Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДЪРЖАВАТА ДА СИ ГЛЕДА ВЛАСТТА И НАРЕДБИТЕ, А БИЗНЕСЪТ - ИНВЕСТИЦИИТЕ

Иван Костов, министър-председател на Република България,
пред в.БАНКЕРЪ


Г-н Костов, нека да започнем с резултатите от вашите
визити в Амстердам и Кран Монтана.


- Първо, стана ясна интерпретацията на ревизията
на договора за Европейския съюз. Оттук за нас вече са съвсем понятни
и разбираеми задължителните промени, които трябва да направим
вътре в страната, за да извървим пътя към пълноправното членство.
Необходимо е да направим някои изключително важни неща - например
изменението на конституцията, решаването на останалите проблеми,
свързани с малцинствата, и т.н. Това е от Амстердам съвсем накратко.


Що се отнася до Кран Монтана, това е форум, който
дава възможност на страните да проведат и осъществят редица срещи
и, разбира се, да изразят своето мнение пред пленарния състав.
По темата за разширяване на НАТО в Югоизточна Европа се видя,
че всички имаме много близки позиции, по един и същи начин гледаме
на нещата, особено тези страни, които като нас кандидатстват за
членство. С удовлетворение констатирам, че продължава да има голяма
загриженост към състоянието на Босна и Херцеговина, а сега и към
Албания. Свидетел съм как предишните форуми са допринасяли много
за активизирането на общественото мнение в Европа към бързо разрешаване
на конфликтите - дори и с използването на сила.


Що се отнася до срещите, които имах, много съм доволен
от възможността да разговарям с Бранко Цървенковски, независимо
че не сме решили какъвто и да е въпрос. Много важно обаче бе да
се запознаем, да се установи контакт, да се прецени дали може
да се води диалог, включително и двустранен. Изводът е, че и двамата
сме готови за такъв диалог, включително и неформален, тъй като
пред България и Македония има открити въпроси. Тази решимост да
се преодолеят проблемите, особено измисленият въпрос с езика,
ще задейства 19 споразумения между България и Македония, които
вече са подготвени.


Значи ли това, че противопоставянето между България
и Македония не е толкова твърдо, колкото изглеждаше на пръв поглед?
И може ли въобще да се говори за някакво противопоставяне?


- Аз си мисля, че това са по-скоро балкански страхове.
Има ги в голяма степен и в едната, и в другата страна - балкански,
т.е. ирационални страхове. Въпреки че във външната политика трудно
се правят крачки, те трябва да бъдат изключително последователни.
Лошото е, че България не е била последователна в позициите си
по отношение на Македония - сега можем да се обърнем назад и да
го кажем.


Много се радвам също, че можах да обменя мнения с
норвежкия премиер, с литовския и латвийския колега. От тях могат
да се чуят доста интересни неща. Например как работи Съветът за
определяне на цените на електроенергията. Няма защо да се правя,
че не забелязвам, че почти всички страни в Централна и Източна
Европа, даже всички страни, са далеч преди нас в икономическата
област.


Същото се отнася и за срещата с президента на Естония,
която беше много интересна. Тъй като там функционира борд, може
много да се научи за него, за отношението със съседите. Естония
е в почти същата ситуация като нас - от едната страна НАТО, от
другата - Русия, даже в по-непосредствена близост.


Има ли проблеми с борда в Естония, които може да
се появят и при нас?


- Естонският президент е готов да ни съдейства пред
Естонската банка, която да изпрати експерти в България, както
и наши експерти да отидат там да видят как функционира бордът.
Това е добра възможност, ако БНБ реши да се възползва, защото
бордът в Естония все пак функционира от пет години. Естонците
са получили много съвети против борда, но са доволни от него и
считат, че функционира добре. Между другото, в цяла Прибалтика
има строга финансова дисциплина, но тенденциите са икономиките
на тези страни да бележат растеж при здрава финансова дисциплина.
Това показва, че подобно явление не е абсолютно невъзможно в Централна
и Източна Европа.


Тоест те прилагат борда с растеж на брутния вътрешен
продукт?


- Да. И то при много умерена инфлация. Така трябва
да стане и в България. Искам да кажа, че не е вярна тезата на
бившите комунисти, че трябва да има инфлация, за да има растеж.
Че трябва да има непрекъснато дефицити и субсидирания от страна
на държавата, за да се движи икономиката. Ето опитът на другите
показва, че е възможно да има ръст в БВП с много ниска инфлация
и без субсидии, а и без дефицит.


Бихте ли засегнали по-подробно темите, за които говорихте
с вече бившия гуверньор на Холандската централна банка?


