Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДЪРЖАВАТА И ДРЕБНИЯТ АКЦИОНЕР СЕ ОГРАБВАТ ЗАКОННО


Повече от сигурно е, че сърдечните заболявания не
заплашват първата партида български брокери на ценни книжа, издържали
миналата седмица успешно своята, общо взето, формална матура.
Добилите документ за правоспособност могат да бъдат напълно спокойни
за нивото на адреналина си - официалната борсова игра у нас, за
разлика от тази на Уолстрийт, гарантира безинфарктна търговия.
Докато обаче празният под на Фондовата борса безплодно
чака акционни танцьори, из приватизираните обекти
масово се прилага нов вариант към широко популярните 400 начина
на Остап Бендер за относително честно забогатяване.
Операцията позволява, при това не относително, а напълно
законно, тоталното обезценяване както на остатъчните държавни
дялове, така и на акциите, придобити от големите наивници при
завъртането на боновата рулетка. Методиката е желязна
и почти неатакуема пред сляпата българска Темида. Все пак в такава
акция, без да разчита на особен успех, се впусна промишленото
министерство. Както научи в.БАНКЕРЪ, на 2 септември
тази година юристите на ведомството са депозирали в Софийския
градски съд искова молба срещу решенията, гласувани на едно общо
акционерно събрание. Казусът освен любопитен е и нагледна
илюстрация за вредните последици от прекалено дългото коване
на новия закон за публичното предлагане на ценни книжа. А историята
на конкретния случай е свързана с


атрактивното предприятие Енергокабел


известно на софиянци като Бакърената фабрика. През
1996 г. то стана мажоритарна собственост на работническо-мениджърския
си екип, регистриран под името ИД Капитал АД. Срещу
сумата от 1 387 233 200 лв. това дружество придоби 157 674 броя
поименни акции с пазарна цена по 8 798 лв. бройката, представляващи
51% от капитала на фабриката, специализирана в производството
на една търсена стока - изолирани и неизолирани медни, алуминиеви
и алуминиево-стоманени проводници. А след участието на предприятието
в масовото раздържавяване капиталовото разпределение добива следния
вид - от общо 309 163 броя акции с номинал 1000 лв. всяка ИД Капитал
АД си запазва купените по касов път 157 674 акции, равни на 51%
от капитала. Приватизационните фондове Златен лев,
Фаворит и Юг стават притежатели съответно
на: 40 000 акции (12.94% от капитала), 10 000 акции, представляващи
3.23% от капитала, и 11 453 акции, представляващи 3.71% от капитала
на дружеството. Държавното участие е редуцирано на 23.84%, равни
на 73 698 броя акции, а за индивидуалните участници остава подялбата
на общо 16 338 акции, представляващи 5.28% от капитала на Енергокабел.
Оказва се обаче, че капиталовата картинка на проведеното на 10
април тази година редовно годишно събрание на акционерите е малко
по-различна. ИД Капитал АД вече е собственик на 58.10%
от активите, приватизационните фондове Фаворит и Юг
са изчезнали от сцената, Златен лев е запазил своите
12.94%, държавното участие е спаднало на 19.50%, а делът на дребните
собственици се е вдигнал до 9.46 процента.


Едрите акционери от ИД Капитал


пък, отчитайки резултатите, постигнати през 1997
г., като свободни частници правят и следната доста интересна характеристика
на общата икономическа обстановка у нас:


Ще запомним годината, която премина като година
на крайности. Наред с коренната политическа промяна и непрекъснати
противоречия в становищата за структурни реформи икономиката в
страната бе подложена на крайно тежко изпитание. През първото
полугодие официално обявената инфлация достигна 583.7%, годишните
лихвени проценти през февруари-март надхвърлиха 320 процента.
И докато големите политици в парламента бистриха политиката
и произвеждаха закони и постановления, икономиката
в страната рухваше. Остана надеждата, която ни се втълпяваше,
че нещата ще се оправят след въвеждането на дългопрокламирания
Валутен борд. Въвеждането му през втората половина на годината
внесе относително спокойствие в икономиката. В същото време обаче
банките престанаха да дават кредити, фалиралите банки не връщаха
блокираните средства на фирмите и гражданите, големите кредитополучатели
нямаха възможност или не желаеха да възстановят получените кредити.


Въпреки така очертаният негативен бизнесфон обаче
в Енергокабел явно са се справили с големите сривове
на вътрешния пазар и намалелите поръчки от потребителите на медни
и алуминиеви проводници - предприятията производители на кабели
от Бургас, Севлиево и Смолян и поделенията на НЕК и Електроизграждане.


