Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДВЕ СВАТБИ И ДВЕ ПОГРЕБЕНИЯ В ПРЕЗИДЕНТСКАТА ДЕТСКА ГРАДИНА

Грипът може да има непредсказуеми последици, когато се намесят и други фактори, коментира язвително новината за оставката на руското правителство експертът-психиатър Владимир Батаев. Разбира се, би било наивно действията на Елцин да се обясняват само със здравословното му състояние. Просто икономическите показатели на Русия са отчайващи. Правителството не успя да се справи с проблема за изплащане на заплатите и пенсиите и Държавната дума подготвяше вот на недоверие на кабинета. Опасявайки се да не загуби инициативата, Елцин уволни правителството като превантивен удар.


Куриозно е, че всъщност причина за недоволството на президента бе провалът на наложения от него модел Чубайс за провеждане на реформите, който защитаваше балансирано интересите на могъщите руски частни групировки от ранга на ОНЕКСИМбанк. Този модел се радваше на доверие сред чуждите инвеститори, но създаваше несигурност вътре в страната. Обвиненията в корупция срещу Чубайс сринаха и доверието в политическата линия, която той следваше. Така изгря часът на Виктор Черномирдин, най-изявения лобист на постсъветските монополи като Газпром, който постепенно концентрира в свои ръце не само властта, но и контрола над основните финансови потоци. Преди да бъде уволнен, Черномирдин подписа ключовия документ, с който даде ход на приватизацията на мощната руска компания Роснефт и тази капка преля чашата на търпението на Елцин. Черномирдин осъществи показно сливане на петролните компании Сибнефт и ЮКОС, превръщайки ги в новия могъщ монополист ЮКСИ. Канеше се да направи и следващата крачка: подготвяше сливането на трите големи руски банки Мост, Менатеп и СБС-Агро, които трябваше да обслужват гиганта ЮКСИ. Така премиерът ставаше все по-свързан с финансовата олигархия, очевидно прицелен в президентските избори през 2000 година. Черномирдин опря гръб на трите може би най-могъщи финансови групировки в Русия днес: Газпром, империята на Борис Березовски (контролиращ ЮКСИ и гореспоменатите банки) и държавните банки от лагера на Сергей Дубинин (шефа на Централната банка) - Сбербанк, Внешэкономбанк и Внешторгбанк.


Елцин винаги е притежавал силен инстинкт за запахите към властта му. Усещайки и този път опасността, той реагира незабавно. Черномирдин пренебрегна много важно обстоятелство: този, който иска да наследи Елцин, трябва да се държи в сянката му. Освен всичко друго Елцин отдавна търси повод да се отърве от Черномирдин. Просто защото президентът не търпи никаква номенклатура - независимо дали е приспособена към новите реалности, или е останала зад борда. Затова Елцин винаги залага на младите, на тези, които като него изповядват знаменитото: Който не рискува, не пие шампанско! На него са му нужни такива хора и той е необходим на такива хора. Млади и енергични, те - по сполучливото определение на Сегрей Шахрай - представляват президентската детска градина. От нея в политиката се впуснаха Егор Гайдар, споменатият Сергей Шахрай, Олег Сосковец, Владимир Шумейко, Александър Лебед, Анатолий Чубайс, Борис Немцов. Именно той, 38-годишният реформатор, излезе победител от поредното земетресение в Кремъл. Макар че за да не дразни обърканата опозиция, Елцин назначи неизвестния млад технократ Сергей Кириенко за временно изпълняващ длъжността премиер. Само ден след като бе уволнен Черномирдин, стана ясно, че по-голяма част от министрите ще останат в кабинета, включително и протежето Борис Немцов. Нещо повече: Немцов си позволи да коментира, че погребвайки политическите амбиции на Черномирдин и Чубайс, президентът е освободил правителството от влиянието на могъщата руска олигархия и е станал кум на новия етап в реформите към пазарната икономика. Това означава, че реформите продължават и дори позициите на реформаторите укрепват, тъй като Немцов става единствен вицепремиер.


Неясното положение в Москва отваря място за още политически спекулации, тъй като целите на Елцин няма да станат ясни, докато не назначи постоянен министър-председател. Големият въпрос е дали президентът е решен да се конфронтира с доминираната от комунистите Държавна дума, от което може да последват нови избори. Според руските закони Елцин има две седмици на разположение, за да посочи свой кандидат. Ако парламентът отхвърли два пъти неговия избор, Елцин може да го разпусне и да обяви избори.


Кой друг освен Кириенко може да посочи Елцин? Съществуват три възможности: човек от сегашното правителство, който заради реформаторските си наклонности би бил неприемлив за Думата; компромисен кандидат, който Думата би одобрила; кандидат извън Москва.


Начело в листата на първия вариант е Немцов, който като реформатор със сигурност няма да срещне одобрението на комунистическите депутати. Алтернативата на Немцов е шефът на блока Яблоко Григори Явлински, когото Кремъл мистериозно покани да се върне от частно пътуване извън Москва.


Компромисната фигура може да се окаже Иван Рибкин - бивш председател на парламента, секретар на Съвета за сигурност и последно вицепремиер в правителството на Черномирдин. В схемата могат да се намесят и кандидати извън Москва, хора с опит, но без политически амбиции. Сред тях се открояват няколко регионални губернатори с реформистки почерк като Дмитри Аяцков от Саратов и Константин Титов от Самара.


Не са малко онези, които подозират, че промените в Кремъл на практика са извършени под внушенията на Борис Березовски - яростен противник на Чубайс. Миналата година Чубайс осъществи заговора си срещу Березовски, после Березовски му върна компромата за хонорара от 80 000 долара. Само преди десетина дни Березовски открито критикува и политиката на Черномирдин и нарече нищожни шансовете на премиера за президентския пост. В интервю за предаването Итоги на 22 март, ден преди уволнението на Черномирдин, той обяви, че възнамерява да се върне в политиката като съветник в екипа на Елцин. Березовски заяви съвсем уверено на интервюиращия го: Не смятам, че Черномирдин може да бъде избран за президент.


На следващия ден премиерът бе уволнен. Березовски не пропусна веднага да коментира, че това всъщност е било едно добре обмислено и отдавна подготвяно решение.


Очевидно с приближаването на часа Х мисълта на президента за раздялата с властта става все по-страшна. Вероятно така се чувства и неговото обкръжение. Затова президентът и неговото войнство не се колебаят пред избора на средствата - няма значение дали това е сватба или погребение - стига той да остава винаги главният герой в дворцовите игри на Кремъл.

Facebook logo
Бъдете с нас и във