Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С МИНАЛОТО СВЪРШИ

Не е нужен проникновен анализ за констатацията - най-важното, което се случи през 2001 г., е, че политическото махало сини - червени спря. Поне засега. Не че СДС и БСП изчезнаха. Но изчезнаха основните им аргументи, основните думи, с които идваха и си отиваха от властта - реформа, демократизация, съграденото в годините на социализма... Всъщност от политиката окончателно си отиде миналото като аргумент. Репресирани и репресьорчици, агенти и всякакви бивши, които смятаха, че имат резервирано място в политиката просто защото са бивши или са анти, бяха грубо или елегантно изтикани от политическата сцена. Политиката се обърна с краката надолу и стъпи на земята. Лозунгите и общополитическите фрази завяхнаха. Хората се обърнаха към всекидневието и актуалните проблеми и отрекоха залъгалките, които им поднасяха в последните 12 години. Несъмнено катализатор на този процес беше Симеон Сакскобурготски. Бившият цар събра настоящи младоци, отлюспени бивши комунисти и седесари и отрече по своеобразен начин собственото си минало в името на настоящето. Направи точно това, което мнозинството от хората, установили, че сините крадат и съсипват не по-малко от червените, желаеха. Най-тежък беше ударът за СДС. Мнозина определиха случилото и все още случващото се като крах. Симптомите за него се появиха още на местните избори през 1999 г., но СДС разчиташе, че омерзението от БСП е още жилаво и трайно, че хората няма да пуснат червено. Надяваха се, че ще могат да се задържат на власт с помощта на ВМРО, Гергьовден, Евролевицата и на прецизен танц с ДПС. Калкулираха и западната подкрепа, падането на шенгенските бариери и други външнополитически преимущества. Планът им беше напълно осъществим, ако не се беше появил Симеон Сакскобурготски. Омерзените и от СДС, и от БСП избиратели намериха алтернатива и тя се изля не към малките партии, на които СДС разчиташе. ВМРО, Гергьовден, Евролевицата останаха извън парламента. НДСВ спечели парламентарно мнозинство, СДС и БСП се сринаха под 20 процента. Последваха президентските избори. На избирателите, които вече веднъж отрекоха синьото (а и червеното), отново им беше предложена същата стара схема. Позавехналият ореол на премиера Сакскобурготски не стигна, за да освежи имиджа на Петър Стоянов и да му даде лице, различно от това на обикновен послушен седесар. Впрочем и царят не бе особено ентусиазиран. Силите на президента с най-висок рейтинг стигнаха колкото да подсече напора на Богомил Бонев, но до толкова. Омерзените избиратели отново гласуваха опозиционно и Първанов стана президент. Оформи се една от най-екзотичните управленски конфигурации в Европа - цар премиер и лидер на бившите комунисти президент. Защо стана така? Сините се оправдават с трудностите на прехода, с тежестите на реформата, с това как хората не ги разбрали. Велемъдри социолози, политолози и културолози започнаха да лансират тезата, че българите просто си гласуват против и така е и ще бъде в бъдеще. Опозиционни политици пък твърдят, че двете правителствата на Костов са просто най-корумпираните, най-безогледните и най-грабителските в последното десетилетие. Едва ли е точно така, ако сравняваме в обеми на грабежа. Проблемът на СДС е, че вътрешните ресурси на страната- сланинките, бяха стопени, преди те да дойдат на власт. Така грабежът достигна отделния човек, засегнаха се жизнените интереси и оцеляването на хората. Иначе синьото управление не правеше нищо по-различно от предшествениците си. Под лозунга Да създадем своя синя капиталистическа класа! те извършваха политическо преразпределение на собствеността. Това, което се получи обаче (и което вече се беше случвало на червените) е нетолкова създаването на своя капиталистическа класа, а създаване на прослойка на посредници - такива, които ще купят, ще препродадат и ще превърнат капитала в пари. Можем да си кажем - няма лошо, важното е финалът, приватизацията, а че някой ще гушне някой друг милион... нейсе!За съжаление не стана така. Поради собствената си некомпетентност, липса на необходимите бизнескачества, липса на капитал не само за инвестиции, но дори за стопанисване, както и заради мерака си за бързи и лесни пари тези посредници дори не можаха и не могат да препродадат. Те продават скрап и остатъчни машини, съоръжения, сгради. Де факто изчезват икономически структури, капиталът се превръща в битова придобивка - колкото за луксозна къща, кола и колеж за децата.Предприятията отново не попаднаха при капиталиста собственика в ръцете на некадърния, мързелив и жаден за бърза печалба, за бързо засмукване политически номенклатурчик. С малко щастливи изключения.Държавата наистина се освободи от неефективаната собственост. Но от това собствеността не стана по-ефективна. Тя просто беше осребрена - да използваме популярна метафора - като скрап. осребрена като скраб. Производството пада стремглаво. На улицата излизат стотици хиляди безработни. Налоговата тежест - преки, косвени данъци, десетки такси, лицензии, подмяна на документи, здравни и пенсионни осигуровки - расте. Нормално е - намалява социалната база, която може да бъде обложена, а разходите остават същите и дори растат. Тъкмо поради това се свиват социалните разходи от бюджета - образование и здравеопазване вече са мит. (Черупката е запазена, но вътре няма съдържание. Ако искаш и съдържание - плащай кеш!). Тази картина - наистина, не така структурирана - на българския икономически и социален живот стигна до съзнанието на отделния човек и срина СДС. И въпросът далеч не е в омерзениетоот мръсотията. Избирателят би преглътнал и второ управление на СДС, ако то му даваше някакви перспективи. Единственото, което предложи СДС обаче, беше старата песен от фунията, сочеща навън - евроатлантическа ориентация, Западът е с нас, реформа, не на комунизма! Обратно, и Симеон Сакскобурготски, и Първанов обърнаха езика на политиката - икономика, работа, образование, здравеопазване, да въведем ред и законност в дома си, съд за виновниците за грабежа. Сиреч насочиха политиката навътре. И спечелиха. Всъщност 2001 г. даде един добър урок на политиците - търпението е изчерпано; традиционният политически език (общи фрази плюс аргументи от миналото) - не работи; Западът е с теб, но ако победиш; можеш да победиш само ако обърнеш политиката си навътре, към актуалните проблеми на хората. Накратко, въпреки цялата екзотика на управленската ни конфигурация в момента 2001 г. най-сетне като че нормализира политиката - от истерична тя стана нормална, бавна, без резки движения и донякъде безинтересна. Каквато между впрочем е навсякъде в Европа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във