Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДЪРЖАВАТА ИЗЯДЕ МЕДА, А В МИНЕРАЛБАНК ОСТАНА ЖИЛОТО НА РЬОПЕРВЕРК

Германският синдик очевидно е много деликатен човек. Един германски синдик - този на фалиралото под българско управление дружество Рьоперверк, пише в своя доклад: От кореспонденцията на дружеството, особено между неговите съдружници, от протоколите на управителните му органи страничният човек добива впечатлението, че за съдружниците не са били достъпни пазарно-икономическите съждения.... Така ли е наистина? Толкова неграмотни ли са българските съдружници и мениджъри? И какъв е смисъла близо цяло десетилетие настоятелно да се наливат пари в едно губещо предприятие далече край Рейн?


Заводската фасада на Рьоперверк (а и на още неколцина дружества, базирани в Западна Европа и притежавани от български стопански организации) е декорирана с благородно намерение - българската икономика да излезе някак на западния пазар, да се заработва валута, да се копира модерен мениджмънт. Зад фасадата обаче кипи труд, който е непонятен за германския синдик - усърдни специалисти се опитват да преодолеят забраните и да измъкнат изпод тежката лапа на КОКОМ (Координационен комитет за многостранен контрол върху износа) някоя и друга техническа тайна и да получат достъп до върхови западни технологии или просто ги разработват под крилото на кретащата фирма. В конкретния случай добитото заминава директно в поделенията на военно-промишления комплекс.


В средата на 80-те години по сведения на съвременници военните ни заводи са заработили за бюджета (но и още кой знае за кои фондове) над милиард долара. Това е печалбата от...загубите на Рьоперверк, а малко по-късно и на МИНЕРАЛБАНК. При социализма държавата не грешеше. Държавата бе всесилна. С това усещане уреждането на дълговете в балансите на дружествата е отлагано без определен срок. Държавата разпорежда, банките финансират. Ако се появят ликвидни затруднения, пак държавата ще ги капитализира - просто възникването на проблем е невъзможно. Но както повечето неща в живота и тази сметка се оказа без кръчмаря. 1989 година обърна палачинката и две авторитетни кредитни институции като МИНЕРАЛБАНК и Стопанска банка тихо и кротко потънаха във фалитното блато с дълговете на социалистическата държава на врата. Интересно е, че срещу някои от бившите управници се водиха всевъзможни смехотворни процеси, вместо поне една сериозна и отговорна икономическа или правоохранителна структура да анализира задграничната икономическа активност на българската държава особено през 80-те години, да претегли плюсовете и минусите и да потърси отговорност от когото трябва. Съвсем между другото проследяването на някои сделки би показало, че покрай държавната работа тук таме са заделени и нелоши комисиони...


В последните месеци МИНЕРАЛБАНК постепенно се разделя със собствеността си в чужбина. А само за осем години след създаването й през 1981 г. кредитната институция придобива контролните пакети в 12 търговски и производствени дружества в Австрия, Германия, Франция, Швеция, Белгия, Унгария, Лихтенщайн, Гърция. По правило обаче МИНЕРАЛБАНК не е учредител на тези фирми. В началото на осемдесетте години техни собственици са били български предприятия, държавни обединения и външнотърговски организации. Водещи имена между тях са ДСО Заводи за металорежещи машини, Машиноекспорт и Металхимхолдинг.


В средата на миналия месец МИНЕРАЛБАНК (в несъстоятелност от март 1997 г.) окончателно приключи с австрийското си дружество Нойкирхен Щраубенверк. Обявено в несъстоятелност през 1996 г., дружеството бе продадено от австрийския синдик за 31 млн. австрийски шилинга на общината в Нойкирхен. С парите ще бъдат погасени задълженията на предприятието към неговите кредитори, а за МИНЕРАЛБАНК ще останат дребни монети, въпреки че е инвестирала в Нойкирхен Щраубенверк около 120 млн. австр. шилинга (20 млн. г. марки).


МИНЕРАЛБАНК вече не е собственик на Рьоперверк


Преди две седмици синдикът на МИНЕРАЛБАНК Харалампи Кирков бе в Германия, където посети Rheinische Maschinenfabrik und Eisengieberei Anton Roper GmbH Co - друго дружество, в което МИНЕРАЛБАНК е собственик, по-известно у нас под името Рьоперверк. По време на посещението си г-н Кирков е уведомен, че въпросната фирма, обявена в несъстоятелност още през 1993 г., е продадена през 1996 г. за 10 млн. г. марки. Парите са разпределени пропорционално между кредиторите на Рьоперверк. Между тях най-много има да взема Deutsche Bank. Синдикът на фалиралата фирма е успял да погаси едва 30% от дължимите суми. За МИНЕРАЛБАНК, разбира се, не е останал и пукнат пфениг, макар че в предприятието на брега на Рейн българската кредитна институция е инвестирала над 30 млн. г. марки.


