Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕДНА ГОДИНА ПОД МЕДИЙНИЯ ПРИЦЕЛ

Когато преди повече от година Симеон Сакскобургготски и НДСВ се къпеха в любовта на медиите, със сигурност и през ум не им е минавало колко мимолетна ще се окаже връзката. Още краят на изборите и жълтата победа сложиха доста груб край на нежния период. С влизането си в парламента и в Министерския съвет новите управници демонстрираха труднообяснима решимост да се затворят във властта и да се дистанцират от медиите. Споменът за въженцата на Дондуков 1 вероятно задълго ще съхрани обидата на журналистите в учебникарските страници. Обиден се почувства и премиерът, когато пак по същото време нечий микрофон се стовари върху главата му. Не останаха ненакърнени и чувствата на председателя на Народното събрание Огнян Герджиков. Той пък се разстройвал от щъкащи журналисти и без никакви колебания забрани на медиите да се вясват в коридора пред неговия кабинет. Всъщност с тези гафове медийната драма на новите управници едва започваше. За да постави край на всички недоразумения и да покаже колко диалогичен е в действителност, премиерът събра журналистите на непринуден разговор пред камина. Този жанр може и да е непознат в учебниците, но трябваше да убеди представителите на медиите, че царственият министър-председател е един добър човек, с много възможности и още повече ангажименти. И независимо дали има информация за работата му, или не, просто трабва да му се вярваЗа беда обаче номерът с вярата, който мина пред избирателите, не успя да проработи пред журналистите. И те като същи неверници продължиха ден след ден да питат, да търсят конкретни отговори на конкретни въпроси, да настояват за обяснения. А Симеон Сакскобургготски всъщност няма нищо против да си общува с медиите - и с репортерите, и с техните главни редактори - стига обаче да се водят общи разговори на приятни за него теми и да не се задават въпроси от оперативното управление на държавата. Затова и вече повече от година министър-председателят не е дал нито една обширна пресконференция, както често правеше предшественикът му Иван Костов. Дали държавата печели от честите пътувания на премиера все още не е много ясно, но журналистите със сигурност имат сериозен повод да се радват на визитите му. Причината за това е, че председателят на правителството благоволява да дава кратки брифинги единствено когато се завръща от поредното си пътуване в чужбина. Очевидно отзивчивостта му е продиктувана от надеждата, че ще бъде разпитван предимно за гостуването си. И дори тогава медийният му ангел Цветелина Узунова внимателно следи да не додеят журналистическите въпроси на шефа й. Всъщност Узунова даде своя принос към практиката на правителствените пресаташета. Тя като че ли е първата пресдама към Министерския съвет, която не е принудена да тича навсякъде след шефа си, дебнейки къде кой какво ще го попита. Разчитайки изцяло на решимостта на премиера да господства над мълчанието, на Узунова не и се налага често да придружава Симеон Сакскобургготски нито при посещенията му в парламента, нито когато се среща с политическия съвет на НДСВ. Най-комфортно Симеон Сакскобургготски се чувства, когато разговаря с репортерите в крачка. Тогава с удоволствие отговаря на приятните за ухото му въпроси и без никакви колебания отминава журналистите с неудобни питания. Отминаването му понякога е толкова категорично, че неволно увлича и кабели, и репортери, и оператори. Симеон Сакскобургготски остана верен и до днес на собствения си съвет към жълтите депутати: Бъдете господари на мълчанието! За негово голямо разочарование един от най-непослушните в това отношение се оказа собственият му вицепремиер и министър на икономиката. Заради невъздържаността му пред микрофоните съпартийците на Николай Василев отдавна са му лепнали прозвището поразяващата уста. След една година в управлението вече никой не се наема да брои медийните гафове на вицепремиера. Негови приближени твърдят, че Василев допускал честите противоречия, които впечатляват журналистите - не от желание да скрие информация, а от наивност. Дори и най-големите му фенове обаче са категорични, че нещата трябва да се променят и отдавна очакват смени в пресцентъра на Славянска 5. Последните слухове са, че, подобно на Оля Генчева, и Мариана Личева съвсем скоро ще напусне кабинета си като пресаташе на Василев. Малко хора вярват обаче, че това ще промени характера и невъздържаността на вицепремиера. Икономистът отдавна завиждал на колегата си Милен Велчев за добрата му репутация и елегантния начин, по който е заменил бившето си пресаташе Оля Генчева. От месеци Василев се чудел кого да наеме, за да повдигне собствения му имидж. На поканите му обаче се отзовавали много малко хора. Сред избраниците му били и човекът Панорама Иван Гарелов, и бившата шефка на президентския пресцентър Нери Терзиева, както и директорът на реномираната агенция за връзки с обществеността М3 комюникейшънс Максим Бехар. Засега не се е чуло някой от изброените да е решил да работи в икономическото министерство. Проблеми с пресаташетата си през изтеклата година имаха не само икономическият и финансовият министър. Жълтата партия също не случи от първия път. Проблемите в парламентарната група се оказаха толкова много, а депутатите така неуправляемиче назначената в началото Биляна Пилц вдигна ръце още преди да закръгли и месец като пресаташе на управляващото мнозинство. Наследничката й Венцислава Агова също не успя да внесе някаква дисциплина в медийното поведение на подопечните си, но тя очевидно няма подобни амбиции. Както се случва в повечето партии, Агова се занимава предимно с изявите на членовете на ръководството на организацията. Останалите жълти депутати са оставени на произвола на импровизацията и могат да разчитат единствено на милостта на медиите. Качество, което средствата за масова информация не притежават. В това вече имаха възможнността да се убедят не малко царски хора, но най-потърпевш като че ли засега е Камен Влахов, който още дълго ще помни откровенията си пред репортерите по повод излъчения запис на неприличното му поведение пред полицейски служители.От липса на всякакво разбиране и съчувствие от страна на журналистите се оплакват и много членове на кабинета. Палмата сред тях изглежда държи министърът на културата Божидар Абрашев, който влиза във вестникарските рубрики само като повод за пореден каламбур или виц на деня. За обичта на медиите обаче много резултатно го конкурира колегата му от образователното ведомство Владимир Атанасов. Той успя да мобилизира цялата гилдия срещу себе си не толкова с думи, колкото с дела.И ако все пак премиерът има последователи в почитта си към мълчанието, без съмнение най-отявленият сред тях е председателят на парламентарното мнозинство Пламен Панайотов. Точно като патрона си Панайотов никога не отговаря конкретно и ясно на въпросите, особено пък ако те са от т.нар. неудобни. Случвало се е председателят на парламентарното мнозинство да говори повече от половин час пред журналисти, без, в крайна сметка, да даде отговор на нито един от въпросите им. Затова пък винаги отзивчив към всякакво журналистическо внимание е заместникът му Иван Искров. Председателят на бюджетната комисия не се притеснява от любопитството на медиите и винаги е готов да обясни всяка заплетена ситуация. Разбира се, придържайки се стриктно към собствената си гледна точка. Далеч по-обективен и затова превърнал се в любимец на всички парламентарни репортери е младият жълт депутат Борислав Цеков. Цеков рядко отказва да отговори дори и на най-неудобните въпроси. И, което е още по-впечатляващо, не се изкушава да манипулира журналистите с изкривена или непълна информация. Сред колегите му в жълтото мнозинство обаче бъка от самоуверени политици, убедени, че е по-добре да бъдат изгонени журналистите от парламента, отколкото да се допусне да се докопат до истината, независимо точно за какво се отнася тя.

Facebook logo
Бъдете с нас и във