През миналата година дружеството е реализирало продукция
на стойност 43 139 000 щ. долара, 20 834 000 щ. долара от които
представляват износ на проводници - главно за страните от бивша
Югославия, за Молдова, Украйна и Гърция. Така в крайна сметка
при краткосрочни заеми в размер на 1 101 430 000 лв. дружеството
изпраща финансовата 1997 г. с печалба от дейността си в размер
на 2 159 614 000 лв. и нетна печалба от 536 412 000 лева. Информацията
за тези прилични резултати, както и по-подробното описание на
визитката на Енергокабел съвсем не са
излишни, защото данните показват две неща. Първо, че в Бакърената
фабрика, която храни скромен персонал от 324 човека, има
хубав хляб и, второ, че точно този факт задвижва


сценария, разигран на 19 август


1998 година. На същата дата, по надлежния ред, с
покана в брой 80 на Държавен вестник от 14 юли тази
година е насрочено извънредно акционерно събрание на Енергокабел
АД. В публикувания дневен ред обаче - с традиционните точки за
промени в устава, увеличаване на капитала на дружеството и прочие
- липсва информацията, изисквана от Търговския закон - като размер
на капиталовото увеличение и предложения за решения. Съвсем нормално
дребните акционери на Енергокабел, като всички подобни
българи, освен че не умеят да се грижат за интересите си, рядко
четат и Държавен вестник. Разчитайки на тези слабости,
организаторите на събранието с лекота си осигуряват необходимото
представително присъствие на 3/4 от акциите на дружеството, свеждайки
до възможния минимум


участието на излишните дребни досадници


А на малцината по-активни от тях става ясно не от
Държавен вестник, а от писмените материали, подготвени
за събранието, че капиталът на Енергокабел ще се увеличава
скромно - от 309 163 000 лв. на 320 000 000 лв., и предстои емитирането
на нови 10 837 000 акции, които ще се разпродават по номиналната
им стойност от 1000 лева. Същата информация, естествено доста
по-отрано, е известна и на промишленото министерство, което изпраща
на събранието свой представител да защитава интересите на държавата.
Изненадите обаче идват на самото събрание. Първо изпълнителният
директор на Енергокабел Иван Павлов предложил да се
приемат някои промени в устава на дружеството, една от които на
пръв поглед звучи съвсем невинно - думата внесен капитал
да се замени със записан капитал. Против предложението
с 60 374 акции гласува държавният представител, а за
идеята се обявяват представителите на 220 320 броя, или 78.49%
от присъстващите. След този гладък старт акционерите преминали
към обсъждането на втората точка от дневния ред -


увеличението на капитала


за което било направено следното конкретно предложение:


На основание на устава на дружеството и на
чл.195 от Търговския закон капиталът да бъде увеличен до 320 000
000 лв. чрез емисия на 10 837 обикновени поименни акции с право
на глас с номинална стойност 1000 лв., които да бъдат закупени
по същата стойност от Ренхолд инвестмънтс ЛТД.


Изпълнителният директор прилежно пояснил причините,
поради които се налага емитирането на новите акции - предприятието
имало остра нужда от свеж ресурс, за да купува скъпите материали,
необходими за производството на медните и алуминиеви проводници.
И тъй като банките не давали пари, нямало как да се отговори на
спешната потребност от 3-4 млн. щ. долара. При тези тревожни сведения
на събранието се чул напълно резонният въпрос - как ще се спасява
положението с тия десетина хиляди акции, от които в касата няма
да влязат дори и 11 млн. лева? В отговор дошъл вторият акционерен
сюрприз. Упълномощеният представител на мажоритарните собственици
от ИД Капитал направил значително


по-респектираща оферта


Капиталът на Енергокабел АД да
бъде увеличен до 2 300 000 000 лв. чрез емисия на 1 990 837 броя
обикновени поименни акции с право на глас с номинална стойност
1000 лв., които да бъдат закупени по същата стойност от следните
дружества:


- ИД Капитал АД да придобие 993 396 акции
на стойност 993 396 000 лева;


- Ренхолд инвестмънтс ЛМТ да придобие
507 441 акции на обща стойност 507 441 000 лева.


- Американ Рисорсис ЛТД да закупи 490
000 акции на обща стойност 490 000 000 лева.


