Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕДИН ГЕРМАНЕЦ ВЪВ ВАШИНГТОН

За седем канцлерски години Герхард Шрьодер бе за седми път на официално посещение във Вашингтон. Това посещение беше важно поне по седем много сериозни причини. Американо-германските отношения винаги са били сред най-важните теми на актуалната международна политика, защото те имат силно отражение върху трансатлантическите отношения като цяло и в голяма степен оказват влияние върху отношенията между Европейския съюз и Америка. Второ, разговорите Буш - Шрьодер се случиха само седмица след срещата на върха във Вашингтон на Европейски съюз и Съединените щати. Трето, никак не е без значение близкото минало.Отношенията между американския президент и германския канцлер бяха сложни заради войната в Ирак. Шрьодер заедно с френския президент Жак Ширак бе противник на тази война и това създаде големи неудобства в комуникацията между Вашингтон и Берлин. И ако иракският синдром на тези отношения, макар и трудно, бе преодолян, то сега върху тях няма как да не влияе европейският синдром - провалът на Европейската конституция и зараждащата се криза в Европейския съюз. Петата, и може би най-любопитната причина за внимание към тази среща, е и моментното състояние на вътрешната германската политика, която е в очакване на предсрочни парламентарни избори и вероятно пред смяна на властта през есента. Шесто, заявката, която преди време Германия даде за постоянно място в Съвета за сигурност на ООН, също дава повод да се премери температурата не само на американо-германските отношения, но и на всичко, което се случва по излъскания дипломатически паркет на световната организация. Седмата причина е също от глобален характер - иранският ядрен проблем, към който Съединените щати изпитват нетърпимост, а Германия заедно с Франция и Великобритания се опитват да разрешат по дипломатически път. Изобщо Иран и ядрените му амбиции отдавна са пресечна точка на световната политика, в която се събират и разделят глобалните интереси.Последната голяма среща между Джордж Буш и Герхард Шрьодер беше през месец февруари в германския град Майнц, където сегашната визита беше договорена. Преди малко повече от четири месеца Майнц, заедно с Брюксел и Братислава, стана едно от местата, в които удари часът на съюзническата дипломация. Това бе началото на втория мандат на Джордж Буш, когато той направи европейската си обиколка и поиска да преоткрие старата Европа, а европейските съюзници показаха готовност наистина да затворят тягостната иракска страница в отношенията с Америка. Така да се каже, голямото трансатлантическо помиряване се случи и на германска територия. Със сигурност преди три месеца нито Буш, нито Шрьодер са си представяли и за миг, че може да има толкова голяма разлика между политическото и календарното време и че германският канцлер ще намери за необходимо да иска предсрочни парламентарни избори. Даже плановете му да поиска спорния вот на доверие в Бундестага на 1 юли доведоха до отмяна на пътуването на германската делегация от Вашингтон до Калифорния, както бе предвидено първоначално. В този смисъл са твърде несъстоятелни коментарите, че посещението на Шрьодер във Вашингтон е планирано предизборно турне, макар визитите отвъд Атлантика винаги да са били задължителна част от предизборните ритуали на претендентите за канцлерския пост. Тогава, преди три месеца, Герхард Шрьодер направи едно много интересно изявление. Ние се разбрахме повече никога да не говорим за това, по което сме на различни мнения, каза Шрьодер в Майнц. Изглежда, изявлението е било искрено, защото сегашните разговори бяха повече от дипломатични. И Герхард Шрьодер, и домакинът Джордж Буш бяха внимателни един към друг и заедно - много внимателни пред журналистите. И това не е само въпрос на вежливост, а на твърде важни интереси, съобразени с момента. Даже жестовете имаха значение. Например германският канцлер, за разлика от друг път, бе настанен в т.нар. Блеър хаус, една много красива вила, която е и официална резиденция за гости на американското правителство. Всъщност и Берлин, и Вашингтон имаха интерес да погребат завинаги враждебността заради Ирак и да покажат добро настроение и балансирана политика без популизъм. На Шрьодер му предстоят много трудни политически седмици до 18 септември, когато се очаква да са парламентарните избори в Германия. Към този момент социологическите проучвания не са в негова полза и всяко напрежение във външната политика, особено със Съединените щати, едва ли са желателни. В този смисъл е и огромната разлика в поведението на Герхард Шрьодер от времето, когато преди три години - през август и септември 2002-ра, той спечели втория си мандат, и заради антивоенния курс, който издигна в предизборната си борба. Тогава и личните отношения между двамата лидери започнаха да буксуват. Сега обаче и двамата се държат много по-професионално. От гледна точка на Вашингтон добрата атмосфера на разговорите с Шрьодер е продиктувана поне поради две причини. Едната е, че непремерено или по-студено поведение би подкрепило позициите на Шрьодер в Германия. Втората е от друго естество, но по-сериозна, защото обществената подкрепа за политиката в Ирак, ако засега не е още неблагоприятна, поне започва да