Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДЪРЖАВНИ АКЦИОНЕРИ В РОЛЯТА НА ЧАСТНИЦИ ПУСНАХА ДЪРВОРЕЗАЧКИТЕ


Стартът на реформата в дърводобива, по-точно генералната
репетиция преди раздържавяването му, бе даден преди три месеца
в Берковица. Подготовката за реформа в национален мащаб мина и
през чистилището - над 60 лесовъди, някои от които с 30-годишен
стаж, бяха уволнени. На тяхно място дойдоха млади специалисти
с други възгледи и с по-малък опит.


По закон


ползването на гората


става чрез заплащане на корен, с търг, чрез преговори
с бъдещ ползвател или чрез концесии. Сечта трябва да е под наблюдението
на лесничействата и да се извършва само върху терени с лесоустройствени
планове - т.е. върху тях са отбелязани дърветата, видът, качеството
на дървесината. След като срокът за дърводобив свърши, лесничействата
поемат залесяването на участъка.


С новия закон бе учреден и национален фонд Българска
гора, който финансира управлението, възпроизводството, ползването
и опазването на леса. Най-големите постъпления в него трябва да
са от търговете за ползването на горски участъци. Разходната част
на фонда за тази година е 46.732 млрд. лв., - критичният минимум,
под който биха пропаднали задължителните лесовъдски мероприятия.
Приходите на фонда са 45.382 млрд. лв., а недостигът на средства
трябва да бъде покрит от печалбата през 1997 година.


Законът за горите влезе в сила още на 1 януари, а
правилникът за прилагането му видя бял свят на 10 април. Първата
крачка на реформата се прави почти на автопилот, защото липсват
дванайсет наредби, инструкции и указания - обичайно явление в
държавата.


Препъни-камъкът пред реформата са 5-те млрд. лв.
задължения на дървопреработвателни предприятия. Дълговете трябва
да се изчистят, докато в тях акционер е държавата, а това съвсем
не е лека задача. И докато десетки малки дъскорезници разбичват
материал, заводите или работят с част от мощността си, или са
затворени поради дългове и липса на поръчки. Продаваме или изнасяме
преди всичко необработен или фасониран дървен материал, което
не носи бог знае каква печалба. Нискокачествената технологична
дървесина за плоскости не се търси. Всичко това обяснява защо
износът ни за първото полугодие на дървен материал е само за 42
млн. щ. долара. Намеренията на Националното управление по горите
(НУГ) са през 2000 г. в добива на дървесина на зелено - т.е. в
гората, да влязат частни фирми.


От друга страна, в стопанствата се опасяват, че след
приватизирането на дърводобива предприемачи и фирми могат да вземат
кредити, които след това да не могат да върнат. Но законът предвижда
защита - дълговете се смятат за държавни вземания.


При търга


е важно определянето на сумата от реалното
право на ползване, която се изчислява на базата на пазарна
цена и извоза на материал. За районите с по-трудни терени тя ще
е по-малка.


Концесиите


са един от вариантите да се добие право на сеч. Лесовъди,
участвали в писането на закона, не крият своето разочарование,
че този вариант въобще се допуска. Те обвиняват за това депутатите,
според които щом има Закон за концесиите, той трябвало да се разпростре
и върху ползването на гората и това да намери отражение в Закона
за горите. Специалистите гледат на подобен подход с предубеждение,
защото помнят щетите върху българската гора при строежа на Барон-Хиршовата
железница и раздаването на концесии за дърводобив около Рилския
манастир и Доспат. Тогава се стигнало дори до международен съд,
който защитил България. А гората се възстановява най-малко след
150 години.


Макар и влязъл в сила, законът не може да се прилага
напълно - казват експертите по горите. Началници се разпоредили:
Карайте по новия закон! За едно нарушение по него
се налага глоба например от 100 хил. до 500 хил. лева. В същото
време щетите се оценяват по 202 ПМС по стария закон за 1000 или
2000 лв. - парадокс, който поставя в мат съдебната система, щом
трябва да санкционира нарушител.


Старият закон допускаше т.нар. предсрочна сеч.
Горските стопанства, особено в Рило-Родопския масив, където зимата
продължава до април, а снегът е непроходим, използваха последните
есенни дни, за да се запасят с трупи на склад. През януари те
ги продаваха и така плащаха на работниците си. В новия закон такъв
термин въобще няма. Кога ще се сече, решава единствено победителят
в търга. В негов интерес е да продава веднага, тъй като качественият
материал се търси. Опасенията са дали заводите няма да забуксуват
през зимните месеци, след като има забрана за предсрочна сеч,
а в най-студените месеци това трудно може да се осъществява. Следващият
въпрос е няма ли да се появи дефицит на пазара?


