Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДЪРЖАВНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ ЩЕ ИЗКАРАТ И ТАЗИ ГОДИНА НА КУЦ КРАК

Огромен валутен резерв, стабилни банки, ниска инфлация... Наистина, какво повече бихме могли да искаме? Нищо, ако не ставаше въпрос за България и ако не бяхме преживели една стабилна 1995 година. Тогава валутният резерв изглеждаше внушително - 1.5 млрд. щ. долара, трусове в банковата система нямаше, а и валутният курс се държеше нормално. В задния план на тази идилична картина нерентабилното производство трупаше нови и нови загуби, които се покриваха с все нови и нови кредити - кой от кой по-безнадеждни. Същото това производство и загубите в промишлеността атакуваха финансовия сектор през 1996 г., а последствията от сриването му ги изпитахме на гърба си.


Дали 1998 г. няма да повтори 1995-а по измамни очаквания и надежди? Разбира се, за разлика от преди две години, сега има Валутен борд, а банките не дават заеми на неплатежоспособни длъжници. Но точно банковата статистика дава


първите тревожни сигнали


От началото на годината до към 10 юли вземанията на кредитните институции от държавния сектор са намалели със 105.4 млрд. лв. и 90.6 млн. щ. долара. С други думи, сериозно е ограничено финансирането на държавните предприятия. За сметка на това с 316.7 млрд. лв. са нараснали заемите, отпуснати на частния сектор и на населението. Двеста милиарда лева от това увеличение обаче се дължи на потребителските кредити, предоставени на гражданите от ДСК. А те стимулират само част от производствената дейност в страната, и то непряко. Същевременно с около 41.2 млн. щ. долара са намалели валутните кредити и за частния сектор. Излиза, че за малко повече от шест месеца банките са изтеглили от производството над 131.8 млн. щ. долара и почти не са го захранили с нови левови заеми. В сравнение с началото на 1998 г. и края на март левовите кредити са намалели с 21.8 млрд. лв., а валутните - с 25.6 млн. щ. долара. След още три месеца - през юли, тази тенденция е непроменена - левовите заеми са четири пъти по-малко, а валутните - над 2.5 пъти. Тя трябва да подскаже, че кредитните институции едва ли биха сдържали кредитната си политика, ако насреща си имаха добре работещи и платежоспособни клиенти.


Преди да се изкаже статистиката


Можем само да предполагаме какви са конкретните резултати на държавните предприятия в средата на тази година. Отчетността и статистиката в държавата са такива, че данните за всяко тримесечие в най-добрия случай се появяват два месеца по-късно. И все пак сдържаното поведение на банките към държавния производствен сектор, информацията за увеличаване на загубите в тежката химия и липсата на инвеститорски интерес към тези дружества, падането на индексите на Българска фондова борса, просрочията по задълженията на дружествата от Военнопромишления комплекс към ДФРР и други подобни индикатори са достатъчно красноречиво доказателство, че държавните фирми днес са в по-лоша кондиция, отколкото през март. Това се потвърждава и от невъзможността на чуждестранните консултанти да намерят купувачи за предприятията, включени в приватизационните пулове. А там - предполага се - е включено най-доброто от българската индустрия.


Печелят предприятията, свързани с вътрешния пазар


Ако се съди по общите данни за държавния производствен сектор, сякаш няма основания за особена тревога. 1668 предприятия отчитат печалба след облагане с данъци от 294 млрд. лева. Над 128.2 млрд. лв. от нея се пада на дружествата, които се занимават с производството и доставката на електроенергия, газ и вода, като само приносът на НЕК е над 125 млрд. лева. Следователно около 42.5% от цялата печалба в производството се дължат на Националната електрическа компания, чиято дейност е насочена предимно към вътрешния пазар. Другите отрасли с по-големи печалби са съобщенията - с 24.9 млрд. лв., производството на кокс и нефтопродукти - 14.2 млрд. лв., на хранителни стоки и тютюневи изделия - 7.5 млрд. лв., търговията и ремонтът на автомобили и битова техника - 8.6 млрд. лева. Без съмнение чуждестранните инвеститори са наясно с тази конюнктура и неслучайно проявяват засилен интерес към приватизацията на части от НЕК, на Булгартабак и предприятия от хранително-вкусовата ни промишленост. С малки изключения обаче пазарите на тези фирми са основно в България и от тях не могат да се очакват значителни валутни постъпления.


Не бива да се гледа с прекален оптимизъм фактът, че продажбите на вътрешния пазар са се увеличили с 11% в сравнение с първите три месеца на миналата година - нека не забравяме какви бяха цените, заплатите и инфлацията през март 1997 година.


Губещите продължават да губят


Положението на 1570 предприятия продължава да се влошава. Цели сектори, като транспорта например, към края на март тази година са излезли на загуба. Основната заслуга за подобен резултат имат националните ни превозвачи - авиокомпания Балкан и БДЖ. Държавата предостави значителни индулгенции и на двете дружества, като ги избави от кредиторите им - Стопанска банка, БАЛКАНБАНК, ПЧБ, ТСБанк и МИНЕРАЛБАНК. Кредитните институции фалираха, а длъжниците така и не стигнаха до печалба. Към края на март тази година Балкан е на минус с 18.6 млрд. лв. (10.2 млн. щ. долара). Единственото спасение е приватизацията, но инвеститорите сякаш не бързат.


