Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДЪРЖАВАТА ПАК РАЗМЕСИ КАРТИТЕ В БУЛГАРТАБАК

ПРИВАТИЗАЦИОННИЯТ ДЖАКПОТ В ХОЛДИНГА СЕ УВЕЛИЧИ МНОГОКРАТНО

Правителството сякаш има твърдото намерение да възстанови

монопола си в производството на тютюн и цигари. За разлика от

предишните реконструкции на Булгартабак холдинг

по всичко личи, че сега държавата ще наддава срещу частните интереси

с кент-флош роял.

Състоянието на предприятията, обединени под търговската

марка Булгартабак са типичен пример за това, как липсата

на отраслова стратегия на българските правителства може да доведе

до загуба на традиционни пазарни позиции. И как под формата на

непрекъснати преструктурирания на отрасъла интересите на различни

групировки могат да надделеят над държавния.

Миналата седмица Министерският съвет взе принципно

решение за промяна в капиталовата структура на Булгартабак

холдинг. Идеята е да се ликвидира прякото участие на държавата

в дружествата от холдинга, а нейните дялове да станат собственост

на шапката. Вторият етап от преструктурирането на

Булгартабак предвижда в холдинга да се консолидират

изкупуването и преработката на тютюни, производството на цигари,

доставката на спомагателни материали и резервни части и най-накрая

търговията с тютюн и дистрибуцията на тютюневи изделия в страната.

Целта е Булгартабак да се превърне в модерен тютюнев

монопол, изграден по модели, изпитани в Англия, Австрия, Италия

и други развити страни.

Според председателя на надзорния съвет на холдинга

Дако Михайлов новата структура на Булгартабак ще позволи

отделните дружества да водят единна търговска политика и ще премахне

нелоялната конкуренция между тях. Ще бъдат прегледани всички лицензни

договори за производство на цигари, които дъщерните предприятия

са сключвали с частни фирми, и ще бъдат взети мерки за разтрогване

на онези, които не са изгодни за държавата. Ако, разбира се, законът

позволява това.

Централизацията на търговията с тютюневи изделия

трябва да повиши събираемостта на ДДС и акцизите върху тютюневите

изделия. Не е тайна, че в момента редица частни дистрибутори на

български цигари забравят да платят задълженията си

към хазната. В същото време над 95% от вносните цигари минават

границата нелегално.

Руската връзка

През последните години западните компании хвърлиха

милиарди долари под формата на инвестиции и разходи за реклама,

за да стъпят на руския пазар на цигари. Преди началото на пазарните

реформи в бившия СССР той бе затворен за тях и на практика бе

доминиран от българските марки. Въпреки че сега руснаците могат

свободно да си купят цигари с аромат на западен жизнен стандарт,

цените им са по джоба само на заможните. Останалите продължават

да пушат български папироси. През 90-те години Русия въведе мита,

които на практика забраняват вноса на българския тютюн, а нашето

производство започна да губи позиции там. За сравнение, докато

митото и акцизът за българските цигари са 150% от стойността им,

за американските тази сума е едва 70 процента. Турция и Индия

- наши конкуренти на руския пазар, също внасят тютюни с по-ниски

мита. Според руското правителство те се числят към развиващите

се страни, а България - към развитите. Докато през 1990 г. българските

търговци са изнесли в страните от бившата ОНД 55 хил. т тютюн

и цигари, през миналата година българският експорт в този регион

е около 47 хил. тона.

Може да се предполага, че отделни международни производители

на тютюн и цигари виждат в новата политика на кабинета заплаха

за позициите си на тютюневия пазар в Източна Европа, и преди всичко

в Русия. Спадът в българския износ на цигари за тази страна през

последните години бе успешно компенсиран от техния внос. Но през

това време Булгартабак разработи собствени марки,

които конкурират елитните западни цигари. Всеки от четирите най-големи

международни тютюневи концерни - Филип Морис, B.A.T.,

Рейнолдс и Ротманс, има намерение да инвестира

в Русия между 100 и 180 млн. щ. долара. Средствата ще бъдат вложени

в приватизация и модернизация на местни цигарени фабрики. Компаниите

обаче едва ли ще пропуснат шансовете си на българския пазар.