Историята на Рьоперверк започва през 1916 година


Дружеството е вписано в германския търговски регистър на 16 юни 1916 г., а започва дейността си година по-късно. През юни 1920 г. то е преобразувано от дружество с ограничена отговорност в командитно. Рьоперверк притежава леярска фабрика, която се намира в град Фиерзен недалеч от Мюнхенгладбах. От времето на Ваймарската република, през периода на възхода и провала на Третия райх и в периода на Германската федерална република Rheinische Maschinenfabrik und Eisengieberei Anton Roper GmbH Co (Рьоперверк) е било печелившо предприятие. През 1971 г. капиталът му е 600 хил. г. марки, а десет години по-късно - 3.6 млн. марки. Идва обаче фаталната за по-нататъшната съдба на Рьоперверк 1982 г., когато германските собственици излизат от дружеството, а на тяхно място се наместват българските фирми - ДСО Заводи за металорежещи машини и ДСО Металхим - Сопот, които държат по 40% от капитала. НПО Технология на металите има 10%, Машиноекспорт - 8%, и Булмак, дружеството за български машини и сервиз в град Крепен - 2% от капитала. След една година (през 1983 г.) новите собственици увеличават капитала на Рьоперверк на 10 млн. г. марки. Това обаче не става за сметка на печалбата от дейността му или с пари на акционерите, а със средствата на създадената през 1981 г. МИНЕРАЛБАНК.


Авантюра под правителствен натиск


Банката добива дял в Рьоперверк в края на 1983 година. Тя получава 10% от капитала на дружеството, който е увеличен до 11.1 млн. г. марки. Основни акционери в него си остават ДСО Заводи за металорежещи машини и ДСО Металхим - Сопот, които вече владеят по 36% от капитала. Останалите 16% от дяловете притежават НПО Технология на металите и Машиноекспорт. От 1987 г. МИНЕРАЛБАНК доставя нова порция пари в рейнското леярно предприятие. Това обаче не е плод на самоинициатива от страна на банката, а се провежда по изричното нареждане на Стопанския съвет при Министерския съвет на НРБ. Решението на съвета е от 3 февруари 1987 година. На банката е възложено да открие в полза на Рьоперверк банкова гаранция за 21.5 млн. г. марки. Като обезпечение по нея българското дружество на брега на Рейн трябва да учреди в полза на МИНЕРАЛБАНК ипотека върху основните средства и върху материалните ценности на предприятието. Вследствие на това високоотговорно държавно решение на комунистическите управници месец по-късно - на 5 март 1987 г., между българските съдружници в Рьоперверк и МИНЕРАЛБАНК се сключва договор N5-Р-I/87 за предоставяне на гаранцията от 21.5 млн. г. марки. Дружеството може да я ползва при тегленето на кредити от германски банки. Шеф на банката по време на тези събития е Румен Георгиев.


Резултатът от тези действия не закъснява. През август 1987 г. капиталът на дружеството е увеличен до 20 млн. г. марки. МИНЕРАЛБАНК запазва дела си от 10%, чието номинално изражение вече е 2 млн. г. марки и заедно с ДСО Заводи за металорежещи машини, което също има 10%, е вторият по големина акционер в Рьоперверк. Лидерската позиция заема един от стожерите на военно-промишления комплекс Металхим, което държи 71% от капитала на германското дружество.


Под напора на събитията през 1989 - 90 година структурите губят своите позиции. МИНЕРАЛБАНК, която вече има ново ръководство по силата на обстоятелствата се превръща в почти едноличен собственик на Рьоперверк. Капиталът на рейнската фирма е увеличен на 26.8 млрд. г. марки и банката владее 96.3% от него. Другият съдружник - фирмата от военнопромишления комплекс Арсенал, държи 3.7% от Рьоперверк. Това е именно времето, когато МИНЕРАЛБАНК е оставена да изсърба супата, надробена от икономическата политика на токе що починалата социалистическа държава.


Рейнската утопия


Рьоперверк е пример за утопичните проекти на стратезите в комунистическа България. През по-голямата част от съществуването си Рьоперверк произвежда леярски машини, чийто основен купувач е автомобилостроителната промишленост. Този бизнес датира още от основаването на фирмата и се развива изключително успешно до 1991 година. Според доклада на синдика на Рьоперверк основната причина предприятието да стигне до несъстоятелност е икономическата и финансова политика на българските му собственици, владели и управлявали дружеството между 1981 и 1989 година.


След поемането на дружеството от българските държавни предприятия през 1982 г. тежестта пада върху бизнеса с металорежещи машини, пише германският синдик.


