Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДЪРЖАВАТА Е ПИРАМИДА, ЗАЩОТО ИЗДАВА КНИЖА БЕЗ ПОКРИТИЕ

Г-н Лучников, защо стана така, че компенсаторните записи предизвикаха истински и голям скандал в държавата?

- През 1992 г., както е известно, Народното събрание прие закон за възстановяване на собствеността върху одържавени имоти. Според него имуществото на гражданите се възстановява до размерите, в които е било отчуждено. Законът обаче не обезщети собствениците, чиито имоти по някакъв начин са изчезнали - например върху тях е построено нещо. Затова в чл. 3 от този закон се предвиди за тези активи, които не могат да бъдат реално възстановени, да има специален акт на парламента. Следващото 37-о Народно събрание, вече с ляво мнозинство, не беше склонно да изпълни това задължение. Идеята за обезщетяване беше включена в програмата на СДС преди изборите за 38-ото Народно събрание. През май 1997 г. обаче Министерският съвет не прояви инициатива да внесе такъв законопроект. Тогава аз, тъй като бяха поел ангажимент, изготвих законопроекта за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти (ЗОСОИ). Идеята му беше много проста - притежателите на отчуждени терени да имат правото да станат съсобственици на изградения обект. Дяловото им участие трябваше да отговаря на стойността на едновремешния терен. Освен това се предвиди, ако на мястото на отчуждения имот е имало и постройка, която не може да бъде върната, делът на някогашния собственик да се увеличи със стойността на тази постройка. Втората възможност беше лицето да поиска акции или дялове от предприятието, което е построено върху неговия терен. И едва ако тези два начина са неосъществими, се предвиждаше издаването на компенсаторни записи. Администрацията обаче посрещна закона със съпротива още от самото начало.

Как си обяснявате това?

- Първо, с нежеланието на администрацията да си създава усложнения, тъй като законът искаше от нея допълнителни усилия. И второ, със съзнанието на чиновниците, съхранено още от тоталитарно време да смятат, че винаги държавата има право. Те забравиха, че съвременната държава е създадена да обслужва гражданите и да защитава техните права, а не да ги тормози.


След това започна много странна агитация, най-вече от Министерството на промишлеността. Хората бяха кандардисвани да се откажат от двата основни начина на обезщетение (чрез съсобственост или акции и дялове) и да приемат компенсаторни записи. По този начин маса граждани се насочиха към записите, макар че имаха правото да поискат съсобственост или акции и дялове. Оттам започна нещастието. Обемът на компенсаторните записи се разшири извънредно много. Чиновниците от министерството изнудиха хората, като им казваха, че иначе няма да получат нищо. В идеята на закона обезщетяването със записи беше последно убежище.

Как беше измислена формулата за изчисляване на обема на компенсаторните записи?

- И тук също се създаде едно заблуждение в обществото. Тази прословута формула трябваше да се прилага в изключителни случаи. В закона е записано, че всички недвижими имоти, които трябва да бъдат обезщетявани, се оценяват по приложение номер 1 към Закона за местните данъци и такси. И понеже в самия Закон за местните данъци и такси е казано, че оценката е половината от реалната стойност на обекта, бе предвидено получената сума да се удвои. Това се случи при огромния брой случаи на емитиране на компенсаторни записи. А формулата се прилага само там, където трябва да се обезщетят пари и балансови активи, което е 1-2% от всички случаи.

Кой измисли тази формула?

- Аз. Трябваше стойността на имота от края на 40-те години да се приведе към сегашната му стойност. Предлагаха се различни варианти. Да се мине през злато, да се работи с някакъв коефицент. Според мен най-справедливо е имотите да се остойностят, като за единица мярка се вземе средната работна заплата за периода. Тогавашната месечна надница беше около 10 хил. лева. Според формулата се взема тогавашната стойност на имота, дели се на средната заплата и се получават n броя заплати. В момента на издаването на компенсаторните записи този коефицент се умножава по сегашната средна работна заплата. Въпреки че тази формула трябваше да се прилага само в изключителни случаи, доста чиновници я използваха по-често от необходимото. Причината е, че вариантът на изчисляване по Закона за местните данъци и такси беше доста по-сложен.


