Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕДИННАТА ВАЛУТА В ОБРАЗА НА СВЕТОВНО ЗЛО

Мелодраматична бе прелюдията на тазгодишната есенна среща на финансовите министри от седемте най-развити световни икономики. Тя се състоя в началото на поредната сбирка на МВФ и Световната банка в Прага. За голяма изненада на валутните играчи централните банки в развитите страни предприеха координирана интервенция в подкрепа на потъващото евро. А пазарите на суров петрол бяха заплашени, че САЩ ще освободи част от стратегическите си резерви, за да укроти цените на черното злато.


Високите котировки на нефта и ниските стойности на еврото бяха единствените фактори, които помрачаваха ведрото небе над световната финансова общност. По оценки на МВФ световният индустриален продукт през 2001 г. ще се увеличи с 4.2 процента. Щатската икономика ще охлади бурния си растеж до около 3.2%, Евроленд ще продължи да набира скорост, а Япония най-накрая ще се върне към положителен икономически ръст. Тези чудесни прогнози означават, че някои от най-големите дисбаланси на световната икономическа сцена, включително огромният дефицит по текущата сметка на САЩ, започват да се компенсират. А солидният прогрес на богатите държави ще стимулира икономиките на развиващите се страни. Очакванията са Азия да постигне забележителен растеж от 6.7% тази година. И дори Африка, със своите огромни политически и икономически проблеми, би могла да отбележи 4.4% ръст на БВП през 2001 година. Но това ще е догодина. Засега падащото евро

създава все по-големи главоболия

И нито положителните фундаментални икономически показатели на страните от еврозоната, нито шестте увеличения на основната лихва в Евроленд от ноември насам не успяха да спрат движението му надолу. Единственият изход, за който пледираха редица финансисти, между тях и прочутият Джордж Сорос, бяха интервенциите. Но трябваше да бъде спечелена за тази кауза централната банка на САЩ. Нейните управители нееднократно са заявявали, че да се интервенира срещу пазарната тенденция е безсмислено. Повечето експерти смятаха, че това е невъзможно, като се има предвид предизборната обстановка в Съединените щати и нееднократните изявления на финансовия й министър Лорънс Съмърс, че силният долар е полезен за щатската икономика.

Спасителната формула бе намерена

Щатите изразиха безпокойство от потенциалните усложнения за световната икономика, които биха причинили последните резки колебания на еврото. С други думи, единната европейска валута престава да бъде проблем само за еврозоната и се превръща в световно зло, което в комбинация с високите цени на суровия петрол застрашава стабилността на световните финансови пазари. За съжаление не става дума само за хипотеза - редица компании от САЩ вече предупреждават, че слабото евро изяжда печалбите им и ги прави неконкурентоспособни на международните пазари. Което в комбинация с низходящата тенденция на инфлацията и разходите за единица труд в САЩ се превръща в опасен прецедент.

Другите централни банки

също намериха оправдания за намесата си. Бенк ъф Джъпен отдавна се безпокои от силната йена и от пораженията, които тя би нанесла на крехкото икономическо възстановяване на страната. Бенк ъф Инглънд на свой ред се оправда, че износителите от Великобритания отдавна се оплакват от силата на английската лира спрямо еврото, която вреди на бизнеса им.


Задружната намеса на централните банки от Групата на седемте бе посрещната нееднозначно. Английските консерватори, водени от своя финансов министър в сянка Майкъл Портильо, заявиха, че правителствената интервенция в подкрепа на еврото е огромен вот на недоверие в единната валута и във фундаменталните икономически показатели, които стоят зад нея.


Европейските финансисти и банкери и управителният директор на МВФ Хорст Кьолер приветстваха интервенцията като необходима и навременна и я обявиха за успешна. Японските ръководители се заканиха, че ще наблюдават внимателно развитието на валутните и финансовите пазари и ще продължат да интервенират, ако е необходимо.


Статистиката от последните две десетилетия сочи, че


централните банки са се намесвали няколко пъти

за да въдворят ред на валутните пазари. През септември 1985 г., след съглашението в Плаза, петте водещи световни икономики продават над 10 млрд. щ. долара в продължение на шест седмици. Те успяват да постигнат целта си и да намалят стойността на щатския долар - с 13% спрямо йената и с 10.5% към германската марка.


През 1987 г., след споразумението от Лувър, Г-7 интервенират с цел да повишат цената на щатския долар към основните му конкуренти.


През септември 1992 г. английската централна банка предприема мащабни интервенции, за да предотврати изпадането на английската лира от Европейския обменен механизъм.


На 17 юни 1998 г. Федералният резерв и Бенк ъф Джъпен се намесват, за да повишат котировките на йената към щатския долар, след като те достигат 1.47 JPY/USD. Тогава щатската централна банка купува йени за над 833 млн. щ. долара.


От 1999 г. насам японската централна банка интервенира многократно сама (подпомагана от изявления на финансисти от Г-7), за да спре поскъпването на йената.

Facebook logo
Бъдете с нас и във