Реформата в горското стопанство допуска да се отдават


под аренда


разсадници и залесителни обекти чрез договор. Всъщност
и днес много горски стопанства работят с арендатори, като дават
техника под наем. В замяна получават по-голямата част от добитата
дървесина. Има предложения арендаторите да се превърнат постепенно
в частни собственици, като бригадите получат право да продават
дървесина и да изкупят техниката.


При експлоатацията на гората се налага да се прокарват
временни пътища. В горските стопанства питат как ще ги стопанисва
частният стопанин, щом след края на сечта ще му бъдат ненужни?
Засега в Националното управление по горите надделява мнението
за тях да продължават да се грижат лесничействата с пари от фонд
Българска гора.


Главната фигура в опазването на гората е


горският стражар


който маркира дървета, контролира сечта, охранява
гората, налага глоби, съставя актове, проверява камионите с трупи.
И всичко върху площ от 20 000 декара. По статут той е държавен
служител, заплатата му сега е 120-140 хил. лева. Остава открит
въпросът как при възнаграждението, което получава, горският ще
устои на съблазните на фирма, купила на търг гора за 200 млн.
лв., и дали няма да си затвори очите? А рисковете на професията
не са малко, за тях ясно говорят изискванията за екипировка -
от късоцевна пушка със стоппатрони и бронежилетка до електрошокова
палка и уред за нощно виждане като на елитен морски пехотинец.
Стига, разбира се, да има пари да се купят.


За начало на реформата


бе избрано Регионалното управление на горите (РУГ)
в Берковица. Предпочетоха го, защото няма много гори за връщане
на собственици, а и борчовете на дървопреработвателните заводи
не са големи.


За осъществяването на проекта бяха учредени три еднолични
акционерни дружества в Монтана, във Видин и Враца, а горските
стопанства станаха държавни лесничейства (ДЛ). Така дърводобивът,
транспортът и търговията с дървен материал станаха задължение
на акционерните дружества; лесовъдната дейност - възпроизводство,
управление, охрана на държавния горския фонд и строителството
в него поеха лесничействата. По-старите лесовъди помнят, че подобна
схема действаше до 1961 г., когато имаше разделение между държавните
субекти Горпром и горските стопанства.


Досегашните тримесечни резултати от тренировката
за раздържавяването на дърводобива, при която ролята на частника
се играе от държавата, бяха обсъдени на 22 октомври в Берковица.
Преди нея преобладаваха оптимистичните гласове, че след създаването
на акционерните дружества се е подобрила организацията на работа
и има известен скок в печалбата.


Задълженията на Свилоза- Свищов,
на заводите в Троян и Стамболийски към нашия регион бяха 150 млн.
лв., съобщи инж. Дамян Дамянов - началник на РУГ - Берковица.
- Сега вече са погасени 50-60 млн. лева.


Макар че резултатът от Берковица не излезе наяве,
БАНКЕРЪ разбра, че освен добри вести е имало и разочарования
- едното от трите държавни акционерни дружества е работило на
загуба. Освен това, според проекта на Благоевградското РУГ, където
ще е следващият полигон за реформата, отпадат временните държавни
структури и дърводобивът до складирането на трупите отива в ръцете
на предприемача. Самата продажба на дървесина е поверена на лесничействата,
което пък противоречи на закона. Според този вариант техниката
ще се изкупува от предприемачите (в някои планински стопанства
това донякъде вече е направено), но пък идеята срещнала отпор
от стопанствата в полето, които се опасявали, че машините щели
да отидат в земеделието и така дърводобивът щял да бъде ликвидиран.
В Берковица се оплакали, че заради кадровите рокади в НУГ и неизяснените
му задачи в лесничействата царят песимизъм и апатия. Изглежда,
от чутото оптимизмът на председателя на НУГ и заместник-министър
на МЗАР Добромир Добрев, че реформата ще започне тотално в отрасъла
от 1 януари 1999 г., се е изпарил, поне засега. На сбогуване той
не фиксирал никакъв срок.


Запаси в горския фонд на България 460 млн. куб. м


Средно ползване по лесоустройствен проект 6 млн.
куб. м


(допустима годишна сеч)


Годишна действителна сеч 4.5 млн. куб. м


Годишен прираст 12 млн. куб. м

Facebook logo
Бъдете с нас и във