Не е по-розово положението и в железниците. Към края на март те отбелязват загуба от 15.4 млрд. лв. (8.5 млн. щ. долара). БДЖ получава бюджетни дотации, но до три години те трябва да са премахнати, а цените на железопътните услуги да се увеличат до тяхната себестойност. Засега обаче компанията съвсем не изглежда готова да работи в пазарни условия.


Металургията и химията се настаниха в черния списък


Тези два отрасъла дават една трета от българския износ, но днес и двете потъват към дъното. Металургията губи 17.2 млрд. лв., като основен дял в загубата имат пернишките Стомана и Камет и бургаският Промет. Единственото дружество, което все още работи на печалба, е Кремиковци. Към края на март тази година тя е 1.9 млрд. лв. (1.1 млн. щ. долара). Кремиковци обаче има проблеми с обслужването на задълженията си към държавата по ЗУНК - около 89 млн. щ. долара. Част от тях вероятно за пореден път ще бъдат опростени, но същото не може да се каже за дълговете му към Булгаргаз. Те ще трябва бързо да се погасяват, но от това ще намалее ликвидността на комбината. Всъщност във финансовото му състояние още отсега се наблюдават неблагоприятни симптоми. Общата ликвидност на Кремиковци е намаляла от 100 на 98%, а общата му задлъжнялост е скочила от 186.4 млрд. на 247.9 млрд. лева.


Щом и Химко отчете загуба за първото тримесечие, повече от ясно е какво е състоянието на другите предприятия от химическата промишленост. Загубите на отрасъла в края на март са 15 млрд. лева. Агрополихим е на червено с 6.9 млрд. лв. (3.8 млн. щ. долара). В сравнение с последните три месеца на миналата година червеното е набъбнало с около 1.4 млрд. лева. Коефициентът на обща ликвидност на предприятието е паднал от 75 на 65 процента. Още по-трагично е положението на Видахим, която е приключила 1997 г. с печалба от 477.3 млн. лв. (272 хил. щ. долара), но три месеца по-късно загубата й е 3.1 млрд. лв. (1.7 млн. щ. долара). През юни се наложи правителството да й отпусне краткосрочен заем от 1 млрд. лева. Ефектът все още е неизвестен, но поне днес поводи за особен оптимизъм няма.


Държавните химически предприятия имат същите проблеми с Булгаргаз, както дружествата от металургията. И едните, и другите вероятно си дават сметка, че предстоящото увеличение на цените на електро- и топлоенергията съвсем няма да им се отрази благотворно.


В машиностроенето загубата е 9.5 млрд. лв. и в електронната и електротехническата промишленост - 5.3 млрд. лева. Все повече затъват финансово предприятията от Военнопромишления комплекс, текстилната, кожухарската и обувната промишленост.


Ще чакаме ли до трети петли?


Кой работи, кой не работи, но към средата на тази година от производствените предприятия в бюджета са събрани над 54.2% от планираните приходи от ДДС, 54% от митата и митническите такси и 84.8% от данъка печалба. Банките пък вече са преизпълнили държавния план, като са внесли в хазната данък печалба от 116.7 млрд. лв. вместо планираните 103.4 млрд. лева.


Очевидно бюджетът за тази година ще бъде изпълнен, та дори и преизпълнен. Въпросът е как ще я караме по-нататък? Куцукащите предприятия ще намалят обема на произвежданата продукция. Оттам ще започнат да се топят постъпленията по ДДС, а те са 50% от данъчните приходи и 47.5% от всички приходи в бюджета. Ще се свият и постъпленията от данъка върху печалбата на производствения сектор. В банките ще намалеят средствата, привлечени от фирмите, а просрочените дългове, които в момента са 39.5% (за краткосрочните) и 15.3% (от дългосрочните задължения), ще започнат да растат.


Откъдето и да се погледне, индустрията ни е наникъде. Тя е изключително енергоемка, ресурсоемка, на незадоволително технологично равнище... Повечето предприятия не могат да носят печалба при пазарни цени на суровините и енергоносителите. Ако този гювеч се гарнира и с тромавата бюрокрация, само необуздан оптимист може да очаква сериозен инвеститор да дойде у нас. Въпреки всичко спасение има и то е в приватизацията. В името на тази светла идея правителството се опитва да поизлъска къде каквото може от заводските активи, за да им придаде търговски вид, взема мерки да поопрости някое и друго задължение. Старанието е похвално, особено ако до края на годината завърши поне една голяма приватизационна сделка. Нищо чудно обаче, ако се запазят темповете на структурната реформа и темповете на трупащите се задължения, утре да сменим плочата. И да започнем да продаваме предприятията за по един лев на онзи купувач, който предлага не само най-големи и най-бързи инвестиции, а и най-изгодно обслужване на дълговете им. Да се надяваме, че това ще стане, преди да са пропели трети петли.

Facebook logo
Бъдете с нас и във