Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДЪРЖАВАТА ЕЛЕГАНТНО ПРЕМЕТНА ДРЕБНИТЕ ДАНЪКОПЛАТЦИ ПО ЧЛ.13 ОТ ЗДОД

На 15 април изтече срокът за подаване на данъчните декларации по член 13 от Закона за данък върху общия доход. Гишетата на данъчните служби изведнъж опустяха. Вероятно не по-малка пустота обаче и обзела и данъкоплатци, които след попълване на декларацията си са установили, че вместо да плащат, има да вземат от държавата. Всъщност изненадата е колкото приятна, толкова и смущаваща. Ощетени са най вече хората, които декларират получени през годината доходи съгласно част втора от декларацията - трудова заетост по граждански договори, извършени услуги и други дейности по извънтрудови правоотношения. Надвзетите суми на пръв поглед изглеждат дребни - в зависимост от брутния годишен доход те могат да варират в границите от 1000 до 30 000 лева. Ощетени и засегнати са само тези, които са получили и относително най-малък брутен годишен доход.


Отчитайки силната динамика в номиналните месечни възнаграждения през 1997 г., данъчно най-уязвими се оказаха годишните доходи около 1 000 000 лева. Дори и без наличието на точна и изчерпателна статистическа информация може да се предположи, че именно в този интервал на доходите попадат по-голямата част от данъкоплатците, получавали възнаграждения по трудов договор. Основание за подобен извод е средният месечен размер на работната заплата през миналата година. Как всъщност бюджетът постигна този данъчен номер? Съгласно Закона за данък върху общия доход лицата, дължат 10% авансови вноски, след като в течение на годината получаваните от тях съвкупни доходи, подлежащи на облагане, превишат годишния необлагаем размер. За 1997 г. той е фиксиран на 600 000 лв. Министерско постановление обаче допълнително разяснява как и по какъв начин следва да бъде удържан авансовият данък. Той започва да се изчислява пропорционално на месечна база в зависимост от дохода, с който е надвишена необлагаемата граница. В края на годината данъкоплатецът определя дължимия данък при същите условия, но на годишна база, и след приспадане на 30 процента нормативно определени разходи установява, че е кредитирал бюджета през цялата година. На практика чрез механизма на авансовите вноски държавата е облагала и получавала регулярно пълния размер на дължимия от работещия данък. Дори нещо повече - доколкото липсват ясни и нормативно определени начини за възстановяване на надвнесените суми (заедно със съответните наказателни лихви за периода), този механизъм е форма на безлихвено кредитиране за бюджета.


Данъчните служители са не по-малко озадачени от потърпевшите данъкоплатци. И всеки от тях, в зависимост от своята компетентност, решава проблема по различен начин. Служебната бележка, която задължително съпровожда данъчната декларация, се оказва недостатъчна, за да докаже, че има надвнесени суми. Изискват се молби и копия от платежните нареждания, с които фирмата работодател е превела авансовите вноски. В някои случаи и банковата сметка на ощетения данъкоплатец, по която евентуално да му бъдат възстановени парите. В същото време финансовата логика изисква държавата да компенсира и лихвите за неправомерно ползваните суми със същия наказателен процент, който прилага към нередовните си длъжници.

Facebook logo
Бъдете с нас и във