по геология и минерални ресурси, с епизодичното участие на чуждестранни експерти по минно и петролно право. Този път съставител на проекта е екип от специалисти под егидата на Министерството на околната среда и водите. Основната му цел е да се поставят правните рамки за пазарно регулиране на геоложките, минно- и нефтодобивните дейности у нас и с това да започне структурната реформа, приватизацията и привличането на инвестиции за икономически ефективно развитие на сектора.


Инвестиционният режим в минно- и нефтодобивната промишленост се отличава съществено от механизмите в другите области на икономиката поради няколко специфични черти: значителни рискови инвестиции за търсене и проучване на подземни природни богатства от порядъка на милиони долари; големи капиталовложения за разработка (подготовка за добив) на откритите находища; дълъг, минимум 5-10 години, период за възстановяване на направените инвестиции.


Този специфичен режим изисква дългосрочни правни гаранции за потенциалните инвеститори. В страните с развито пазарно стопанство гаранциите са фиксирани в пакет от нормативни документи, между които основен е минният закон.


Един добър пазарен минен закон задължително трябва да отговаря на няколко основни условия: да съдържа ясни и точни дефиниции на различните видове разрешения (лицензи, концесии), сроковете, размера на предоставените площи, правата и задълженията на титулярите; да урежда административно опростено и бързо издаване на разрешенията; да предоставя изключителни права за разработка и добив на всяко находище, открито в процеса на търсенето и проучването; да разрешава прехвърляне на предоставените права на трети лица с оглед намаляване на геоложкия риск и размера на капиталните инвестиции; да регламентира честно и неутрално разрешаване на възникнали спорове по съдебен ред, с предвиден международен арбитраж при чуждестранни инвеститори; да осигурява благоприятни и стабилни във времето финансови условия.


Предложеният от Министерския съвет проектозакон е съобразен с голяма част от тези изисквания и се доближава до представата за пазарен минен закон. Предвиждат се


два механизма за предоставяне на права


върху подземни природни богатства: чрез разрешения за търсене и/или проучване, издадени от няколко компетентни министерства и чрез концесии за добив, издадени от Министерския съвет. Разрешенията и концесиите могат да се предоставят както чрез конкурс, така и пряко въз основа на писмено заявление на физически и юридически лица. Титулярите на разрешенията имат право да получат автоматично концесия за добив в случай на новооткрито находище, да прехвърлят частично или изцяло правата си на трети лица, да уреждат възникнали спорове по известните европейски правни механизми на арбитраж и експертизи. Изчерпателно и ясно са дефинирани правните рамки на договорите за проучване и концесионните договори, правата и задълженията на титулярите на разрешения и концесионерите, условията и редът за ползване на геоложка информация, контролът на дейностите и опазването на земните недра.


За съжаление обаче не са решени сполучливо два важни за инвеститорите въпроса: редът за предоставяне на минни права и финансовите условия за извършване на дейностите.


Предвиденият в проектозакона ред за предоставяне на минни права е


твърде сложен и бюрократизиран


Издаването на разрешения за търсене и проучване, както и контролът върху дейностите по разрешенията се възлага на пет ведомства: Министерството на околната среда и водите - за всички видове подземни природни богатства (без нефт и газ), Министерството на промишлеността - за метални и неметални полезни изкопаеми, Министерството на регионалното развитие и благоустройството - за строителни и скално-облицовъчни материали, Комитета по енергетика - за твърди горива и геотермална енергия, Министерския съвет - за нефт и газ. Концесии за добив се издават само от Министерския съвет по предложение на компетентните министри. Общинските съвети също имат право да предоставят концесии за добив на строителни материали, но само за суровини с местно значение. Незавидната роля на координатор в този хаос е отредена на Министерството на околната среда и водите, което съвместно със заинтересуваните ведомства разработва държавната политика в областта на търсенето, проучването и добива; съгласува с тях издаването на разрешения за търсене и проучване; води регистрите и кадастрите на всички разрешения (за концесиите те се водят от Министерския съвет!); изготвя баланса на запасите на минерални и енергийни ресурси; упражнява надзора върху опазването на земните недра; съхранява и предоставя за ползване цялата геоложка информация, необходима за геоложките и добивните дейности. Всички тези разнообразни и тясно специализирани дейности на отделните ведомства се управляват от Министерския съвет чрез нормативни актове и упълномощени министри.


