Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДВАМА МЪЖЕ НА ДОНДУКОВ

Дори новината за падането на шенгенските ограничения за България не можа да примири президента Петър Стоянов и премиера Иван Костов. Тихата битка между двамата продължава вече четири години. Битка между политици, в общо поприще, с обща цел, но безкрайно различни и като характери, и като присъствие, и като делови и житейски потенциал.


И Стоянов, и Костов получиха твърде много през последните пет-десет години, за да допусне страничният наблюдател, че имат основания да се състезават за още. Какво ги разделя тогава? Какво от съмишленици ги превръща постоянно в опоненти?


Със специфичната си свръхчувствителност медиите регистрираха първите прояви на взаимна нетърпимост още в началото на правителствения мандат. В далечните от сегашна гледна точка дни, когато сините лидери все още бяха от един отбор, двамата вече бяха успели да намерят достатъчно уважителни причини, за да демонстрират тези си чувства на различни публични места. Същевременно държавният глава - символ на единството на нацията, и министър-председателят - олицетворяващ рационалното управленско мислене, са хората, които най-малко имат правото да се поддават на подобни настроения. И ако това съперничество е толкова увличащо, че не може да бъде преодоляно, тогава и медиите, и колегите им, а и всички останали имат пълното право да се питат за причините и да се притесняват за последствията.


В сините среди и до днес се подчертава, че през 1996 г. Иван Костов лично е избрал Петър Стоянов за кандидат-президент на синята партия. Техни съратници смятат, че първите симптоми на заболяването са се проявили още тогава. Съперничеството между сигурния, че ще стане държавен глава Петър Стоянов и лидера на опозиционния СДС Иван Костов първоначално се е изразявало само в сърдити погледи и изпуснати забележки. Но много скоро помежду им започнали да прехвъркват искри. Говори се, че председателят на СДС не е спрял избора си върху Стоянов заради външност, образование или ерудиция. Напротив, според запознати основният аргумент за решението на Костов е бил от съвсем друг характер. Петър Стоянов не е имал свое лоби в тогавашната демократична коалиция. Дори пловдивчани не са демонстрирали особена близост с младия юрист. Може би именно тази непопулярност се е видяла примамливо удобна за партийния шеф, който си е давал сметка, че поне през първите години от управлението президентът няма да успее да консолидира силни интереси около себе си.


Сини политици упрекват Стоянов, че поради изострената си чувствителност се превръща в лесна мишена на чужди домогвания. Президентът се бил обградил с хора, които го съветвали да се държи на дистанция от премиера, да му се противопоставя и да отстоява различни позиции. Още в първите си президентски месеци Стоянов създал центрове, които и досега произвеждат единствената реална алтернатива на решенията на изпълнителната власт. Неговите икономически съветници Стив Ханке, принц Кирил и Джефри Сакс са на практика единствените опоненти на политиката, прилагана от Костов. Министър-председателят пък, който имал икономическата сфера за свой запазен периметър, приемал доста надълбоко тази намеса.


От своя страна обаче и Иван Костов не пропускал случай да ядоса президента. Стоянов например се вбесявал, че министър-председателят тенденциозно го изолирал от успехите на външната ни политика и винаги подчертавал приноса само на министър Надежда Михайлова. Така се случи и след посрещането на новината за изваждането на страната от шенгенския визов списък. Тогава, пренебрегвайки присъствието на държавния глава, Костов даде брифинг заедно с външния министър и без никакво притеснение заяви: Това е звездният миг на Надежда Михайлова. В същото време президентът беше оставен да обикаля като случаен гостенин с чаша шампанско в ръката из парламентарното кафене.


Петър Стоянов очевидно има самочувствието, че е едни от най-контактните български политици, най-добре познат на Запад и без съмнение би желал това да му се признае. Гордее се с американските си връзки и в синята партия се подхвърля, че именно на тях се дължи фактът, че до днес Иван Костов няма нито една официална покана от Белия дом.


Погледнато по този начин, напрежението между двамата мъже може да се стори някому и безобидно. В благодатната му почва обаче винаги е възможно да покълнат много по-сериозни проблеми, засягащи и интересите на държавата. Неслучайно редица наблюдатели възприемат не друг, а точно президента като най-естествен и вероятен бъдещ център на опонентите на Костов.


Каквито и чувства да са вълнували до този момент държавния глава, в крайна сметка той винаги е подкрепял, поне официално, всички важни политически решения на премиера. Но дали това не го дразни още повече и дали един ден нещата няма да се преобърнат?


Засега резултатът от тихия двубой е, че трудно ще видите Стоянов и Костов да срещат погледите си. А и от месеци президентът всячески избягва да се обръща към премиера.

Facebook logo
Бъдете с нас и във