Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДЪРЖАВАТА УМЕЛО ДИРИЖИРА ФАЛИТА НА МЕСОПРОМИШЛЕНОСТ - ВАРНА

И едрата държавна месопреработвателна промишленост
не успя да се вмести в законите на пазарната икономика.
Ниските изкупни цени накараха доста стопани да теглят ножа
на животните и строените със социалистически размах месокомбинати
останаха изведнъж без основната си суровина за преработка. Вносните
машини в тях, купени чрез банкови кредити, започнаха да хващат
паяжини. Липсата на постъпления пък автоматично доведе до
натрупване на задължения към банките. Преоформянето на дълговете
по реда на ЗУНК и едногодишният гратисен период за погасяването
им - вече към държавата не доказа, че предприятията са коректни
длъжници. Наблюдаваните цени в месопреработването убиха и последните
илюзии за рентабилност в производството. В крайна сметка днес
четири от най-големите месокомбинати в страната - в Пловдив, Враца,
Благоевград и Варна, гордо заемат челните места в
списъка за ликвидация.


Вестник БАНКЕРЪ подробно се спря на проблемите
на първите три дружества. Те обаче бледнеят пред абсурдната
ситуация, в която се намира Месопромишленост - Варна.
При това главната заслуга в случая е на държавата. Вместо да продаде
неработещото си предприятие и да си прибере парите, които то й
дължи, тя го раздава с подкупваща щедрост.


Дългове, дългове...


За доизграждане и разширение на основния цех Месопреработка
бившето предприятие Родопа - Варна, взема през 1985
г. два кредита, които известно време висят в балансите
на ХЕБРОСБАНК. Единият е валутен на стойност 3734 хил. щ. долара,
а другият - левов за 14 млн. лева. В началото на 1990 г. строителството
на цеха е замразено, а задълженията към банката просто не се обслужват.
Затова през 1994 г. те са преоформени по реда на ЗУНК. И тъй като
отново не се погасяват, до 31 март 1997 г. дълговете вече са над
3 млрд. лева. Според списъка с приетите от синдика вземания сега
Месопромишленост дължи на своите кредитори общо 3.075
млрд. лева. Естествено огромните задължения и мрачните перспективи
не правят банките по-милостиви.


Тъжният път към фалита


През 1994 г. Месопромишленост остава
без оборотни средства и прекратява производствената си дейност.
Същата година частната фирма Юникс започва работа
на ишлеме. От нея обаче днес остават само задължения към варненския
месокомбинат, при това за 17 млн. лева. До съд едва ли ще се стигне,
защото междувременно Юникс е фалирала, а нейният македонски
собственик отдавна се е върнал в родината си.


Благоевградската фирма Жули също е ползвала
безплатно услугите на Месопромишленост. Ако заведеното
срещу нея дело бъде спечелено, Жули ще трябва да възстанови
на месокомбината 4 млн. лева.


Не мога да си обясня как една фирма може да
завлече месопреработвателно предприятие, след като готовата продукция
се намира в него - недоумява синдикът на Месопромишленост
Георги Бонев. Със задна дата проблемът, изглежда, вълнува само
него. За четири години се сменят трима управители, но нито един
не намира верния път. Накрая принципалът - Министерството на земеделието,
сам слага примката на дружеството, затягайки я при това с четири
противоречиви заповеди.


Началото на абсурда


Първият, меко казано, странен документ е издаден
от Васил Чичибаба на 18 септември 1995 година. С него той нарежда
на Месопромишленост да предаде безвъзмездно на Черноморски
риболов ЕООД - Варна, производствена площадка с построените
върху нея шест помещения. Заповедта не само се изпълнява, но и
преизпълнява, като вместо шест се предават девет помещения, включително
и цялото оборудване, което се намира в тях, на стойност 1304 хил.
щ. долара и 2236 хил. лева. Така активите на месокомбината олекват
с 60.4 млн. лева (по курса на лева към долара за 1995 година).
Във владение на Черноморски риболов попадат незавършеният
цех Месопреработка, заради който предприятието дължи
на държавата над 3 млрд. лв., цехът за пастет, енергийният блок
и машините за студопроизводството. Тези обекти обграждат от всички
страни 2000-тонния хладилник, оставен за спомен на Месопромишленост
от някогашните й усилни работни години. Без достъп до него и без
захранване той се оказва напълно неизползваем. На практика технологичният
процес е нарушен и всякаква бъдеща производствена дейност на предприятието
е предварително обречена на неуспех.


