Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДЪРЖАВАТА ОПАКОВА ПОРЕДНИЯ ЗУНК-ПОДАРЪК ЗА СВОИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

Валутният борд извади наяве язвите на производствения сектор. Оказа се, че голяма част от предприятията ни не могат да работят на печалба в обстановка на финансова стабилизация, а в балансите им зейнаха огромни капиталови дупки. При това положение едва ли е чудно, че инвеститорите не се блъскат на врата на Агенцията за приватизация и пред бюрата на чуждестранните приватизационни посредници. Министерският съвет ще се опита да направи държавните фирми по-привлекателни за чуждестранните капитали, като ги разтовари от ангажиментите им към бюджета. И тъй като правителството не може да опрощава данъчни задължения, защото това противоречи на философията на Валутния борд, то е изработило и съгласувало с МВФ друга схема - да намали дълговете на тези предприятия по Закона за уреждане на необслужваните кредити до 31 декември 1990 година. Тогава задълженията им към банките възлизаха на 26 млрд. лв. и над 1.8 млрд. щ. долара.


В съответствие с чл.12 на придобилия печална слава ЗУНК предприятията, чиито дългове към банките през 1994 г. бяха преоформени в 25-годишни левови и валутни облигации, сключиха договори с Министерството на финансите. В тях бяха определени срокът, размерът и условията на задълженията, които предприятията трябваше да погасят към бюджета. Банките пък получиха нискодоходни дългосрочни облигации, които доста вгорчиха живота им - най-малкото защото не можеха да ги продават. И докато балансите на кредитните институции бяха огънати от тежестта на въпросните 25-годишните облигации, през 1994 г. правителството направи първия подарък на държавните фирми. То опрости всички лихви по задълженията им, преоформени в дългосрочен държавен дълг. Въпросните лихви бяха между 35 и 40% от общия размер на дълга. Веднага последва втори подарък - държавата опрости още около 30% от останалия дълг. След цялото това разтоварване предприятията се договориха с Министерството на финансите да върнат на бюджета около 8.4 млрд. лв. и 619 млн. щ. долара. През 1995 г. някои държавни фирми преоформиха левовите си дългове във валутни. По това време курсът на лева спрямо долара бе относително стабилен, а лихвата по валутните кредити бе по-ниска от тази по левовите. Вследствие на това преоформяне договорени левови задължения на предприятията към бюджета в края на 1996 г. намаляха до 6.2 млрд. лв., а валутните се увеличиха до 622 млн. щ. долара. Разликата - 19.8 млрд. лв. и около 1.2 млрд. щ. долара, между сумите, които те дължат на бюджета, и парите, който той трябва да изплати на банките по ЗУНК-облигациите, ще бъде взета от джоба на данъкоплатците. Ако ставаше въпрос за частни фирми, вместо да им опрощава задълженията, държавата щеше да им блокира сметките и след това да поиска обявяването им в несъстоятелност. Изкачвайки трънливата пътека към пазарната икономика, държавните предприятия постоянно се захранват с парите на данъкоплатците и явно никой от управниците ни не смята това за несправедливо. Затова пък въпросните фирми винаги са били обект на кражби, на спекулации и източник за напълване на определени частни джобове. Но колкото и да е източено от тях, винаги може да се вземе още, тъй като държавата ще им налее.


Макар и разтоварени от бремето на старите дългове, днес предприятията отново са затруднени да обслужват ЗУНК-задълженията си към бюджета. От 1995 г. до края на 1997 г. те са погасили едва 2.3 млрд. лв. и 28.2 млн. щ. долара. А договорените за този период плащания са 1.8 млрд. лв. и 93 млн. щ. долара. Държавните фирми изпитват затруднения не само при обслужването на главниците, но и на лихвите по валутните си задължения по ЗУНК. Затова миналата седмица правителството намали годишната лихва по тях от от 10 на 7 процента. Според експерти от министерствата на финансите и на промишлеността обаче и това не решава ЗУНК-проблема на фирмите. Те твърдят, че задълженията им към държавата все още са непосилни за тях. Това е й една от причините много от въпросните предприятия да не могат да бъдат приватизирани. Затова за тези фирми се опакова поредният ЗУНК-подарък. В момента в Министерството на финансите се готви проект за промени в приетия преди четири години ЗУНК. Идеята е дълговете на предприятията да бъдат намалени и разсрочени още веднъж. Предложенията за промени ще бъдат разгледани от Съвета по структурна политика и след това ще бъдат вкарани в Министерския съвет за одобрение. Въпросът в случая е какво ще си помислят купилите вече предприятия с нередуцирани задължения по ЗУНК и как ще реагират спрямо наследените задължения към бюджета. И още - докога ще се толерират стари и нови държавни прегрешения за сметка на всички данъкоплатци, на ниските пенсии и социални помощи и на псевдореформите?

Facebook logo
Бъдете с нас и във