- Изразена бе готовност за помощ към БНБ. Холандската
централна банка поддържа традиционни връзки с управителите на
БНБ - първо с Тодор Вълчев, а след него и с Любомир Филипов. Познават
и г-н Гаврийски. Г-н Дюйнсенберг се ангажира неговият наследник
да подкрепи още повече БНБ, особено технически. Предстоят трудни
месеци, особено за управление Емисионно в БНБ и за
г-н Мартин Заимов, който отговаря за него - няма да му е лесно.
Тъй като Ван Дюйнсенберг е изключителен специалист и голям авторитет,
за мен беше голямо удовлетворение да чуя от него потвърждение
на моята теза, че е напълно възможно от борд да се влезе в европейската
валутна система. Това е много насърчаващо, защото показва как
България може да разположи своите планове в голямата перспектива.


В настоящите условия нашите банкери трябва да се
научат да разполагат с пари, които са скъпи за тях
и евтини за клиента, на който ги дават. Това е много специфична
ситуация, в която банките тепърва трябва да работят. Трябва да
се следи всяка стотинка и да се направят реорганизации. От друга
страна, много важно е оттук нататък обикновеният човек да развива
бизнеса си в дълбочина, а не да увеличава цените на стоката или
да увеличава заплатите. В дълбочина означава да се извади всичко
ненужно от производството, да се намалят разходите, да се постигне
висока ефективност и производителност, което е съвсем друг тип
развитие. Трябва да се смени качеството на функциониране на икономиката.
Това е много сложен въпрос, свързан с големи, мащабни промени,
които ще настъпят в България. Трябва да се смени начинът на функциониране
на икономиката като система, защото досега тя е била енерго-,
материало- и трудоемка - така се е развила. Това, което трябва
да се знае отсега нататък, е, че бордът не позволява такова развитие.


Това значи обаче, че трябва да се отделят големи
ресурси за инвестиционни проекти.


- Ресурси има, дори и в България.


Това е много интересно...


- България има много свободни пари в момента. Откъде
се появиха свободните пари? Откъде се повиши ликвидността на банките?
Първо, от навлизането на чуждестранни институционални инвестиции
на българските пазари за ценни книги. Твърдя, че в тях са вложени
около 300-350 млн. щ. долара от чужбина.


Второ, населението започва да обръща валутни депозити
в левови или вади запаси от пари, които е трупало, и влага в банките.
Този поток през последните два месеца също е много сериозен.


Третият източник на свободни пари е следствие от
рязко намалялата необходимост от инвестиране в бюджетния дефицит.
Държавата вече се оттегля от пазара на ценни книги. Всъщност намаляването
на емисиите на ценни книжа при голямо търсене и липса на други
изгодни възможности за пласмент на паричен ресурс доведе до това
изключително бързо падане на основната лихва.


Не се ли създава обаче в България опасност от свръхликвидност
при липса на инвестиционни възможности за банките?


- Банките трябва сами да си разработят инвестиционните
стратегии. Може, разбира се, да върнем Виденов и той да им каже
какво да правят.


Все пак работещите производства са само малка част
от икономиката на страната, а банките са доста и парите са доста.


- Питате къде банките биха могли да пласират парите
си? Първо, те могат да участват в процеса на приватизацията, като
кредитират тези, които купуват предприятия. Това означава да дадат
инвестиционен кредит, и то за по-дълъг период от време, но срещу
съответната гаранция. Ако банките накарат инвеститора да купи
предприятието например с 40% собствени пари и с 60% кредит, рискът
за тях не е толкова голям.


Като гаранции за кредитите са акциите на приватизираното
дружество?


- Защо не, или делът в дружеството с ограничена отговорност
например? Според мен това е сериозна гаранция, пък и не само според
мен, защото ако банката даде кредит 50-60 единици срещу гаранция
с акции от 100 единици, кредитът не съдържа голям риск. Разбира
се, предприятието трябва да се наблюдава, да се следи. Но точно
това е банкирането. Банкирането е трудна и тежка работа, не е
просто да седиш в кабинета. Другата възможност е да се закупуват
предприятия и да се продават, което се прави от т.нар. спекулативен
капитал. Могат да го правят и банките. Примерно защо една голяма
стабилна банка не вземе една малка и не я изчисти. Не виждам принципна
трудност за това. Изчистването може да стане по много начини и
невинаги с толкова много пари, като се имат предвид възможностите
на някои наши банки.


Имате предвид действащи банки да купят банки под
особен надзор?


- Имам предвид общо банките, изпаднали в затруднено
положение, или предприятията. Аз мисля, че такава операция може
да се осъществи и над някои неудачно сключени приватизационни
сделки.