Предложението на ИД Капитал се приема
с повече от пълно мнозинство, против гласуват отново само държавният
представител и минималната група от дребни акционери, представени
на събранието. Ето така красиво и съвсем законно върви обирът
и на държавния, и на малкия акционер. В конкретния случай с Бакърената
фабрика техните акции автоматично са обезценени повече от
осем пъти. Намерението на промишленото министерство да пусне своите
акции на Фондовата борса вече губи всякакъв смисъл. А до


перфектно изиграното общо събрание


акциите на Енергокабел, предлагани от
дребни собственици на борсата, макар и в много малки количества,
стигнаха пазарната цена от 10 хил. лева за бройка, което означава
пазарна капитализация от 3 091 630 000 лева. След ефектното увеличение
на капитала на дружеството простите сметки показват, че като се
раздели пазарната капитализация на новия брой акции (2 300 000),
цената, която се получава за една акция, вече е само 1344 лева.
А промишленото министерство за своите над 60 хил. акции можеше,
но не получи 600 млн. лева. Още по-интересни обаче са отговорите
на два други важни въпроса. Първо, как се е получило такова голямо
мнозинство от 78.43% на гласовете в полза на ИД Капитал,
държащ 58.10% от активите на Енергокабел? И второ,
за кого са гласували представителите на Златен лев,
притежаващи 19.25% от акциите на дружество? Защото заедно с държавата
и дребните акционери те биха могли да контрират сценария със своите
общо 40.65 процента. И двата въпроса имат един отговор -


гласовете на Златен лев


са играли в полза на мажоритарните собственици на
Бакърената фабрика. А са играли за това защото само
ден преди събранието на злощастната българска Фондова борса е
проведена друга игра - регистрирана е кросова сделка с акциите
на Златен лев. А както е известно, според правилата
изтъргуваните книжа на бившия фонд и сегашно инвестиционно дружество
Златен лев трябва да се прехвърлят в Централния депозитар
в тридневен срок от датата на сделката. И затова няма нищо чудно,
че един ден след нея адвокати на бившия приватизационен фонд спокойно
са се явили на събранието на Енергокабел уж като представители
на Златен лев, а са гласували решения, които противоречат
на собствените им интереси. Повече от ясно е обаче защо противоречието
не се е получило - хората на Валентин Карабашев едва ли биха се
съгласили акциите им да паднат под 2000 лв. за бройка, ако при
фондовата сделка не са получили цена дори по-висока
от вече постигнатата на същия пазар цена от 10 хил. лв. за акция
на Енергокабел. В белите страни подобни действия между
продавачи и купувачи, както твърдят специалистите, се квалифицират
като


порочна търговия с вътрешна информация


и сериозно се санкционират - с глоби, анулиране на
тежко ухаещата сделка и даже със затвор. У нас подобни
опасности не грозят играчите. И докато парламентаристите измъдруват
новия закон за публичното предлагане на ценни книжа, лудите
ще се налудуват. Защото вратата за законното ограбване на държавата,
на дребните местни акционери и на чуждестранните портфейлни инвеститори
си стои широко отворена. Подобно увеличение на капитала, наречено
в Търговския закон под условие, при което се емитират
нови акции и се продават по номиналната им стойност, ощастливяват
определени избраници не само в Енергокабел. Рецептата
се използва масово и новият закон, с който се готви забрана капиталът
на публичните дружества да се увеличава под условие, може да се
окаже на практика безкрайно закъснял. Във финансовите среди отдавна
се говори, че


скромната група на чуждестранните портфейлни инвеститори


имали нещастието да се включат в българската бонова
приватизация, на собствен гръб са изпитали ефекта на размиването
на капитала. Под това име хватката, приложена
и от енергокабелци, е известна в световната финансова практика,
но в резултат на подобни обезценки на собствеността, както се
твърди във финансовите среди, около 40 млн. щ. долара са излезли
от страната. Горе-долу такава била общата стойност на акциите,
разпродадени набързо от въпросните чуждестранни портфейлни инвеститори,
които нежелаейки да ги грабят под егидата на закона,
били загубили, вероятно завинаги, интереса си към нашия псевдокапиталов
пазар.


Колкото до дребните акционери в Енергокабел,
те би трябвало да се подготвят за изпиването на една чаша не минерална,
а проста чешмяна вода. Както признават от промишленото министерство,
твърде малки са шансовете да оборят в съда редовността на общото
събрание, проведено на 19 август тази година в салона на софийското
кино Освобождение. Още по-тъжното е, че дребните акционери
трябва да се разделят и с надеждата си, че в дългосрочен план
са направили добра инвестиция, купувайки ценните книжа на Бакърената
фабрика. Защото явно няма да дочакат


розовото време


и ще бъдат изхвърлени зад борда на дружеството. А
според последната му оценка, направена по западния метод на
чистите парични потоци и отчитаща не моментното състояние
на предприятието, а именно неговите дългосрочни перспективи, цената
на една акция надхвърля повече от десет пъти сумата от 10 хил.
лв., постигната при досегашното търгуване на нашата Фондова борса.
Основателна е и тревогата, че след като в капитала на дружеството
солидно се включват фирми с английска и американска регистрация,
които, както твърди изпълнителният директор на Енергокабел,
ще търсят нови външни пазари за медните и алуминиеви проводници,
бъдещите печалби на дружеството вероятно също ще напускат страната,
а малките собственици може и да не дочакат дивиденти. Изобщо дребните
акционерни придобивки у нас се оказаха пълно зарибяване.


