Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДВОЙСТВЕНАТА БСП

Има нещо странно в непресъхващото недоверие на голямо мнозинство от българите към способността на БСП да управлява страната. Макар и ползващи се с най-висока електорална подкрепа, социалистите непрекъснато са засипвани с разни подозрителни въпроси от рода на Какво ще правите с това? или Какво ще бъде отношението ви към онова? И всичко това - въпреки няколко неоспорими факта, които би трябвало да отстранят или поне редуцират проблема. Например обстоятелството, че (официално) БСП вече осем години е извън властта - карантинен престой, достатъчен, за да се забравят пакостите, които партията стори при предходните си управленски авантюри. Или членството й в Социнтерна, което дава аргументи в подкрепа на твърдението, че е реформирана посткомунистическа партия.Ръководителите на БСП често обвиняват другите партии, че са готови, дори и напълно безпринципно, да забравят различията си и да се обединят срещу соцпартията. Те обаче подценяват или подминават друг, по-важен и по-злощастен за тях факт - че избирателите са още по-склонни да направят същото. Така се случи на местните избори през 2003 г., когато на втория тур социалистите претърпяха унизителни поражения в редица областни центрове, където водеха убедително. Към това трябва да прибавим видимо безплодната коалиционна политика на БСП, която не само предизвика всички възможни усложнения в отношенията с потенциални сериозни партньори като НДСВ и ДПС, но и доведе до трудности при възпроизвеждането на отработената декоративна Коалиция за България. Както пролича и на последния пленум на Висшия съвет на партията, местните партийни структури открито се противопоставиха на коалиционните парашутисти в челата на листите с мотива не ни трябват коалиционни партньори афиши, трябват ни партии с реални структури зад себе си.В очерталата се сложна (и усложняваща се) ситуация ръководството на БСП не прави най-важното - не само да се кара на нисшестоящите функционери, но и да се вгледа в собственото си поведение. А то, меко казано, наистина дава поводи за сериозни съмненияНай-вече защото непрекъснато демонстрира двойственост (или раздвояване) на политическото мислене на социалистическата партия. От Позитано 20 периодично излъчват разнопосочни и дори противоположни сигнали относно политическите си възгледи и намерения. Примери - колкото искате.Пример № 1 - прословутите управленски проекти на БСП, които (според Станишев и приближените му) били готови и обсъдени, но в същото време така и остават неизвестни на хората, които в края на краищата ще решат съдбата им (и на проектите, и на Станишев) със своя вот през лятото. Така излиза, че по въпроса за готовността на социалистите да управляват трябва да се доверим изцяло на собствените им самооценки. Най-прясната проява на двойственост бе приетата на последния им пленум програма за развитието на българското образование. Преди известно време в нашумелия си програмен доклад Сергей Станишев даде именно политиката в областта на образованието като пример за безцеремонна кражба на идеите на социалистите от страна на управляващите. В края на миналата седмица БСП тихомълком се отказа от редица свои шумно рекламирани виждания за развитието на образованието през следващите години, при това - без да предложи някакви убедителни аргументи за резкия завой в политиката. Отпадна например предложеното (впоследствие възприето и от НДСВ) въвеждане на ваучери в средното образование. Както е известно, при тази система частните училища също биха получавали държавна субсидия, защото средствата се отпускат под формата на индивидуално финансиране за всеки ученик и той решава къде да го инвестира. Още при първоначалното анонсиране на идеята от Позитано 20 се породи очакване, че ще възникнат вътрешни напрежения предвид евентуалните му социални ефекти и в контекста на непреодоляната ненавист на социалистите към частното образование. Отхвърлено бе също така оповестеното намерение 2% от ДДС да се трансформират в данък образование. В последния момент от левицата се усетиха, че било свръхамбициозно да настояват за задължително средно образование при толкова отпадащи от училище деца, също както и за нереалистичността на идеята за безплатна закуска и субсидиран транспорт за всички деца.Някой би казал - какво по-добро от това, че една водеща политическа сила се отказва от непосилни обещания и като че ли преминава изцяло на релсите на прагматичната и солидно обезпечена политика. Ама не е така. Акцентът в приетата програма е поставен върху добре познатото от предишни години послание за увеличаване на държавните разходиглавно за целите на един значителен скок на заплатите в сектора. За необходимите и закъснели структурни промени - нито дума. От БСП предлагат стартовата заплата на учителите да е равна на средната в обществения сектор, което към края на миналата година означава около 350 лева. Социалистите обещават 900 лв. професорска заплата, 700 лв. - за доценти, 500 лв. - за асистенти, а нужните за целта средства се предвижда да се осигурят чрез отделяне на 5% от БВП за образование. Естествено, още не сме видели тази чудодейна икономическа програма на левицата, която ще гарантира съответните източници на растеж на производителността и на БВП. Или, ако обобщим, въпреки всички претенции за предложено реформиране на сектора, то се свежда единствено до нарастване на харчовете, без никаква обосновка защо, за какво и с какъв ефект ще се изразходват тези чувствително увеличени средства, събрани от данъкоплатците.