Най-големият противник на закона, както вече казах, беше Министерството на промишлеността, което имаше и водеща роля, защото именно то се занимаваше с приватизацията. Оттам дадоха указания на другите ведомства да принудят хората да получават компенсаторни записи вместо съсобственост или акции и дялове. Националният статистически институт пък, вместо да обяви каква е била средната работна заплата в края на 40-те години, си позволи една волност - представи я в сегашни, деноминирани левове. През 50-те и 60-те години обаче станаха две деноминации на лева, които намалиха паричната маса 250 пъти. Според формулата в числителя стойността на имота е в тогавашни пари, а в знаменателя се оказа по сегашни. Областните управи поискаха разяснения как точно да пресмятат стойността на записите, които трябва да се емитират, и ние им дадохме подробни указания. Дори беше свикано съвещание в Министерството на търговията и туризма, където присъстваха представители на всички министерства. Там много ясно обясних, че в какъвто мащаб е числителят, в такъв трябва да е и знаменателят. Освен това на лична среща в Министерски съвет известната госпожа Едит Гетова специално ме попита за разяснения по този въпрос.

Не е ли престъпление тогава, че тя е издала записи с големи номинали, след като е била запозната как трябва да бъдат изчислявани?

- Тя може да е била подведена от вещите лица. Но те със сигурност са извършили абсолютно престъпление. Тъй като вещите лица са утвърдени от министъра на финансите, предполага се, че са горе-долу грамотни хора. Оказа се, че при емитирането на големи номинали те или са били недобросъвестни, или са били престъпно неграмотни, което обаче не може да ги оневини. Именно тези незаконно големи номинали на някои записи свалиха цената на компенсаторните записи до 10 на сто от номиналната им стойност.


Другата причина за срива в цените е отношението на държавните органи към този вид ценни книжа. Ако може да се говори за вина на самото Министерство на промишлеността, тя е, че те приеха закона на нож в името на това да улеснят работата на апарата. И както Александър Божков ми беше казал: Ние ако започнем да обезщетяваме собствениците реално, ще влошим възможността за работническо-мениджърската приватизация. На всички е известно, че РМД-тата се оказаха грешка и са най-лошият купувач. Но те се възползваха от закона повече, отколкото собствениците на одържавени имоти.

Каква беше целта на поправките в закона, приети в началото на годината?

- Трябваше да се разшири възможността за приложение на компенсаторните записи. Да се даде право на притежателите им да участват в раздържавяването не само на обявени за приватизация обекти. Областните управители и кметовете бяха задължени да представят списък с държавната и общинската собственост, която може да се приватизира чрез търгове срещу компенсаторни записи. Освен това се създадоха доста отношения на съсобственост между държавата и гражданите, при което частта на държавата можеше да се изкупи чрез използването на записи.

В крайна сметка обаче се разшириха най-вече правата на РМД-тата да плащат с компенсаторни записи...

- В моя проект такъв текст не съществуваше. Аз предложих текст, според който неоползотворените до 31 януари 2001 г. записи се издължават от държавата по план, представен от Министерството на финансите и одобрен от Народното събрание. Книжата трябваше да се изплатят да кажем за 20 години, което е много слаба утеха за собствениците, но все пак е нещо. Това обаче не се прие, а се наложи възможността РМД-тата да могат да изплащат неиздължената част от закупените от тях предприятия с компенсаторни записи, което беше абсолютно в тяхна полза.

Смятате ли, че са нужни нови поправки в закона?

- Необходими са, за да се подчертае възможността със записи да се купуват всякакви държавни и общински имоти. Кметът на София Стефан Софиянски прокарва тезата, че с тези книжа не може да се купува общинска собственост, тъй като местните управи не са одържавявали имоти навремето. Той забравя обаче едно нещо - че когато беше извършена национализацията, общинска собственост изобщо нямаше. По-късно държавата предоставяше обекти на местните управи. В поправките трябва да се запише, че общините са длъжни да приемат плащания с компенсаторни записи. Освен това държавата трябва да се ангажира да изработи план за погасяването на записите. Защото те са нейно задължение. По този начин правителството ще се натовари с изплащането на около 25 млн. лв. годишно в продължение на 20 години. Това не е много, като се има предвид, че собствениците претендираха да им бъде платено не само имуществото, а и пропуснатите ползи за периода от 45 години. Заради тежкото положение на държавата обаче аз не внесох подобно искане.

Какво ще стане, ако законът не бъде поправен отново?

- Държавата ще се превърне в пирамида, която издава книжа без покритие. Защото веднъж е взела имотите на хората, а след това ги обезщетява с нищо неструващи хартийки. Смятам да се помъча да вкарам тези поправки в предизборните платформа на СДС за следващите парламентарни избори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във