Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДВА ВЪЗРОДИТЕЛНИ ПРОЦЕСА СА МНОГО ЗА ЕДНО ПОКОЛЕНИЕ

Думата ми е за циганския въпрос.Давам си сметка, че повечето хора, които повтарят европейското и интегративно понятие роми, имат предвид точно обратното. По-малко са тези, които не се притесняват да говорят за цигани, но мислят за тях като за роми. Аз се причислявам към последните, но също ще ги наричам роми заради общоприетите правила на приличие (а това значи и лицемерие).Дори това двуличие в мисленето и приказките показва сериозността на положението. А ако трябва да се каже откровено: ромският въпрос е сред най-тежките предизвикателства за съвременна България - той провокира системно бягство от решение и в същото време се задълбочава заради липсата на политика.Ролята на политическата класа продължава да се свежда до свръхдоза демагогия и до оскъдно, епизодично преразпределение, субсидиране, усвояване и опрощаване, т.е. до разпиляване на предприсъединителни пари. Доказателство за това е предизборната злоупотреба с ромите, белязана от двата знака - кебапчето и бирата. Не че ромите не отговарят достойно в тази калпава ситуация. Те похапват и пийват с благодарност, след което гласуват за когото си искат, развивайки творчески формулата: Ти ме лъжеш, че ми плащаш, я те лъжем, че ти работим.Няма да е справедливо обаче в ъгъла на провинилите се да се поставят само политиците. Почти липсват предложения, свързани с ромите, които деловите кръгове да могат да реализират сами или за които да търсят полагащо се политическо представяне, подкрепа и правна рамка.Преди време един български банкер предлагаше освободените ресурси от едно преструктуриране и дори неголямо повишаване на добре разположения във времето външен дълг да се обвърже тясно с крупните инфраструктурни начинания, в частност магистралите. Идеята включваше и ангажирането на ромите в тези мегапроекти.Вместо това преобразуването на дълга тече стегнато в ризата на финансовата ефективност и запълването на текущи дупки в държавните дела. Това безспорно е много важно, но е недалновидно от гледна точка на използването на един от малкото собствени ресурси на България в името на по-значими и далечни цели, каквото е реинтегрирането на ромите.От известно време банковата сфера осъществява активен процес на потребителско кредитиране. Някой да е чувал обаче за дребно и свръхдребно кредитиране на ромите? Вече виждам как колеги и приятели, които са си дали труда да прочетат тези редове дотук, са готови да ме вземат на майтап. Но няма да са много прави. Съществуват добре изпитани стратегии, прилагани с по-голям или по-малък успех в третия свят, които осъществяват финансово посредничество с най-бедните слоеве. В Бангладеш и в други страни е добре познат примерът с Грамеенбанк. За разлика от общата практика, по този проект се кредитират с малки суми бедни хора на базата на груповата отговорност. Така индивидуалният достъп до кредитирането се обвързва с поведението на цялата група по отношение на връщането на сумата. Груповото кредитиране използва равния натиск за мониторинг и изпълнение на кредитния договор и помага за ефикасното отсяване на лошите от добрите длъжници. Проектът включва и определена спестовна политика като част от ползването на кредита. Характерното е, че в основната целева група има повече жени. Наред с осъществяването на продуктивна дейност важни условия са ограничаването на раждаемостта, повишаването на битовата хигиена, задължителното образование на децата и редица още други.Спирам дотук. Още повече че преди години имах възможност да пиша по този въпрос заедно с уважаван мой колега. Проектът във формата на материал на Световната банка авторът на тези редове може да предостави на всеки, който се интересува. И ми се струва, че няма да е излишно да се обсъди по някакъв начин от банкери, предприемачи, държавни финансисти, политици и ромски лидери.Възраженията срещу подобна инициатива са добре познати. Известно е, че такива високорискови кредитни начинания и рузвелтовски проекти не са особено ефективни. В българския случай подобно начинание би било свързано с голямо разтакаване, разпродаване, с други познати главоболия. И все пак, по-добре е наред с полезните неща да вдигнем с ромски труд няколко недотам смислени бетонни паметника (а това рядко може да се каже за магистралите), да си позволим една по-дългосрочна, рискова, макар и свързана с много работа, кредитна емисия, отколкото със скръстени ръце да гледаме как се отварят икономически и социални пропасти. И как остават без приложение уменията на цели легиони хора от военното, образователното, инженерното поприще, а огромни маси от ромите затъват в черната и криминална икономика. Вместо покрай ромските работи да се задвижи още един от моторите на цялостното развитие, да продължава създаването на обстановка, застрашаваща основите на демократичния ред в България.Накратко казано: два възродителни процеса, според разбирането от 80-те години, са твърде много за времето, отпуснато на едно поколение.Възможно е някои от тези идеи и предложения да изглеждат наивни. Но е нетърпимо да се стои безучастно пред ромския проблем. В сегашния си вид той е едновременно отблъскващ социално, непоносим криминално, компрометиращ емиграционно и като цяло - застрашаващ държавата. Аз съм за друга перспектива. За решаването на проблема чрез емиграционната политика и регионалното развитие, чрез осъществяване на социалните приоритети и стимулиране на икономическото развитие. Какъв по-пълен комплект евроинтеграционни политики от този?

Facebook logo
Бъдете с нас и във