бъде спорна. Доказателствата са в направеното от Буш телевизионно обръщение към нацията по повод първата година от прехвърлянето на суверенитета върху временното иракско правителство. Сред цялото това насилие знам, че американците ще попитат: Струва ли си саможертвата? Да, саможертвата си струва и тя е жизненоважна за бъдещата сигурност на нашата страна... Имаме още работа да свършим и ще има трудни моменти, които ще поставят на изпитание решимостта на Америка... Американският народ не отстъпва пред заплахите и ние няма да позволим бъдещето ни да бъде определяно от убийци, каза Буш във военната база Форт Браг, Северна Каролина. Следователно добрата атмосфера на разговорите между Вашингтон и Берлин беше важна и за двамата лидери. Нито Буш е заинтересован Шрьодер отново да води предизборна кампания , в която да има антиамерикански елементи заради Ирак, нито Шрьодер има интерес да утежнява още повече положението, в което се намира. Журналистите добре преразказаха случката как двамата лидери са се засмели, когато германски репортер попитал дали Буш е пожелал на канцлера късмет на предсрочните избори, очаквани през септември. Президентът деликатно отговори, че не са обсъждали изборите. Канцлерът е опитен политик и ако има избори, сигурен съм, че знае какво трябва да прави. Както казваме ние в Тексас: това няма да е първото му родео. Между впрочем още се помни как по време на миналото предизборно родео противникът на Шрьодер за канцлерския пост Ангела Меркел, лидер на Християндемократическия съюз, зае страната на Съединените щати по въпроса за войната в Ирак. През февруари 2003 г. тя се срещна с американския вицепрезидент Дик Чейни и се обяви против антивоенния курс на Герхард Шрьодер. Голямото внимание, което Буш и Шрьодер взаимно си демонстрираха, пролича и в деликатния въпрос за реформата на ООН. През септември миналата година Германия, Бразилия, Япония и Индия направиха нещо като алианс в желанието си да станат постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН. Това беше събитие без прецедент в историята на световната организация, защото показа, че стратегическата картина не само е друга, но изглежда неизбежна вероятността да получи и нов геополитически прочит. До този момент с термина разширяване боравеха само Европейският съюз и НАТО. Сега във Вашингтон германският канцлер отново сложи това искане на масата и поиска място за страната си в Съвета за сигурност на ООН. За разлика от миналата година сега Вашингтон показа възможната хладна сдържаност по германското искане. Тази сдържаност бе формулирана обобщено: Съединените американски щати не са против кандидатурата на нито една страна. Германският канцлер изтълкува тази формулировка така: Бях много доволен да чуя от президента, че няма съпротива по отношение на Германия по същество. Ако германското желание за членство в Съвета за сигурност е въпрос на бъдеще неопределено време, пред Буш и Шрьодер, пред Съединените щати и Европа, стои много по-сериозен проблем от настоящето - иранските ядрени амбиции. Те отново започнаха да опъват нервите на световната политика, след като иранците си избраха хардлайнер за президент. Според наблюдателите с победата на бившия кмет на Техеран, ултраконсервативния Махмуд Ахмадинеджад, който е и бивш офицер от идеологическата армия на режима - корпуса на гвардейците на ислямската революция, завършва процесът на вземане на цялата власт в страната от консервативните ислямисти. Този ирански избор със сигурност не е добра новина нито за Съединените щати, нито за Европейския съюз.Дипломатическата мисия на европейската тройка - Германия, Великобритания и Франция, очевидно ще стане много по-трудна, след като новият ирански президент поиска от Европа бързо да конкретизира своите икономически и политически ангажименти. Досега мисията даде положителни резултати, макар трите европейски страни да успяха много трудно да извоюват Иран да замрази работата по обогатяването на уран срещу икономическо партньорство. Тройката трудно убеди и Вашингтон да даде зелена светлина за присъединяването на Иран към Световната търговска организация. Съдбата на европейската дипломация със сигурност ще стане много трудна, защото тя винаги е зависела от отношенията между Вашингтон и Техеран, а с избора на Махмуд Ахмадинеджад за ирански президент изгледите за тяхното подобряване изглеждат повече от скромни. Разработването на ядрено оръжие е неприемливо, неприемлив е и процес, който ще позволи на Иран да се сдобие с ядрено оръжие, отбеляза Буш след срещата си с германския канцлер в Белия дом. Президентът допълни, че Съединените щати ще продължат да подкрепят трите европейски страни в усилията им да попречат на Техеран да се сдобие с ядрено оръжие. Европейците трябва да сложат на масата предложение, за да се придвижат нещата към следващия кръг на преговорите, каза Шрьодер. Не можем да им забраним да използват ядрената енергия за мирни цели, но ние искаме да има гаранции, че няма да направят атомна бомба. Изобщо Иран и ядрените му амбиции отдавна са пресечната точка на световната политика, в която се събират и разделят глобалните интереси, интересите на Съединените щати, Европа и Русия, включително и тези на Джордж Буш и Герхард Шрьодер.

Facebook logo
Бъдете с нас и във