Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДЪРЖАВНИЯТ СЛУЖИТЕЛ ДА Е ПОЛИТИЧЕСКИ НЕУТРАЛЕН

Г-н Тагарински, смущават ли ви предявените, предимно синдикални възражения, че в проекта на този закон правата на държавния служител не са в необходимия баланс със задълженията, наказанията и ограниченията?


- Неслучайно законодателят е записал в конституцията, че правото на стачка и останалите взаимоотношения между държавния служител и държавата ще се уредят с отделен закон, не с Кодекса на труда. Политическата неутралност не значи, че се ограничава конституционното право за членуване в политическа партия. Но когато изпълнява служебни задължения, държавният чиновник трябва да е задължително политически неутрален, да не влага своите политически разбирания в своята служба.


Нека обърнем внимание и на друго - не се прави разлика между ранг и длъжност. Има единен класификатор, в който ще бъде вкарана тази нова за нас систематизация. Преди - в административното право в Царска България, както е и досега в другите страни, рангът се получава за определени познания, при определена квалификация. Невинаги, имайки определен ранг, човек може да заеме дадена длъжност. Ако направим аналогия с чиновете в армията - един майор може да заема полковническа длъжност. Има длъжности, и звания. Нещо подобно е и в администрацията. Знаете - държавната служба изисква своя ред и дисциплина и по тази причина част от правата на държавните служители съвсем доброволно ще бъдат ограничени. По силата на това, че служат на държавата, не могат да стачкуват, когато искат, тъй като има риск да предизвикат сътресения в държавата. Ние се стараем да премахнем политическия елемент в нейното управление, политическата целесъобразност. Освен това не е редно държавата да страда от възможността да се спекулира с тези форми на протест.


Като споменахте армията, дали в обхвата на този закон ще попаднат и служители от силовите министерства?


- Това е един от въпросите, които дискутирахме най-дълго. Има различни модели. Трябва да се разграничи - когато един военнослужещ е и административен служител, например в МО или МВР, или магистрат. Магистратите са държавни служители в много страни, полицаите също. При нас това е един от деликатните въпроси, защото имаме специални закони - за отбраната и въоръжените сили, за МВР. Затова ние ще уточним: докъде ще действа специалният закон, откъде нататък ще важи общият - за държавния служител.


Синдикатите доста коментират този проблем и по отношение на лекари, учители...


- Но има частни училища, където учителите не са държавни служители. С въвеждането на здравноосигурителните фондове лекарите добиват особен статут - така част от тях изпълняват държавна служба. Но голяма част от тези сфери ще се раздържавяват и работещите в тях не могат да бъдат поставени под общ знаменател. Така че не е въпрос на личен или групов (на правителството) избор коя бюджетна сфера да попадне в обсега на подготвяния закон. Ще отчитаме и традициите, практиката на развитите страни, особено тези от ЕС.


Другият закон - за администрацията, очевидно ще влезе в действие съвсем скоро, върви на второ парламентарно четене. Той има по-обширен обхват на действие...


- Около 300 хиляди души в България са заети с администрация, 6500 работят в администрацията на централните ведомства - това е напълно приемливо за страна като нашата. Сега гледах данните за държавната администрация на Австрия - 2000 души работят само в канцлерството, а в нашия Министерски съвет - 170. Направете сметка, сравнете... В този смисъл нещата у нас не са тежки. Но понеже е важно не количеството, а качеството - с тези два нови закона се надяваме да подобрим именно качеството на българската администрация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във