Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДЪРЖАВАТА ПАДА БЕЗ ПАТЕРИЦАТА МВФ

Функциите на Международния валутен фонд и Световната банка не бива да се променят. Това е позицията, която българската делегация е изложила по време на срещата на страните членки на Холандската група на МВФ и банката, проведена в Киев миналата седмица. Според финансовия министър Муравей Радев мнението на България споделят повечето от 12-те страни членки на групата, която се води от Йоханес де Бофор Вайнхолдс. Освен Холандия и България в нея влизат Украйна, Молдова, Армения, Босна и Херцеговина, Грузия, Хърватска, Израел, Кипър, Македония и Румъния. Това е групата, която има най-много гласове - 105 412, при вземането на важни решения за МВФ. Единствено САЩ, Япония, Германия, Франция и Великобритания имат повече гласове от отделните групи и като цяло държат 35.8% от гласовете във Фонда.


Както в.БАНКЕРЪ вече писа, САЩ, които имат 371 743 гласа, настояват МВФ и Световната банка да ограничат кредитната си политика. Германия, която има 130 378 гласа, също иска промени в международните финансови институции, за разлика от Франция (нейните гласове са 107 635). Повечето наблюдатели смятат, че германците ще променят позициите си, след като Хорст Кьолер заема председателското кресло в съвета на директорите на Фонда. Колкото до САЩ, според служители на МВФ, позицията им ще зависи от изхода на президентските избори. Те смятат, че ако спечелят демократите, американската политика няма да се промени, но ако спечели кандидатът на републиканците Джордж Буш, това може да се случи.


По време на срещата в Киев стана ясно, че задачите, които в момента изпълняват двете международни финансови институции, едва ли ще се променят драстично. Те ще продължат да са гарант за икономическите реформи в развиващите се държави - коментира Муравей Радев при завръщането си от срещата на Холандската група. Той заяви, че България може да обслужва външния си дълг и без инжекциите на МВФ и Световната банка, защото сме постигнали финансова стабилност и имаме много предложения за кредитиране от чужбина, дори от някои от тях сме принудени да се откажем. В случая Муравей Радев разчита на парите по тригодишното споразумение с МВФ, осигурени до края на 2000 г. (през която предстои да се платят още 800 млн. щ. долара дълг). Освен това във фискалния резерв държавата пази 1.5 млрд. щ. долара. Но нали големите плащания по външния дълг предстоят през следващите две години, когато от страната ни в джобовете на чуждестранните й кредитори ще изтекат общо 2.6 млрд. щ. долара? А без споразумение с МВФ всички международни финансови институции като ЕБВР и Европейската инвестиционна банка ще се замислят дали да ни предложат необходимите заеми при изгодни лихвени равнища. Без споразумение с МВФ България трудно може да се надява на кредити и ако излезе на международните облигационни пазари. Днес тя може да емитира облигационен заем, по който да плаща годишен доход на кредиторите си от 9%, но при евентуалната липса на споразумение с Фонда той може да отхвръкне до 15-20% годишно - поне такава бе цената на подобни операции, която постигнаха страни със сходен на българския кредитен рейтинг. А и срокът за погасяването на такъв заем вместо 20 години ще е не повече от пет години. В същото време, ако правителството не успее да взема кредити от международните финансови институции, как ще погасява външния дълг, след като по текущата сметка на платежния баланс има отрицателно салдо?


Всичко това обяснява защо позицията на българската делегация в Киев е била, че МВФ и Световната банка трябва да запазят сегашните си правомощия. На България може и да не й се наложи да взема пари от тези финансови институции, но е задължително да има споразумение с тях, за да може да получава изгодни заеми от други външни кредитори. Което е съвсем ясно и на правителството, и на финансовия министър в частност.


Постоянният представител на МВФ у нас Питър Стела също смята, че България трябва да има ново споразумение с Фонда, дори и да не ползва кредити от него. Стела прогнозира, че разговорите по това споразумение ще започнат чак през септември 2000 г., но те няма да приключат до изборите през април 2001 година. А след тях страната ще е с нов парламент и с ново правителство и въобще не е сигурно, че то ще доведе преговорите с Фонда до успешен край.

Facebook logo
Бъдете с нас и във