Със заповедта на Чичибаба в ръка, синдикът започва
да обикаля всички възможни институции и да търси справедливост.
Но едва в началото на 1997 г. експерт от Министерството на земеделието
намира време да посети злополучното дружество. Неговите заключения
очевидно са дали плод и на 13 януари същата година
министър Кръстьо Трендафилов се подписва под нова заповед. Тя
е почти идентична с тази на Васил Чичибаба, като единствената
разлика е, че са разменени местата на главните действащи лица
и активите трябва да бъдат върнати обратно на Месопромишленост.


Всичко остава на хартия


Социалистическото правителство е принудено да се
оттегли от властта и това дава основание на Черноморски
риболов да забрави нареждането на Кръстьо Трендафилов.
На 14 март 1997 г. обаче новият служебен министър Румен Христов
потвърждава заповедта на своя предшественик. В нея допълнително
е записано: Ако в едноседмичен срок не се извърши реалното
предаване на дълготрайните материални активи, да се прекрати договорът
за възлагане на управлението на управителя на Черноморски
риболов ЕООД - Варна. Обяснението е просто - ако не
този, ще се намери друг управител, който да изпълни министерската
заповед. За кратко всички са склонни да повярват, че проблемът
най-сетне ще бъде решен. Но за кратко. Месец по-късно, на 15 април,
нова заповед на Румен Христов отменя предишната, както и тази
на Кръстьо Трендафилов, и в сила остава единствено разпореждането
на Васил Чичибаба. Заповедта е връчена два дни преди служебното
правителство да отстъпи управлението на кабинета на Иван Костов.
Причини не се посочват, а и синдикът вече се е отказал да безпокои
министри, затова завежда две съдебни дела. Едното е срещу Министерството
на земеделието и Черноморски риболов за връщане на
собствеността на варненската Месопромишленост. Другото
е заведено във Върховния административен съд с настояването двете
заповеди - тази на Васил Чичибаба и втората на Румен Христов,
да се обявят за нищожни. Като основание се посочват разпоредбите
на Търговския закон. Според чл.647, ал.2 безвъзмездна сделка в
полза на трето лице, извършена в двегодишен срок преди откриване
на производството по несъстоятелност, може да бъде обявена за
недействителна по отношение на масата на несъстоятелността.


Кой печели от министерското невежество?


Още преди да получи подаръка от Месопромишленост
през септември 1995-а, държавната фирма Черноморски риболов
влиза в съдружие с частната Марлин'92. В новоучреденото
дружество Марлин - Варна ООД съотношението на капитала
е 40 към 60% в полза на частната фирма. Дружеството с ограничена
отговорност взема под наем 667 кв. метра площ от територията на
Месопромишленост и на нея монтира линия за осоляване
и замразяване на риба.


След заповедта на Васил Чичибаба и получаването на
активите на обща стойност 60.4 млн. лв. Черноморски риболов
предоставя подарените й производствени помещения не на смесеното
дружество, а на Марлин'92 срещу символичен месечен
наем от 75 хил. лева. Междувременно Марлин'92 и смесеното
дружество Марлин-Варна ООД създават консорциум със
същия предмет на дейност. Така на практика лъвският пай отива
в частната Марлин'92, а държавната фирма получава
едва 20% от приходите. Казано с други думи, Черноморски
риболов доставя суровината, Месопромишленост
изпълнява ролята на месомелачката, а готовата продукция и печалбата
отиват в Марлин'92.


За капак две седмици след заповедта на Кръстьо Трендафилов
става ясно, че върху имуществото на Черноморски риболов
е наложен запор по искане на смесеното дружество Марлин
Варна. Обяснението, изглежда, е прозвучало правдоподобно
на Варненския районен съд. В исковата молба до магистратите е
посочено, че от възстановяването на активите на Месопромишленост
Марлин'92 ще понесе загуби на стойност 300 хил. щ.
долара поради неустойка по договор с ирландската фирма Кесто
лимитид за износ на цаца.


Как и защо е забравена една друга договорка, днес
трудно може да се открие. Но синдикът на Месопромишленост
си спомня, че с управителя на Черноморски риболов
се бяхме договорили предварително в деня на предаването
на активите да продължим и договора за наем на частната фирма.


Приятел в нужда се познава


В края на 1996 г. Черноморски риболов
изпада в затруднено финансово положение. Стига се дотам, че дружеството
не може да плати 3.5 млн. лв. данъци към държавата. На помощ притичва
частният съдружник, който се издължава вместо Черноморски
риболов. Срещу тази услуга Марлин'92 получава
един от деветте компресора от хладилника, който струва 490 хил.
датски крони или, превърнато в български пари, това прави около
90 млн. лева.


Днес от Черноморски риболов в смесеното
дружество са останалите само управителят, главната счетоводителка
и табелата с името, които и в пряк, и в преносен смисъл са се
превърнали в безгласни букви. С тях, а и с парите от печалбата
се разпорежда частната фирма.

Facebook logo
Бъдете с нас и във