Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕДИНЕНИЕТО, ОБАГРЕНО В ЧЕРВЕНО И СИНЬО

Дали заради мириса на власт, или поради логиката на политическите процеси, но единението вляво изглежда необратим факт. Коалиция за България може и да е като опаковка без съдържание (ако не броим БСП) или като тюрлю гювеч от комунисти до социалдемократи, но засега върши работа. Защото се създава впечатлението, че през последните две години, откакто коалицията съществува, процесът на единение се задълбочава все повече след всеки следващ вот. Не така обаче стоят нещата вдясно. И това е съвсем разбираемо, като се има предвид неизбежната ерозия, която властта причинява на партийните централи. Ако добавим и последвалата загуба на синята коалиция на парламентарните избори, нещата стават още по-ясни. Роенето вдясно, предизвикано от липсата на обединяващата спойка на властта, напомня люспенето на червените редици в началото на 90-те години малко след старта на промените и последвалата загуба на управлението за БСП. Прочистването на синята партия и преструктурирането на дясното пространство беше неизбежно след края на четиригодишния управленски мандат, но неизбежни са и съпътстващите главоболия за партийните лидери. Дори и десният електорат да не е разделен между многото партии в тази част на политическия спектър, то със сигурност е поне объркан и тази тенденция тепърва ще се проявява.За сметка на това за трети пореден път левицата ще се яви на избори обединена - Коалиция за България участва вече на парламентарните и на президентските, а наесен ще се яви и на местните избори, заяви през седмицата шефът на предизборния щаб на БСП и заместник-председател на партията Румен Петков. Това е и най-вероятната формула, с която левите ще се борят за следващия управленски мандат. Желанието да се запази постигнатото е понятно. Никой не е забравил колко бавно и мъчително стана то. В продължение на години лявото пространство стоеше раздробено заради желанието на всеки един от партийните водачи да доказва причините за същестуването си на политическия небосклон. След като в БСП видяха, че не могат да елиминират множеството леви лидери, решиха, че е по-добре да се помирят с тях, като уж им предоставят поле за обща изява. Партии, произхождащи почти директно от БСП, плюс неколцина доста самотни лидери поеха обратния път, защото той е много по-изгоден и за тях. Така през януари 2001 г. беше сформиран политическият субект Нова левица. Независимо от съпротивата на по-крайните крила в червената партия срещу претенциите на новоизлюпените коалиционни партньори. През лятото на същата година над петнадесет формации, повечето от които едва ли някой някога е чувал, влязоха в широката лява Коалиция за България. Единствено Александър Томов не потърси път назад към БСП, но и на Позитано 20 не страдат много от този факт. Дори напротив. Статутът на Нова левица се препотвърди и на 30 март, когато БСП, Политическо движение Социалдемократи (ПДС), ОБТ и две БСДП-та - на Петър Агов и на Георги Анастасов, подписаха меморандум за взаимодействие на местните избори. Лидерите на БСП и този път добре са си оплели кошницата, защото през изминалата седмица стана ясно, че се водят преговори и за национално споразумение между партиите от Коалиция за България и други леви или граждански формации. Пак за общо участие на изборите наесен. Което значи, че острието в предизборната надпревара вляво и този път ще бъде широката коалиция. Споровете за номинации по места ще бъдат разрешавани от политическите съвети на Нова левица и на Коалиция за България. Така стратезите на Позитано 20 хем уж удовлетвориха мераците на малките партии в Нова левица това да бъде формулата на правене на лява политика, хем си осигуриха възможност да контролират номинирането на кандидат-кметове. И още нещо - левицата се утвърждава като единен субект и поне откъм политически алтернативи традиционно левият електорат няма да има друг избор освен тази коалиция. Вдясно на хоризонта обаче са едва в началото на пътя, извървян от основния им опонент. Предстоящите местни избори ще създадат допълнителни главоболия на сините, които и бездруго втора година тънат във вътрешнопартийна криза. Коалицията ОДС от времето на последните парламентарни избори е само спомен. Задругата на сините с ВМРО се разпадна покрай парламентарните избори и червено-черните влязоха в комбина с Движение Гергьовден. От централата на ВМРО не са обявили официално стратегията си за местните избори наесен, но тенденцията за сътрудничество в немалко общини с части от бившето СДС (като Гражданска партия за България на Богомил Бонев) за сметка на самия СДС ще се запази по желание и на двете страни. Традиционният партньор на сините БЗНС-Народен съюз наскоро обяви, че ще участва самостоятелно на местните избори наесен. Повече от ясно е, че за СДС и за някогашните му съюзници времето, през което всеки трябва да се доказва, сам продължава. А за някои изобщо не се очертава обратен път. Поради тази причина, а и заради неизбежното разчистване на сметки след края на синьото управление, роенето на по-малки и по-големи десни формацийки, произтекли от СДС, изглежда необратимо също както окрупняването вляво. Опитите на Евгений Бакърджиев например да копира левия модел под формата на Нова десница се провали с гръм и трясък. И го бойкотира не само СДС, но и партиите на Богомил Бонев, на Стефан Софиянски и ВМРО. В самият СДС обаче също са разделени по въпроса какво да се прави. Двете крила в партията - на Иван Костов и на Надежда Михайлова, имат различни виждания за политическата стратегия на сините. По-крайните активисти сериозно се съпротивляват срещу опитите на разпилените отломки от бившата управляваща партия да се присламчват към нея и на всичко отгоре да й поставят условия. По всичко личи, че стратезите на Раковски 134, близки до бившия премиер Иван Костов, залагат на вътрешнопартийната чистка и на партийното капсулиране като на начин да бъде съхранена синята организация дори за сметка на временните загуби. Кръгът около лидера на съюза Надежда Михайлова дава повече признаци за диалогичност, но пък явно няма нито политическата воля, нито достатъчен ресурс да я приложи на практика за предстоящите местни избори. Тази тенденция впрочем се проявява още по-ясно и в хода на номиниране на кандидат-кметовете. Като цяло в СДС не дават признаци да се притесняват особено от съществуването на малките десни формации, но проблемите няма да им се разминат в някои общини, в които тези организации разполагат с повече влияние в десните среди или направо в СДС. Сините не успяха да избегнат и най-сериозната заплаха - кандидатирането на Стефан Софиянски за нов мандат в София. Столичният кмет също се опита да обединява десницата покрай местния вот с предложението за вътрешните избори в дясното пространство. Макар пряката му цел да беше постигане на гаранции за собственото му бъдеще и за подкрепящите го икономически среди. Политолози и социолози вече вещаят загуба на столицата за сините от настоящия градоначалник или от претендента на БСП.

Facebook logo
Бъдете с нас и във