Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕБВР НЕ ПРЕДЛАГА НИЩО НОВО, ОСВЕН ПОВЕЧЕ ПАРИ


ЕБВР оценява положително ефекта от инвестициите си
в България до момента и е готова да вложи тук до края на 1999
г. още 480 млн. г. марки (около 265 млн. ECU). Това заяви Оливие
Декамп - изпълнителен директор на евробанката пред представители
на българската преса миналата седмица. Само за сравнение - от
1992 до средата на 1998 г. ЕБВР е инвестирала в България 341 млн.
ECU.


Европейската банка за възстановяване и развитие съсредоточи
финансирането си за България до края на тази и през следващата
година в големи приватизационни сделки, привличащи стратегически
партньори. Тя се ангажира да участва в капитала на повечето структуроопределящи
предприятия, които държавата успее да продаде, както и да осигурява
средносрочни и дългосрочни кредити. Шефовете на ЕБВР съобщиха,
че тя има намерение да закупи до 35% от акциите в повечето български
банки, които ще бъдат приватизирани. Чрез фондовете за рисков
капитал, в които участва - Български постприватизационен
фонд, Caresback-Bulgaria АД и EuroMerchant Balkan Fund,
европейската банка ще финансира създаването и развитието на малките
и средните предприятия, но ще продължи да участва и в големи инфраструктурни
проекти. Предимство обаче ще имат онези от тях, при които правителството
ще предостави на частни фирми концесии върху изградените съоръжения.
Делегацията, водена от Оливие Декамп и директорката на ЕБВР за
САЩ Карън Шепърт, се срещна с президента Петър Стоянов, с премиера
Иван Костов, с вицепремиера Александър Божков, с финансовия министър
Муравей Радев и с изпълнителните директори на Агенцията за приватизация
и на БКК - Захари Желязков и Петър Жотев.


За довършването на цеха за лигнитни пещи в ТЕЦ Марица
изток 2 през юли 1992 г. бяха осигурени 114 млн. ECU. ЕБВР
участва с кредит за 39.5 млн. ECU, а останалата сума бе набавена
от Световната банка, от Европейската инвестиционна банка и от
Националната електрическа компания.


През септември 1992 г. ЕБВР одобри заем от 32 млн.
ECU за Българската телекомуникационна компания. Той е само част
от финансирането - 187.3 млн. ECU, което бе необходимо за модернизацията
на телекомуникационните средства и мрежи на БТК. Освен ЕБВР във
финансирането на този проект се включват Световната банка и Европейската
инвестиционна банка.


Проектът Транзитни пътища трябваше да
погълне 362.5 млн. ECU


В средата на юли 1993 г. ЕБВР отпуска 38.9 млн. ECU
за строителството на първокласни пътища и магистрали. С този заем
стартира проектът Транзитни пътища, чието финансиране
е разделено на три етапа. Общата сума за осъществяването на първия
етап е 96.5 млн. ECU. Освен споменатия кредит от ЕБВР в нея се
включва заем от ЕИБ за 21 млн. ECU и финансирана от ЕС чрез програмата
ФАР за 10.4 млн. ECU, а остатъка внася българското правителство.


Вторият етап от проекта Транзитни пътища
стартира през 1996 г., а общата стойност на финансирането за него
е 133 млн. ECU. От тях 60 млн. ECU идват от ЕИБ, 30 млн. ECU -
от програмата ФАР, и 43 млн. ECU - от държавния бюджет.


Осъществяването на третия етап от Транзитни
пътища започна през тази година, когато правителството подписа
с ЕИБ споразумение за кредит от 60 млн. ECU. Във финансирането
отново ще участва ЕС чрез програмата ФАР с 30 млн. ECU, а правителството
ще осигури 43 млн. ECU.


Над 274.4 млн. ECU за железниците


Проектът за обновяване на железопътната мрежа, на
вагонния и локомотивен парк е вторият по големина проект след
Транзитни пътища, в който ЕБВР има значително участие.
Началото бе поставено в средата на 1995 г., а ЕБВР участва с 40.8
млн. ECU (45 млн. щ. долара). Другият основен кредитор на проекта
е Световната банка, която е отпуснала заем от 95 млн. щ. долара
(86.1 млн. ECU). БДЖ трябва да вложи в него 133 млн. щ. долара
(120.6 млн. ECU) собствени средства. Останалите 30 млн. щ. долара
(27.2 млн. ECU) ще бъдат осигурени от ЕС през програмата ФАР и
от чуждестранни търговски банки.


