Банкеръ Weekly

Общество и политика

Двама в битка за Олимп

В ГЕРБ вече с носталгия си спомнят за времената, когато ролята на държавен глава се изпълняваше от Росен Плевнелиев. Той никога не излезе от ролята на "нашето момче". Нито веднъж не оспори решение на правителството, начело на което беше човекът, който му вчесваше перчема и комуто дължеше поста си. До края си остана фигурант.

И неочаквано се появи Румен Радев и прекъсна победната изборна серия на ГЕРБ. Не  че Борисов вложи някакво старание в президентската надпревара. За разлика от ентусиаста Цветан Цветанов, който си водеше кампанията по познатия начин - срещи с актива и снимки с електората по села и паланки, в които уж титулярът Цецка Цачева беше по-скоро фон. Чак на финала, когато червената лампичка светна тревожно, Борисов се сети да каже нещо, за да се покаже до собствения си кандидат, след като го бе оставил на самотек. Но вече беше късно.

Звездата на Румен Радев изгря

а с това започнаха мъките на ГЕРБ, несвикнали на институционална съпротива. В началото Радев беше скован - привикнал на уставен ред и строга йерархия, трудно овладяваше политическото говорене. Но се оказа схватлив ученик. И се започна. В началото Борисов се изправи срещу него. Генерал срещу генерал. Само че единият води чета, в която е неизбежно някой четник да се издъни (да се замеси в скандал, да отнесе негатив от някое управленско решение). Защото лостовете на властта осигуряват ресурс, но изискват и носене на отговорност. А неопитността на Радев се оказа както голямата му слабост, така и основното му оръжие - неопетнен биографично от пребиваване по върховете на властта.

Борисов загуби първите битки и заради това, и защото ги водеше на чужда територия. Скара се за изтребители с бивш летец. Взаимно се обвиниха в лобизъм, но дори създаването на специална парламентарна комисия, която трябваше да изобличи Радев, не помогна. Поучен от грешката, Борисов прехвърли "пълномощия" и ролята на "лошото ченге" се падна на Цветанов. Само че Радев бе натрупал самочувствие и рейтинг. И сам поемаше инициативата. "Води се тази битка, макар че не смеят да я обявят. Считайте, че щом я търсят, ще я получат", закани се той точно преди година. Пробва да развенчае образа на Борисов като човек, който с твърда ръка ръководи и налага волята си в партията: "Очаквах премиерът да озапти беквокалите си в парламента, но това не се случи. Те пеят все по-високо и все по-фалшиво. От всички действия на ГЕРБ наблюдавам, че или губи контрол върху партията си, или я насърчава в битката срещу мен.” Не помогна и намесата на коалиционния партньор Валери Симеонов. "Радев е човек без биография. Тоя е просто един шофьор на самолет… абсолютно случайно попаднал в политиката… човек дошъл отникъде, а и ми доведе в НС една дълга жена със себе си. Какъв е тоя? Каква е тая дълга жена?! Какво прави тя тук?!”, изрепчи се печално прочулият се впоследствие вицепремиер.

Борисов пробва "со кротце". След първия Консултативен съвет на Радев  даже го похвали, както си може: "И не само всички се обединиха около неговите предложения, но беше много добър конструктивен диалог. Беше един нормален съвет." В крайна сметка се разбра, че нищо не е било решено. Но пък и нищо не било отменено. Консенсус, та дрънка.

Когато

враждебните действия  пое Цветанов

войната между институциите придоби истерични размери с понякога комичен оттенък. От време на време интензитетът се увеличаваше. През пролетта на тази година градусът на напрежението достигна нетърпими размери. Повод бе лекцията на Румен Радев, изнесена пред студенти, посланици и официални гости, в която критикува наред законодателната, изпълнителната и съдебната власт. "В момента България прилича на една строителна площадка, където нещо строят, но не знаем точно какво, защото е тъмно. Крайно време е да включим прожекторите - това е най-важното и неотложно, което трябва да направим за България, за да я има България", каза Радев. Цветанов отговори на мига: "Най-хубаво е да си президент в България, защото президентът може само да намира кусури, но нищо не зависи от неговите действия, защото нито носи политическа отговорност за това, което се случва в държавата, нито пък има някакъв механизъм и лост, с който може да допринесе тези проблеми да бъдат решени. Сегашният президент е част от политиката, която прави БСП с антиевроатлантическо говорене и антиевропейско поведение". Последва декларация от парламентарната трибуна: "Прожекторите са включени, господин президент, наложително е да се опитате да видите видимото, а то е, че България се движи в правилната посока", прочете Цветанов. И като пример за "истинска тъмнина" даде кампанията на Радев.