Можете ли да посочите конкретен пример?


- Примерно Плама - едно задръстено отвсякъде
предприятие - сделка, която е безперспективна. Трябва някоя от
банките, която е кредитор на собственика и на Плама,
да разчисти пътя. Това по принцип е възможно. Всички възможности
още не са изпробвани и смятам, че ще имат ефект.


Друга възможност банките да инвестират парите си
е като кредитират изкупуването на селскостопанската продукция.
Опитът от миналата година е едно от малкото положителни неща,
които са от управлението на Жан Виденов - кредитирането на изкупуването
на пшеницата. Това нещо може да се повтори и не само от ДСК, а
и от други банки, защото гаранцията се оказа сигурна и добре работеща.
Без проблем е тази операция да се приложи и при изкупуването на
тютюна и други продукти, тъй като на практика цените вече са стабилни
- рискът спадна много. Според мен най-големи възможности има в
кредитирането на средния и дребния семеен бизнес, особено в кредитирането
на тези, които желаят да създадат трайни насаждения, да увеличат
посевните площи или да развиват друг частен бизнес. Тук има големи
неизползвани възможности в населението, което може да даде гаранции,
тъй като най-голям собственик в икономиката е населението. Населението
е най-големият собственик на недвижимо имущество в държавата.


За да има пазар на ипотеки например, големите инвеститори
от чужбина трябва да могат да ги купуват, трябва да се мине през
промяна на конституцията...


- Не, ипотеката трябва да може да си функционира.
Тя не е кой знае колко сложно нещо, по-силна гаранция от нея няма.
Според мен има още две възможности за отпускане на заеми за населението:
първо, кредитиране на жилищно строителство, типична дейност за
много банки. Просто правя преглед на практиката в европейските
страни - неща, които нашите банкери трябва да знаят. Жилищното
строителство има голям потенциал. При стабилна конюнктура хората
ще се насочат към него със сигурност, тъй като ще отделят част
от доходите си за значителен период от време.


Второ, голям пласмент на кредити ще се появи, ако
в България влязат чуждестранни банки, чуждестранни стратегически
инвеститори. Те ще търсят кредити за своята дейност.


За всичките тези възможности сам казахте, че трябва
по-дългосрочен ресурс. Разполагат ли банките според вас с такъв?
Няма ли опасност отново да се стигне до разминаване на матуритета
на активите и пасивите?


- От банките зависи сега как ще диверсифицират портфейлите
си и как ще структурират пасива. Аз предполагам, че сега всеки
ще иска да събира валутни депозити, тъй като са сравнително евтин
източник на пари, обаче населението може би ще избяга от валутни
депозити. Аз специално не бих стоял на валутни позиции при наличния
лихвен диференциал, така че всичко е въпрос на политика, въпрос
на гъвкаво поведение. Може би БНБ ще помогне малко на банките
да стимулират дългосрочния депозит.


Възможно ли е държавата да окаже съдействие в това
отношение, като например разработи поне някакви инвестиционни
проекти, които банките да финансират с консолидиран ресурс - например
големи български предприятия, чиито технологични мощности се нуждаят
от модернизиране?


- Не, аз просто не виждам държавата с какво ще го
направи.


С гаранции...


- Държавата не може да дава гаранции. Както явните
статии в баланса, така и гаранциите са строго лимитирани. Никой
не трябва да се вглежда повече в държавата. Държавата няма средства
за инвестиране. Това може да стане частично с общините, които
при активна и амбициозна програма за приватизация могат да намерят
ресурс. Мегаломанията и грандоманията трябва да напуснат българските
бизнесмени. Бизнесът трябва да е конкретен, печеливш и да не е
в такива размери, че непременно за всяка сума да се търчи при
министъра за подпис. Ако ние много бързо изпълним своята програма
за приватизация, държавата няма да има участие в икономиката.
Така че държавата да си гледа властта, реда, наредбите, нормалното
функциониране и т.н.


Как виждате бъдещето на финансовата система? Възможно
ли е да се запази сегашната картина?


- В банките сега ще станат големи трусове, много
хора ще се принудят да си заминат след приемането на Закона за
банките. Мисля, че това ще ускори процеса на приватизация на банките.
Те ще трябва да се приватизират. Така че структурата на финансовокредитната
система ще се промени. Аз не виждам особени перспективи пред малките
частни банки. Някои от тях са със смешно големи амбиции на фона
на тяхното финансово състояние. Едно пълно разминаване с реалностите,
по-скоро то си е открито мошеничество в стремеж да се представиш
за такъв, какъвто не си.