20 млн. ECU в капитала на български банки


Първият банков проект с участие на ЕБВР у нас бе
осъществен през ноември 1994 г., когато бе създадена Българска
инвестиционна банка. В началото на 1998 г. нейният дял в капитала
на БИБ, в който е инвестирала около 3 млн. ECU, е 46 процента.
Но европейската банка реши да продаде дела си в БИБ на друг неин
акционер - Commercial Bank of Greece. В края на август БНБ даде
разрешение на гръцката банка да притежава 98% от капитала на БИБ.


ЕБВР е съучредител и на BNP-Dresdner (България) АД,
която бе създадена през септември 1995 година. В нея ЕБВР държи
20% от капитала срещу 2.7 млн. ECU. Основните акционери на BNP-Dresdner
(България) АД са Banque Nationale de Paris и Dresdner Bank, които
притежават по 40% от акциите.


В началото на 1997 г. ЕБВР стана акционер и на Първа
инвестиционна банка. За да придобие 20% от капитала й, тя плаща
3.6 млн. ECU. Финансовите взаимоотношения между двете институции
обаче датират от октомври 1996 г., когато ЕБВР предостави на ПИБ
средносрочна кредитна линия от 6.3 млн. щ. долара.


На 16 юли миналата година държавата в лицето на Банковата
консолидационна компания продаде своите акции от Обединена българска
банка на ЕБВР и БУЛБАНК (по 35%) и на Oppenheimer amp; Co. Inc.
(29.99 процента). Близо четири години бяха нужни за осъществяването
на тази сделка. През декември 1997 г. тримата акционери увеличиха
капитала на ОББ с 30 млн. щ. долара. Само ЕБВР е инвестирала до
момента в нашата банка над 10.7 млн. ECU (около 12 млн. щ. долара).


От млякото до цветните метали


Европейската банка за възстановяване и развитие участва
в капитала на четири фирми, свързани с хранително-вкусовия сектор.
През март 1994 г. тя инвестира 1.2 млн. ECU в капитала на смесеното
българо-френско предприятие за производство на мляко Данон-Сердика.
През 1996 и 1997 г. тя влага в предприятието още 2.7 млн. ECU.
С парите са модернизирани производствените линии, асортиментът
е разширен.


През декември 1994 г. ЕБВР инвестира 3.4 млн. щ.
долара в акции на Delvi-P - предприятие за производство на сладолед,
в което участват гръцката фирма Delta Diary и българските Делта
Виталакт и ЛБ Булгарикум.


Около 1.8 млн. щ. долара дава ЕБВР през октомври
1996 г. за закупуването на акции на консервното предприятие Сторко
АД. Година преди това то е приватизирано от американската холдингова
компания Luxcraft Trading Ltd. Освен че става акционер в Сторко,
ЕБВР отпуска на предприятието заем за 8.3 млн. щ. долара, с който
то финансира модернизацията на производството си.


Кредит от 10 млн. щ. долара предоставя европейската
банка през октомври 1996 г. и на Астера АД, която
придоби 67% от капитала на козметичното предприятие Арома
АД.


Значителна инвестиция в хранително-вкусовата промишленост
ЕБВР направи през тази година. През юни бордът на директорите
на банката одобри синдикиран заем от 25.9 млн. ECU за Домейн
Бойар АД. В него ЕБВР ще участва със 17.3 млн. ECU, а останалите
8.6 млн. ECU ще даде ING Barings. Парите ще бъдат използвани за
модернизацията на производството в две работещи винарни и за построяването
на трета в Сливен. Освен това ЕБВР ще инвестира 1.8 млн. ECU в
акции на Домен Бойар АД.


Най-много пари от ЕБВР обаче отидоха в приватизацията
на Соди-Девня. През юни 1997 г. банката даде 40 млн.
щ. долара за закупуване на акции на приватизираното от Solvay
SA предприятие.


38.7 млн. ЕCU за инвестиционни фондове


ЕБВР финансира с 30 млн. ECU създаването на Български
постприватизационен фонд - това е най-голямата инвестиция
за структура, осигуряваща рисков капитал. Още 15 млн. ECU предостави
на фонда ЕС чрез програмата ФАР. Europe Capital Management A.S.
ще осигури 10 млн. ECU.


Европейската банка участва с 1.2 млн. ECU в капитала
на компанията Caresback-Bulgaria АД, която купува дялове в малки
и средни експортноориентирани предприятия. Другите основни акционери
в Caresback-Bulgaria са американският Small Enterprises Assistance
Funds и българската правителствена Агенция за международно сътрудничество.


В акции на EuroMerchant Balkan Fund ЕБВР вложи 8.3
млн. щ. долара. Фондът се ръководи от Global Finance SA, а другите
големи акционери него са EuroMerchant Bank - Атина, и IFC. Той
е създаден, за да инвестира в малки и средни смесени предприятия
в нашата страна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във