Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕДНИ ГУБЯТ, ДРУГИ ПЕЧЕЛЯТ, А НИЕ ГЛЕДАМЕ

Помните ли, преди три месеца в. Le Monde подпъхна името на България между страните, които имат претенции към Съветската армия - освободителка за заграбените от нея произведения на изкуството, антиквариат и музейни съкровища. Пресата у нас копна тук и там, издири някой и друг позабравен факт и млъкна. А министър Москова нареди на своите подчинени да разберат какво е положението в културните ни институти, да докладват и тогава да се реши каква ще е интервенцията на българската държава пред международните структури. Още тогава в.БАНКЕРЪ спомена, че на равнище държавни институти едва ли нещо може да се открие. Причината е проста - повечето от тези институти... не са съществували, за да бъдат ограбени от когото и да било. Потърпевшите са частни лица от кръговете на банкерите, индустриалците, политиците, търговците, но пък техните наследници - както и всички ние - трудно могат да се похвалят с услужлива историческа памет.


Съвсем по друг начин стоят проблемите в света.


Много активни са правителствата на Гърция и Унгария. Гърците не пропускат нито един повод, за да защитят своето културно наследство и последните им стъпки са предприети към Британския музей. А Унгария атакува монреалския Музей на изящните изкуства с претенции за връщане на картината Брак в Кана Галилейска от Джорджо Вазари (ХVI век), придобита от музея чрез частен унгарски колекционер през 1963 година. Специалистите от Художествения музей в Будапеща доказват, че картината е изчезнала (с други думи, открадната!) към края на Втората световна война, когато музеят е бил разрушен от бомбардировките. Те се позовават и на факта, че такова ценно платно не е възможно да се изнесе от Унгария през 60-те години без разрешението на националната галерия.


Директорът на Нюйоркския музей на модерното изкуство (МОМА) формулира пред Американската асоциация на музейните директори (обединяваща 170 институции), че нито един музей, придобил произведения на изкуството през последните петдесет години, не може да бъде освободен от подозренията. Признанието е направено на сбирка на асоциацията, на която е взето решение за ревизия на колекциите с цел да се установи кои експонати са придобити по съмнителен път. Тези действия са резултат от активните искания на редица страни, между които е и... Нигерия. Както твърди директорът на управление Музеи и паметници на тази страна, само за последните пет години от Нигерия и нейните музеи са изнесени предмети на културата и антиквариата на стойност 200 млн. щ. долара. При това оценката не включва износа на паметници от обектите на археологическите разкопки.


И друга африканска страна, Мали, активизира дипломатическите си служби за работа по връщане на ограбените съкровища. Към МFА (Музей на изящните изкуства) в Бостън е предявен иск за изложбата от теракотна скулптура от ХIV-ХVII век, чийто легален произход не може да се потвърди. По ирония на съдбата няколко седмици преди откриването на експозицията бе подписан договор, забраняващ износа на малийски исторически ценности в САЩ. Пак по ирония на съдбата претенции към МFА предявяват и от Гватемала. Става дума за керамични предмети от културата на маите, изнесени тайно от страната. Колекцията е закупена от MFA през 1988 г. от един бизнесмен, но за първи път бе показана публично през декември 1997 година.


Но за най-голяма изненада на световната културна общественост, обратните примери също се множат. Така например Армения чрез своя външен министър Вартан Осканян върна на Германия 575 антикварни книги, ръкописи и партитури, принадлежали на библиотеките на редица германски градове. Виена пък внезапно предложи на банкерската фамилия Ротшилд да й върне десет платна, собственост на семейството. А нюйоркският Метрополитен получи като дарение от колекционерите Жак и Наташа Хелмън 85 първокласни произведения на живописта, сред които работи на Матис, Пикасо, Модилиани и др. Общата им стойност се оценява от експертите на 300 млн. щ. долара.


Целта на този екскурс е да покажем отсъствието на България от световните пазарни взаимоотношения в изкуството и музейното дело. И да подскажем, че без нормален вътрешен пазар е невъзможно включването ни в световния оборот на изящни произведения. За разлика от футбола.

Facebook logo
Бъдете с нас и във