Но в крайна сметка в България няма да остане нито
една чисто българска банка.


- Не се опасявам чак толкова. В Нова Зеландия, както
казваше Любомир Филипов, няма нито една новозеландска банка. А
Нова Зеландия е една идеална страна. Това, което ни казаха и това,
което направиха международните финансови институции, е, че сложиха
печат за пълна некомпетентност и съмнителност на една голяма част
от българския банков елит. Може да се прегледа списъкът на длъжниците
на банките под особен надзор и да се пита предявени ли са искове
срещу тези хора, заведени ли са дела. Има и една инструкция, която
БНБ е дала на надзорниците, спазена ли е тя, и ако не е - защо?
Това е въпрос на банковите журналисти, а не е мой проблем...


Питам ви, г-н премиер, защото в последно време се
заговори особено за ПЧБ, че дали ще излезе от това положение или
не, било въпрос на политическо решение?


- Ами, ето това е грандоманията, за която говорим.
Пълна некомпетентност - тъй като те вероятно са създадени с високопартийно
и правителствено деяние. Не знам колко чистоплътно е било като
замисъл, те непрекъснато чакат някой политически да им решава
въпроса. Просто са абсолютно обременени в мисленето си. Това не
е пазарно мислене. Какъв политически въпрос е коя банка е фалирала?


За друго става въпрос. Те твърдят - ето ние ще си
намерим чуждестранен инвеститор...


- Напротив, ако си намерят такъв, който е готов да
плати задълженията им, да я взема и да работи. Но не съм чул да
има такъв. Всякакви хора се заканват: ние ще я купим, но държавата
да поеме задълженията им. Е, много умна сделка. Кой не би взел
банка, на която някой поема пасива. Абсолютно всеки човек, дори
без банково образование, би взел такава банка. Всичко й е наред
- има клонове, има развита мрежа, има горе-долу квалифициран персонал.


Значи, ако инвеститорът плати незабавно всички задължения
на банката към бюджета, към БНБ, към ДСК, няма никакъв проблем
да я вземе?


- Да...


Но незабавно, в целия обем, без разсрочвания?


- Това не е моя работа, има си специалисти. Горе-долу
нещо такова би трябвало да стане. Появява се купувач и я купува.
Сега. Дали незабавно, или не... Защо да плаща задължения, които
излизат след една година например. Въпросът е на конкретен анализ.


Вие бихте ли се намесили с влиянието си при разглеждането
на една такава сделка по какъвто и да е начин?


- Аз бих посредничил, ако може да се спаси която
и да е българска търговска институция. Защото те са нужни, те
не са каприз на съдбата. Разбира се, бих направил това в рамките
на компетентностите си, защото за съжаление не разполагам с пари.
Правителството също не разполага с тези възможности, пък и Централната
банка не би разрешила подобно нещо. В края на краищата в България
има борд. Но ако трябва да намаля нечии страхове или да убедя
някого - разбира се, че бих го направил.


Кои според вас са най-големите икономически трудности,
с които България ще се сблъска до края на годината. И кога очаквате
да започнат те?


- Аз не съм склонен да мисля в този катастрофичен
тон...


Защо катастрофичен?...


- Ами, защото ще има големи трудности. Българинът
е свикнал непременно да бъде плашен. Сега не е страшно, но еди-кога
си ще стане страшно... например. Не бива да внушаваме непрекъснато
на хората, че до извора стои ламята и го варди така, че не може
да се отиде до него. Пътят до извора е труден, а трудностите се
преодоляват непрекъснато. Ако сме практични хора, ние ще приемем
тези трудности. Всеки човек има огромни трудности, но всеки се
бори.


Кои са най-сериозните предизвикателства, ако прередактирам
вашия въпрос? Това е преди всичко промяната в начина на поведение
- на банкери, земеделци, инвеститори, това е най-сериозното предизвикателство.
Другите неща са нещата от живота - поемането по нови пътища. Например
един неправилен подход в калкулирането на програмата за бизнес
досега е, че непременно се очаква опората на държавата - някаква
инвестиция на държавата, някаква държавна гаранция. Нещо, в което
държавата влиза с ресурс. При новите условия това го няма.


Може би след като се приватизира по-голямата част
от собствеността... Защото основните потоци минават през държавата.


- Да, непременно. Това ще е наша първостепенна задача,
но ако се създаде режим на функциониране на държавни предприятия
с държавно участие, това ще бъде един нездрав бизнес. И след това
небето пак ще пада върху нас и ще се чудим защо е станало така.

Facebook logo
Бъдете с нас и във