Чуждестранните инвеститори

и по-точно международните концерни производители

на тютюневи изделия се интересуват най-вече от третия етап на

програмата за преструктуриране на Булгартабак. В нея

е разработена стратегията на холдинга по отношение на външните

пазари и възможностите за приватизация в тютюневия бранш. Случайно

или не, ден след като правителството одобри програмата за развитите

на Булгартабак, Дако Михайлов, който е и главен секретар

на Министерството на търговията и туризма, бе посетен от висши

служители на UBS. Швейцарската банка не крие намерението си да

бъде финансов консултант при приватизацията на холдинга. През

последните дни г-н Михайлов е разговарял и с представители на

международните корпорации B.А.Т. и Socotab.

Схемата за приватизация на тютюневата индустрия

ще се изяснява тепърва. Но вече е сигурно, че правителството

ще се стреми да избегне продажбата на предприятия на парче. Чуждестранните

инвеститори ще имат възможност да купят акции от холдинга, който

пък има пълен контрол върху дъщерните си дружества. От своя страна

представители на чуждестранни инвестиционни банки и международни

консултанти се опасяват, че новата схема на раздържавяване на

Булгартабак ще има няколко отрицателни последици.

На първо място ще намалее вътрешната конкуренция, което може да

доведе до налагане на монополни цени на тютюневите изделия и до

понижаване на качеството им. Освен това не е ясно дали чуждестранните

инвеститори ще проявят достатъчен интерес към придобиването на

акции в холдинг, който освен атрактивни предприятия контролира

и заводи с морално остарели технологии. И на края, ако в холдинга

влезе само един международен инвеститор, има възможност държавният

монопол да бъде заменен с частен. Според Дако Михайлов едва ли

ще се стигне реално до някоя от изброените ситуации. Във всички

случаи правителството има намерение да запази такъв дял в капитала

на холдинга, който му позволява да контролира отрасъла. Председателят

на надзорния съвет на Булгартабак е уверен, че кандидати

за приватизация няма да липсват и при новите обстоятелства. И

наистина, големите в бранша (Филип Морис,

Рейнолдс, Реемтсма и др.) следят с подчертано

любопитство развитието на събитията около Булгартабак.

Козът на холдинга за връщане на руския пазар са

смесените предприятия

Булгартабак вече е основал четири такива

дружества в различни краища на Русия. Предвижда се разширяване

на възможностите за продажба на лицензни права на запазените марки

на Булгартабак на партньори от бившата ОНД. Тази стратегия

позволява да бъдат избегнати високите мита и транспортните разходи.

Освен това руски производствени мощности се ангажират за дълъг

срок с производство на български марки. Ясно е, че Булгартабак

не може да инвестира в Русия стотици милиони долари като международните

си конкуренти. Но според Дако Михайлов в момента са натоварени

едва 75% от мощностите на тютюневата индустрия. Централизираното

управление на холдинга ще позволи излишната техника да бъде насочена

към Русия.

Българските производители на цигари страдат и от

нелоялна конкуренция. Оказва се, че ментетата не са

патент само на цар Киро. Негови китайски събратя вече са наводнили

бившите средноазиатски републики на ОНД с фалшиви цигари марка

Родопи. Ако част от производството на българи папироси

бъде изнесено в Русия, ще се подобри контролът върху продажбите

на този пазар.

Явно една от целите на новата стратегия на Булгартабак

е западните компании да влязат на руския пазар, но с помощта на

холдинга като посредник и съдружник. Тогава приватизационният

джакпот в българската тютюнева индустрия ще нарасне многократно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във