Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КРЕДИТНОТО ВСЕВЛАСТИЕ

ИДЕ ЛИ НАЧАЛОТО НА КРАЯ НА ДЕЛАТА В БАНКОВАТА СФЕРА?


Искам да се върнат парите! Няма моето правителство да плаща! Това са думи на премиера Иван Костов, изречени миналия вторник на срещата на представителите на трите власти с президента. Там министър-председателят изреди 16 случая на раздадени огромни суми от фалирали банки. Общото при всеки един от тях е, че графата Обезпечения е празна. По този повод премиерът поиска от БНБ пълна справка за необезпечените кредити. На срещата той запита представителите на съдебната власт защо не са приключени делата на ТСБанк, БАЛКАНБАНК и ПЧБ.


От страна на следствието ангажимент тези случаи да приключат в най-скоро време пое директорът на Националната следствена служба (НСлС) Бойко Рашков. Той заяви, че по 16 или 17 дела на банки, които най-напред бяха поставени под надзор, а по-късно обявени в несъстоятелност, са извършени предварителни проверки от икономическата полиция. Там, където има събрани доказателства, са образувани предварителни следствия. Следовател N1 поясни, че за тези дела са положени повече усилия и затова са приключили. Конкретно за ТСБанк Рашков похвали ведомството си, подчертавайки, че след като то е започнало да работи по случая, в банката са върнати 20 млрд. лв. от източените общо 50 млн. щ. долара. Според директора на НСлС дори и само това да остане от следственото дело, пак си е заслужавало усилията. Той съобщи, че има повдигнато обвинение за присвояване и срещу длъжностно лице от клон Надежда на ПЧБ.


На конкретното запитване на Иван Костов за трите банки главният прокурор Иван Татарчев е отговорил, че е необходимо да се направи допълнителна справка. Премиерът спомена някакви случаи, за които не може да се отговори, преди да се направи проверка. Например едно дело за злоупотреби в сферата на икономиката се нуждае от икономически експертизи, свързано е с разпити на много хора. За да бъдат установени престъпленията в една пирамидална структура, се изисква разпит на хиляди свидетели, а това не може да стане за три дни. Никой не би могъл да поставя срок за приключването на такива дела. Костов правилно поиска колкото се може по-скоро да приключат делата, които имат обществена значимост, коментира след срещата главният прокурор.


Министър-председателят получи миналата седмица и подкрепата на президента, който се съгласи, че българската държава не може да плаща за всички тези извършени престъпления и българското правителство не може да е длъжник за раздадените без покритие кредити.


Ответна реакция


Само няколко часа след края на срещата подчинените на министър Бонев се мобилизираха и наблегнаха на арестите. Белезниците щракнаха първо около китките на Георги Маринов и Енчо Енев, бивши изпълнителни директори на Добруджанска банка в Добрич. По данни на МВР при обиска на домовете им е иззета документация на банката.


С постановление на главния прокурор срещу двамата банкери е повдигнато обвинение за нарушаване на служебните задължения и превишаване на правата. Според данни на следствието като длъжностни лица Маринов и Енев са се облагодетелствали общо с около 3 млрд. лева.


Както писа в. БАНКЕРЪ, на 16 март 1998 г. Главна прокуратура образува предварително следствие срещу бившите изпълнителни директори на банката Енчо Енчев и Георги Маринов за това, че двамата са ощетили кредитната институция с 1.5 млн. щ. долара. По-любопитното сега е, че отново под ударите на закона попадат тези, които управляват банката, а не нейните длъжници. И то при обяснението на следователите, че в случая банкери и кредитополучатели са играли в комбина. Но това, разбира се, тепърва предстои да се доказва.


Според списъка на кредитните милионери Добруджанска банка има да взема от длъжниците си около 1 млрд. лева. А с най-големи суми в черния списък са Мегомел - 211.4 млн. лв., П+К Трейдинг - 140.7 млн. лв., и Семена - 99.8 млн. лева.