За какъв бизнес обаче става дума? Съдружниците доставят в Рьоперверк произведени в България металорежещи машини, облагородяват ги, което ще рече, че им слагат фирмения знак на Рьоперверк, и се опитват да ги пласират на западните пазари. Констатацията на синдика е, че ефективността от тази дейност е нулева. Причината е в незадоволителното качество на машините. Резултатът - огромни разходи за Рьоперверк. Освен това под ръководството на българските съдружници Рьоперверк започва да прави необосновано високи разходи за купуване на суровини и материали. Дали обаче по-голямата част от парите за тези необосновани високи разходи не са отивали в джобовете на точно определени хора? Кои са тези хора и как се казват фирмите им, с какво се занимават в момента и дали въобще съществуват? Свидетели насъбитията твърдят, че са закупувани определени машини, от които са изваждани определени части, които са пътували за България, където ... (виж увода).


69 млн. г. марки са налети в Рьоперверк


На мисълта, че фалитът на българското предприятие край Рейн е бил предварително планиран и то е ползвано само като разпределителна гара на изтичащи от България в западна посока капитали, навежда и обстоятелството, че собствениците на Рьоперверк не правят нищо за неговото оздравяване. Напротив - създава се впечатлението, че те дори го възпрепятстват.


Според синдика още през 1988 г. Рьоперверк е заплашен от неплатежоспособност. Германският мениджър на предприятието Хорст Клеме предлага печелившият леярски бизнес да бъде отделен от останалата дейност на Рьоперверк и да бъде обособен в отделно юридическо лице. Българските собственици обаче отхвърлят тази идея. Защо? Дали зад общия баланс, обединяващ резултатите от леярския и от машиностроителния бизнес, не се прикрива евентуално целенасочено претакане на капитали от България? Защото няма съмнение, че финансовите дупки в дейността на Рьоперверк се запълват със заеми от германски банки, гарантирани от МИНЕРАЛБАНК. Загубите на предприятието прогресивно нарастват. До края на 1990 г. те достигат 44.7 млн. г. марки. В средата на същата година за мениджър на фирмата е назначен Сам Трендов. Според доклада на синдика той я посещава рядко, тъй като е зает с друг свой бизнес. Сам Трендов се опитва да продава машини във Франция и САЩ. Според синдика на Рьоперверк тези негови проекти са пълна утопия и подобно на предишните експерименти претърпяват пълен провал.


Колко пари са изтекли през Рьоперверк в българския период от неговото съществувание? Според немския му синдик българските съдружници са вложили в завода около 69 млн. г. марки. На синдика е констатацията, че въпреки превеждането на средства в размер на двуцифрови милиони, няма нови разработки на продукти, които да обяснят загубите.


Заключението на синдика е: Несполуката на дружеството по този начин е предварително програмирана...


Началото на края


Той идва през 1990 година. България е обявила мораториум върху плащанията си по външния дълг. За германските банки това означава, че българските предприятия - в това число и собствениците на Рьоперверк, са неплатежоспособни. Банките кредиторки на предприятието - Bankhaus Lampe, Trinkaus Burkhardt и Bayrisch-Bulgarische Handelsbank, искат предприятието, което и без това има ликвидни затруднения, да им върне парите. Тъй като Рьоперверк не може да направи това, те прихващат по-голямата част от вземанията си от сметките на МИНЕРАЛБАНК - гарант по кредитите, отпуснати на Рьоперверк. Единствено Deutsche Bank не се усеща и не използва този механизъм. В края на 1990 г. тя, заедно с други кредитори на Рьоперверк, искат от съда в Мюнхенгладбах да открие процедура по обявяването на предприятието в несъстоятелност.


В началото на 1991 г. дружеството сключва споразумение за помирение с кредиторите си, на които дължи около 34 млн. г. марки. От тях около 10 млн. г. марки са дълг към Deutsche Bank. Рьоперверк обаче не изпълнява ангажиментите си. Затова през 1992 г. делото по несъстоятелност е подновено, а Deutsche Вank пристъпва към принудителна реализация на обезпеченията по кредитите, ползвани от Рьоперверк. Така банката успява да си събере около 4 млн. г. марки. През 1993 г. Рьоперверк е обявено в несъстоятелност и управлението му поема синдикът. Процедурата приключва през 1996 г., когато то е закупено от фирма, чието име синдиците на МИНЕРАЛБАНК така и не научават. Това, което им се съобщава в Германия, е, че за Рьоперверк са платени 10 млн. г. марки. Така МИНЕРАЛБАНК губи безвъзвратно край брега на Рейн 30 млн. г. марки. Общата сума, която по нареждане на комунистическите стратези българските фирми и МИНЕРАЛБАНК затриват в авантюрата Рьоперверк, е над 69 млн. г. марки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във