На всичко отгоре, в центъра на вълненията на участниците в соцсбирката миналата събота бе не обсъждането на тази ключова част от управленските проекти на фаворитите за следващия властови мандат, а друг, къде по-прозаичен въпрос. По-точно - как са наредени и как ще трябва да се пренареждат сглобените на областно ниво червени депутатски проектолисти. Именно заради този ясно доловим вътрешен акцент, а не заради целенасочено премълчаване и принизяване на управленската готовност на социалистите, медиите отделиха едва по няколко реда за програмата в областта на образованието, но за сметка на това надълго и нашироко писаха за радините вълнения на областните соцлидери, препитвани като ученици от гръмовержеца Румен Петков.Така преминаваме към пример № 2. В сферата на пространно и драматично коментираната в публичното пространство инициатива на председателя на БСП Станишев за две трети обновяване на парламентарната група се натъкваме на не по-малко фрапираща двойственост. От една страна, соцръководството сипе огън и жупел върху местните партийни ръководства за това, че не са спазили приетите от Позитано примерни показатели. Като неприемливи били оценени поне половината от проектолистите, предложени от областните ръководства. В някои от тях, като тези във Враца и Благоевград, заради скандалния факт, че в списъците нямало нито една жена. А специално в Благоевград - и защото в листата се били наредили само местни лидери. Листите били върнати за дооправяне. Преизпълнени били единствено професионалните квоти за следващия парламент - изобилие от лекари, икономисти и юристи и най-вече - от инженери (120 от общо 530 номинации). Разбира се, за да работи ефективно, една парламентарна група трябва да се изгради на основата на определен баланс на представителство на различни професии и специалности. Но това си остава чисто технологично, вътрешнопартийно решение. Не тук са адресирани очакванията (и съмненията) относно обновлението на депутатския корпус на БСП. Избирателите не ги вълнува колко инженери ще има в червената соцгрупа, нито ще изпитат по-голямо доверие в партията заради по-предните позиции на коалиционните партньори и жените в листите. Въпросът е - кои са новите лица (наистина нови ли са и какво точно им е новото) и главно - по-добри ли са от старите? С какви аргументи и чрез каква процедура е извършено обновлението? Защото, ако то се изчерпва с подмяната на депутатите, верни на Първанов, с такива, верни на Станишев, това не засяга (в положителен смисъл) българските граждани. По същия начин, както отдавна е престанала да ги вълнува прословутата гражданска квота в червените листи (за която една известна соцдепутатка пусна оригиналния афоризъм Основният проблем на нашата гражданска квота е, че не е цивилна.)Накрая, пример № 3 за двойствеността на левицата. Тя неизменно се опитва да ни убеди, че конкретните й политически акции са уж насочени към решаване на принципни, значими за обществото въпроси, но всъщност скоро става ясно, че преследват други, тяснопартийни тактически цели. Едва ли има по-добра илюстрация за това от ролята на БСП в скандалната развръзка на поредния опит за приватизация на Булгартабак. Въпреки шумно прокламираната позиция това, което в действителност мотивира агресивното поведение на левицата, не бяха нито някои спорни действия на принципала в аферата с иранските цигари, нито дори желанието да се осуети експресното финализиране на приватизационните проекти на управляващите. В свой типичен стил БСП се опита да се възползва от поредната пукнатина в отношенията в управляващото мнозинство с прозрачната цел да услужи на ДПСс което да съживи доста изтънелите надежди за червено-розова коалиция в следващия парламент. Отделен въпрос е, че подобни манипулативни интервенции не са най-силната част в репертоара на БСП, или поне на последните две нейни ръководства, поради което още е рано да се твърди, дали социалистите успяха да използват напрежението между НДСВ и ДПС, или самите се оказаха употребени в нечий друг сценарий.Приведените примери (списъкът на които може да бъде продължен) не доказват непременно тезата, че социалистите съвършено съзнателно мислят едно, говорят друго, а правят трето. Може би е парадоксално, но именно поради това проблемът е още по-сериозен и трудноразрешим. Инстинктивно значителни слоеве от българското общество долавят, че двойствеността и противоречивостта са в самия манталитет на партията, която вече не е старата партия от 1990 или 1996 г., но и още не е нещо ново, осмислило предишните грешки. Точно затова никак не звучат убедително уверенията, че БСП е извлякла нужните поуки от краха на своите управления през 90-те години. Дори и заради факта, че от Позитано упорито продължават да наричат своя кабинет от 1995/1996 правителството на Виденов, сякаш не беше правителство, излъчено и подкрепяно до последния момент от мнозинството в ръководните органи на БСП. Впрочем редица мастити фигури от онова управление и от онези ръководни органи и днес се стягат за ключови правителствени постове. Каквото и красноречие да се използва, за да се обоснове реформирането на левицата, самият този факт е достатъчно основание да се съмняваме, че обновлението е приключило успешно с поставянето на дами, младежи и роми на избираеми места в червените листи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във