Конфиденциално, но съвсем откровенно


тази теза признават и мнозина изпълнителни директори
от бившите приватизационни фондове, модифицирани сега в холдингови
дружества. Без да откриват топлата вода, обобщавайки
ситуацията както на капиталовия пазар, така и в предприятията
от всички браншове, върху които имат близък поглед, те рисуват
една твърде песимистична картина. Според тях съветите на бившия
валутен шеф в БНБ Стоян Шукеров били повече от точни. Който има
с какво наистина трябвало да купува само злато, недвижими имоти
и просперираща западна валута. При неработещата българска икономика,
твърдят същите познавачи,


капиталовият пазар не е най-подходящото място за
инвестиции


тъй като него на практика изобщо го няма. Крехкият
бум от миналата година вече е само спомен. Реално влезлите в страната
милиони, с които чуждестранните рискови инвеститори играха за
акции от Соди - Девня, от торовите заводи, от Булгартабак,
долари сега излизат обратно в западна посока. Експертите от бившите
приватизационни фондове не крият, че подобни инвеститори настъпателно
ги обикалят и са готови да продават дори и на загуба - само и
само по-бързо да си приключат позицията и да си заминат.
Това е положението.


И държавата няма да реши проблема с борсовата търговия,
прогнозират играчите от бранша, като непрекъснато затваря вратата.
Слагат се всякакви ограничения - да не можеш да си направиш кросова
сделка, за да не ощетиш, за да не прекараш дребния
акционер. А той, както признават от другата страна на барикадата,
за съжаление винаги ще бъде прекаран. Какво пречи
на двама брокери да се разберат, че утре примерно единият ще продаде
1000 акции на еди кой си фонд по 3000 лв., а той ще им ги купи?
Какъв е проблемът, питат заинтеросованите? Те не отричат, че трябва
да се въведат всички правила и ограничения, прилагани в белите
държави, но според тях, когато пазарът го няма и не работи, допълнителни
ограничения няма да му помогнат да се развива по-добре. Напротив,
всички щели да си направят сделките както са си ги намислили.
Правилата са си правила, но няма изход за същността на проблема,
обобщават експертите, защото го няма и интереса - както от страна
на българските, така и от чуждестранните инвеститори, да играят
на нашия пазар. А що се отнася до т. нар. втора вълна на масовата
приватизация, познавачите не виждат в нея никакъв смисъл, защото


няма краен клиент за новите ваучери


Мургавите ни сънародници обикаляли из бившите приватизационни
фондове с напразната надежда някой да плати по 50 хил. лв. на
бройка за боновите книжки, събрани от многобройните членове на
ромските фамилии.


Какво пречеше и какво пречи все още, се питат в приватизационните
фондове, тези 33 държавни проценти, които останаха в около 600-700
предприятия от първата вълна на масовата приватизация, да бъдат
пуснати на борсата - сигурно е, че всеки от нас, от фондовете
щеше да си ги купи, твърдят техните мениджъри. Както заяви един
от тях, има само едно просто обяснение, и то важи за всяка досегашна
власт - тези 33% гарантират поне


едно партизанско място


във всеки борд на директорите. В 600 предприятия
по двама души това прави една добра бригада от 1200
души, на които на глава се плащат поне по четири минимални
работни заплати месечно.


От бившия приватизационен фонд Доверие
обаче изразяват други тревоги. Имаме, казват те, грижата за осем
отрасъла и никъде нещата не вървят - в млечната промишленост предприятията
са се задръстили със сирене и кашкавал, текстилът е запушен, машиностроенето
не е отпушено. Всички тези предприятия, допълват от фонда, ние
ги качихме на борсата, но кой ще ти ги купи? До този въпрос безтегловно
увисва друг - специалистите, които Доверие е заварило
по държавните фирми. Оценката за тези екипи е тежка - много добри
производствени кадри, изключително слаби финансисти и икономисти
и...никакви маркетингови експерти. Директорите познавали нещата
от входа до изхода на предприятията и оттам нататък - пълна безпомощност.
И новите акционерни собственици обаче не крият, че с пазарния
проблем ще се справят трудно. Крайната прогноза на Довериее
песимистична - до три-четири месеца масово ще трябва да се затварят
работни места и...кой ще ти мисли за акции и капиталов пазар.

Facebook logo
Бъдете с нас и във