В ролята на "доброто ченге" Борисов разпореди на четирима свои министри да искат срещи с държавния глава, за да обсъдят с него какви са проблемите в управлението на страната и да му представят как ги решават. Това не смекчи гнева на Радев и той използва най-силното си словесно оръжие - иронията. "Неслучайно настоявам за по-добро образование. Явно Цветан Цветанов по-трудно осмисля това, което чете. Най-лесният начин да окарикатурим европейската идея, това е тя да се асоциира с хора, които от сутрин до вечер декламират за европейски ценности, без да са много наясно какво означават", отговори Радев, уточнявайки, че предизборната му кампания отдавна е осветлена и всички документи са на сайта на Сметната палата.

Конфликтът продължи на приливи и отливи

 В един момент изглеждаше дори, че Радев дава крачка назад. Точно когато от БСП заговориха, че ще внесат пореден вот на недоверие към правителството и дори видяха предсрочни избори на хоризонта, президентът обяви, че "нов изборен цикъл в непосредствено бъдеще няма да отвори нова перспектива", препоръчвайки на "управляващата коалиция да се фокусира върху най-острите проблеми на обществото", а на парламентарната и извънпарламентарна опозиция  да се съсредоточи върху "ускорено изграждане на убедителна алтернатива".

Трагедията край Своге доведе до три министерски оставки, но гласуването на новите министри бе отложено заради отказа на президента да подпише указа за освобождаване на Младен Маринов като главен секретар, за да оглави МВР. Привикнали на послушния Плевнелиев, управляващите сгафиха, като пренебрегнаха съгласувателната процедура, очаквайки президентът кротко да подпише един лист хартия. Но Радев показа мускули и накара управляващите да се съобразят с него.

В арсенала на персоналния сблъсък между Борисов и Радев бе включен и неизменният генератор на напрежение - Делян Пеевски. Премиерът нарече началника на кабинета на държавния глава Иво Христов "сив кардинал" и го обвини, че е бил изпълнителен директор на телевизията на Пеевски. На свой ред президентът попита дали Борисов има общи бизнес интереси с депутата от ДПС.

Това се случи през февруари тази година и на практика бе последният персонален дуел, в който Борисов влезе. Но Радев продължи да предизвиква, реагирайки на всеки скандал с участие на представител на управляващите. Въпросът е докъде ще стигнат отношенията между основните институции в държавата. И какво цели Румен Радев? Периодично той е подозиран, че се опитва да акушира на нов политически проект, с който да гарантира оцеляването си и след изтичане на мандата. Подозират го управляващи, подозират го и от БСП. Не че Радев не дава повод. Обръщението си за началото на новия политически сезон тази есен завърши с многозначителната закана обещание: "Ако политическата класа е неспособна да се справи с проблемите, българите ще бъдат принудени да открият нови пътища за тяхното решаване. Като президент  ще вложа своите сили в отстояването на българската демокрация - в диалог и сътрудничество с Вас ще работя за извеждането на страната на нова перспектива за развитие."  С което даде широко поле за догадки какво точно е искал да каже и дали не обявява старта на свой политически проект. Дни по-късно вече зовеше за национално обединение. Направи го след среща с група общественици. Което пък даде нова храна за размишления "професорска партия" ли се готви да прави… 

Преди дни на среща със студенти от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" на въпрос дали е дошло времето за президентска република, отговори така: "Ако сегашната политическа класа - в рамките на сегашната конституция, е неспособна да решава проблемите, българите могат да потърсят и конституционна промяна, а тя може да придобие различна форма и ще зависи от гражданите." А попитан дали ще създава партия двусмислено каза, че би подкрепил всяко политическо движение, което работи за възстановяването на демократическите принципи и модернизацията на България. Засега обаче единственият изход за излизане от

блатото, в което сме затънали от години

са  радикална промяна на политическата среда и участие на гражданите в управлението, каквото и да означава това.

Мълчанието на Борисов изглежда по-скоро като силен ход. С открития фронт срещу властта Радев постепенно "започва да изглежда като крило в политическата система, а не балансьор, обединител на нацията, каквато е конституционната му роля. Усещайки това, Борисов иска да запълни този вакуум и да влезе тъкмо в ролята на обединител, на човек, стоящ над сблъсъците, туширащ противоречия, което е печеливша стратегия в дългосрочен план”, смята политологът Димитър Ганев. Затова са и опитите на президента отново да върне битката в полето между него и премиера, да превърне споровете в персонален сблъсък. Това обаче е маратонска дисциплина, не спринт. Двамата имат още години мандат пред себе си и поради тази причина са прибързани теориите за създаване на политически проект. Твърде рано е обвързването със субект, който може да донесе и негативи, когато се влезе в конкретика. Дотогава Радев има възможност да опипва почвата, да експериментира, да се позиционира, а понякога и просто да дразни. Особено в ситуация, когато основната опозиционна сила БСП е по-заета със себе си, отколкото с политическия опонент ГЕРБ.

Към това се прибавя и чисто психологически момент - и Борисов, и Радев са силни фигури, мъже, навикнали да лидират. Това е съвсем ново за Борисов, който досега не бе срещал подобен противник. И както в древногръцките драми - гръмодържецът е един. На Олимп място за двама няма.

Мария Иванова

Facebook logo
Бъдете с нас и във