Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕДИН ГЛОБАЛИСТ ПОХИЩАВА ЕВРОПА

За глобалистите морето е до колене. Всички проблеми, според тях, може да се решат пределно просто. Показателен пример в този смисъл са гениалните прозрения на Анджей Рапачински, съмнителен поляк, несъмнен глобалист, а по съвместителство - и преподавател по американско конституционно право в Колумбийския университет в Ню Йорк. Спасителните идеи на професора за това как да оправим Европа са изложени във фундаменталната му статия Националната държава е ненужна, тиражирана от глобалната пресасоциация Project Syndicate, в която членуват най-авторитетните вестници в света.И така, кой е най-наболелият проблем на Европа днес?Това, че в нея все още има национални държави - като се започне с Чехия и Македония и се стигне до Франция и Германия, отговаря проф. Рапачински. Всъщност той е противник не само на националните, но и на многонационалните държави. Каква е ползата от това, че испанци, каталонци и баски живеят заедно в Испания? Или пък че шотландци и уелсци са в един държавен организъм с англичаните? - задава риторични въпроси глобалистът Рапачински. И заключава: еднонационални или многонационални, европейските държави са не само ненужни, но и вредни. Италианците в Пиемонт, немците в Бавария или шотландците във Великобритания изобщо не се нуждаят от сегашната си централна администрация, която се разпорежда с тяхната данъчна политика, социални програми, правила за движение на ценните книжа, с националните им армии. Нима животът на Стария континент нямаше да е много по-безоблачен, ако националните правителства и парламенти се закрият, ако общият пазар, валутата, външната политика, въоръжените сили и още някои области се управляват на общоевропейско равнище, а всички останали въпроси се оставят на местното самоуправление?За да се разбере всичко това, продължава нюйоркският месия, е необходимо само да се абстрахираме от идеята за националната идентичност (френска, немска, италианска), от идеята за патриотизма, от паметта за войните и касапниците, която циментира съзнанието на днешните национални общности, говорещи на един и същи език. Прочистим ли мозъците си от този излишен баласт, ние, европейците, веднага ще разберем, че изобщо не се нуждаем от посредничеството на националното управление между общоевропейските институции и местното самоуправление. Още повече че това посредничество ни излиза твърде скъпо - между 30 и 40 процента от брутния ни вътрешен продукт. Възприемането на идеите на Рапачински вещае истинска идилия в Европа: премахването на националните посреднически звена (т. е. на националните държави) ще доведе до най-голямата либерализация на стопанството (и на обществото като цяло) в цялата история на Стария континент. Като пример в това отношение, според него, може да послужи създаването през 1787 г. на федералното управление в САЩ, което унищожава балканската система от предреволюционни колонии (?!), откривайки ерата за настъпление на предприемчивостта, която залива целия американски континент. Изобщо, заключава конституционалистът Рапачински, държавите лишават Европа от конституционно (устройствено) равновесие. Ето защо, когато се сложи край на цялото това национално разнообразие, когато националните държави престанат да се пречкат, на континента ще се възцари още по-голямо ...разнообразие. Звучи доста екзотично, но и тук нюйоркският професор е прав. Къде-къде по-шарена ще стане, да речем, една Германия, когато народът й се раздели на баварци, бранденбургци, саксонци, рейнландци, анхалтци, хановерци и т.н.Както виждаме, в главите на глобалистите една парафраза на добрата стара коминтерновска идея за раздробяване на българската нация на тракийци, македонци, добружданци, шопи и прочие съставки вече прекроява и цяла Европа. И когато европейското съзнание се развие в посока към децентрализация на лоялността (спрямо унищожените национални държави), тогава вече ще се възродят с много по-голяма тежест местните общности (локалният сепаратизъм). И тогава ще се сложи край и на всички злини, които произтичат от националната идентичност, определяна от проф. Рапчински като ненужен и опасен апендицит.Такава накратко е визията на този многоучен глобалист за новата, единна структура на Европа. И тя е толкова добра, че несъмнено трябва да се доразвие с още по-голям размах. Известно е например, че централната администрация на САЩ харчи повече пари на данъкоплатците, отколкото всички европейски държави, взети заедно (само военният бюджет на Вашингтон вече стигна 360 млрд. долара!). В такъв случай не е ли съвсем логично, практично и глобалистки правоверно да се премахнат и всички централни държавни институции в САЩ - от Белия дом и министерствата до ФБР и ЦРУ, които също харчат стотици милиарди долари, изсмукани от отделните щати? Защо тогава да не се премахне цялата американска държава, а правомощията й да се предадат на бъдещото общоевропейско правителство в Брюксел? По този начин хем разходите за управлението на САЩ ще се прехвърлят на европейските данъкоплатци, хем американската идентичност, патриотизъм и спомени за миналите войни и касапници ще бъдат изтръгнати из корен (заедно с лоялността към отечеството), хем всеки щат ще се превърне в отделна държава, хем светът ще си отдъхне от дивотиите на вашингтонската администрация. Да не говорим за това, че и глобализмът ще възтържествува до седмото небе!А после, после вече европейците ще решават всичко, което става в САЩ. Включително и това струва ли се да се харчат грешни пари ако не за целия Колумбийски университет (една от ковачниците на щатския елит, основана през 1754 г.), то поне за щатното място на проф. Рапачински в него.

Facebook logo
Бъдете с нас и във