В така твърде опростено обрисуваната йерархична система от различни компетентни държавни органи получаването на разрешения и концесии се очертава като продължителен


процес на ходене по мъките


Един пример: за да получи разрешение за проучване на нефт и газ, кандидатът трябва да депозира, по свой избор, молба до Комитета по енергетика или до Министерството на околната среда. Съответното ведомство от своя страна прави мотивирано предложение пред Министерския съвет за организиране на конкурс. Министерският съвет приема решение и оправомощава министър да проведе конкурса, решението се публикува в Държавен вестник и т.н., както разпорежда Законът за концесиите. И тъй като в проектозакона за подземните природни богатства никъде не са посочени срокове, издаването на едно елементарно разрешение може да се проточи в най-добрия случай една-две години. Без съмнение тази сложна и продължителна процедура ще охлади интереса и на най-ентусиазираните търсачи на нефт.


Такъв режим не е известен в европейската и международната практика. Като правило провеждането на държавната политика в областта на минералните и енергийните ресурси, предоставянето на минни права и надзорът върху геоложките и добивните дейности се възлагат на един единствен държавен орган, подчинен пряко на оправомощен със закона министър. Подобен режим е възприет и в новите минни закони на страните от бившия социалистически лагер.


От тази гледна точка българският проект не е добре обмислен и


защитава ведомствени, а не националните интереси


Първо, изкуствено се раздува държавната администрация - вместо от един компетентен орган управлението на геоложките и минните дейности в страната ще се извършва от пет ведомства, всяко от които трябва да ангажира съответни специалисти по геология, минни инженери, икономисти и юристи. Второ, узаконява се дублиране на функциите между отделни министерства. Трето, непредвидимо се усложнява, бюрократизира и удължава във времето процесът на издаване на разрешения и концесии. Четвърто, създават се условия за корупция на държавни чиновници, ангажирани с издаването на разрешения и концесии.


Въпросът за финансовите условия на дейностите по разрешенията и концесиите - най-важният въпрос за всеки инвеститор - също не е решен задоволително. Законопроектът предвижда три вида плащания към държавния бюджет: регистрационна такса, която се заплаща при подаване на молбата, такса за предоставената площ и концесионно възнаграждение. Титулярите на разрешения за търсене и проучване заплащат регистрационна такса и такса за площ, а титулярите на концесии за добив - регистрационна такса и концесионно възнаграждение. Начинът на определяне, размерът и сроковете на тези плащания обаче никъде не са посочени. Тези маловажни въпроси са оставени за уреждане с актове на Министерския съвет. В замяна на това разпределението на постъпленията от таксите между компетентните органи е ясно и точно регламентирано.


Събирането на такса площ и концесионно възнаграждение (royalty) е общоприета практика в минното законодателство. Такса площ се заплаща за правото да се извършват геоложки проучвания, а концесионното възнаграждение - за правото да се добиват, преработват и продават минерални суровини. Във всички минни закони техният размер е точно определен. Веднъж закрепени със закон, те остават постоянни във времето и инвеститорите могат за дълги години напред да планират своите разходи, приходи и печалби. Българският вариант предвижда размерът на таксите да се определя с акт на Министерския съвет. Както е известно, правителството може да издава нормативни актове по всяко време и постоянно да увеличава таксите, каквато е практиката досега. Това създава впечатление за


финансова нестабилност на инвестиционния процес


в минната и нефтената промишленост. Едва ли ще се намери инвеститор, който да прояви сериозен интерес към рискови инвестиции и големи капиталовложения в минни проекти, без да знае какви плащания го очакват в близките 5-10 години.


Всъщност всеки минен закон отразява стратегията на държавата в областта на подземните природни богатства. Ако държавата възприеме принципите на рационално използване и устойчивото развитие на минералните ресурси - собственост на нацията, тя трябва да построи закона така, че да осигури благоприятни и либерални условия за инвеститорите, без да накърнява националните интереси. Обратно, ако държавата иска да ограничи добива на минерални суровини и стагнира минната и нефтодобивната промишленост, тя може да създаде рестриктивен минен закон, неблагоприятен за инвеститорите. Това безсъмнено ще намали приходите в държавния бюджет.


Кой път ще изберат нашите законодатели?


Проф. д-р Христо Николов Дабовски, 62-годишен, бивш заместник-председател на закрития Комитет по геология и минерални ресурси (1991-1995 г.), сега ст. н. с. I степен в Института по геология - БАН, специалист по геотектоника от международен мащаб, автор на четири монографии и над 100 научни публикации.


Проф. Дабовски и основен координатор по разработването на всички варианти (над 70) на проектозакона (вкл. и на последния), проучил в детайли минното законодателство на над 20 страни от Европа, Северна и Южна Америка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във