На същия ден (8 април), очевидно фатален за някои банкери, в Кърджали служители на РПУ и НСБОП прибраха в ареста Асен Милков Христов, председател на ЕВРОБАНК. Акцията е по сигнал за изнудване. Пред местния ресторант Кинекс заедно с банкера е задържан руският гражданин Юрий Шарапов и шофьорът на колата, с която двамата са пътували, Живко Петров. Според официалната информация на МВР Шарапов е бил въоръжен с нож. За руснака се твърди още, че е участвал в отряда Бели вълци в Босна и във войната в Афганистан. Сега рейнджърът работи като съветник по сигурността във фирмата на съпругата на Асен Христов Старком, която е най-големият дилър на мобифони в страната. При задържането си обаче Шарапов се е представил пред органите на МВР за служител на ЕВРОБАНК. Пресслужбата на банката пък съобщи, че ръководството й не е информирано за посещението на Асен Христов в Кърджали и то не бива да се свързва с каквито и да са проблеми на кредитната институция, тъй като тя дори няма клон в града.


Каква е всъщност интригата?


На 7 април в 17 часа съдържателят на Кинекс Пламен Кръстев подава жалба в полицията, че в срок от 24 часа трябва да плати рекет от 7.5 млн. лева на Асен Христов. Кръстев е дистрибутор на Мобифон и бивш шеф на клона на СИК в града. Според твърденията му преди двадесетина дни той е превел 7000 г. марки по сметка на Старком в банката за закупени мобифони, но оттам заявили, че сумата не е получена. Кръстев е съобщил пред полицейските органи в Кърджали, че оттогава до 8 април спрямо него бил извършван масиран телефонен тормоз, включително и заплахи за убийство.


Асен Христов е председател на съвета на директорите на Формопласт - един от трите най-големи завода в Кърджали. С това обяснява и посещението си в града на 8 април. Банкерът твърди, че бил помолен от съпругата си да се срещне и с Кръстев, а и самият Кръстев е поискал среща с него, за да се изясни проблемът със Старком, от която купил мобифони, а парите изпратил в плик по пощата. Срещата се състояла в ресторант Кинекс. Като доказателство за записа Пламен Кръстев представил обратна пощенска разписка. Председателят на ЕВРОБАНК пък го посъветвал, както заяви пред в. БАНКЕРЪ, сам да оправя проблемите си със Старком.


Направената от полицията експертиза показва, че в плика е имало само вестници и разписки. Но това става ясно по-късно. На излизане от ресторанта пред Христов, Шарапов и Петров се разиграва истински екшън. Служебният им автомобил е спрян на улицата и заобиколен от полицейски коли. Светват лампи, гръмват мегафони и сирени: Излезте от колата! Ръцете на покрива! В акцията участват поне 20 души с автомати и бронежилетки и още толкова редови полицаи. От ресторанта с пистолети изскачат и други техни цивилни колеги. Христов, Шарапов и Петров са арестувани.


При проверка на мерцедеса, с който тримата са пристигнали в града, е установено, че цифрите в регистрационния талон не отговарят на тези върху двигателя. Впоследствие се разбира, че това е взривеният преди години автомобил на Петьо Блъсков, двигателят му е сменен, а ЕВРОБАНК го е наследила от Валентин Моллов.


В края на краищата с определение N38 от 8 април Кърджалийският районен съд отменя заповедта за задържане на Асен Христов като незаконосъобразна. Освен това, както съобщиха от пресцентъра на ЕВРОБАНК, жалбата е подадена от човек, който има две висящи дела за рекет.


Но да се върнем от света на киното към по-ежедневните неща.


В момента следствието разнищва


седем от най-големите кредити


отпуснати от ТСБанк без обезпечение. На практика от 9 април 1997 г., когато синдиците влизат в банката, до края на март тази година са събрани над 20 млрд. лв. от раздадените кредити. Справките обаче сочат, че от влизането в сила на Закона за кредитните милионери са събрани едва 1.707 млрд. лв., и то предимно малки кредити.


Както писа в. БАНКЕРЪ на 31 юли 1997 г., след съвместна операция на Централната служба за борба с организираната престъпност и Националната следствена служба бяха арестувани бившите директори на кредитната институция Николай Златев, Стефан Тодоров и Любомир Гибински. Срещу тях бе образувано следствено дело N 233 за длъжностни престъпления, представляващи особено тежък случай по чл.282, ал.3 на Наказателния кодекс. По-късно и тримата бяха освободени срещу парични гаранции.


С постановление на главния прокурор Иван Татарчев на 5 ноември 1997 г. бе образувана предварителна проверка срещу бившите директори на ТСБанк Емил Кюлев и Йордан Пейчев за отпуснати необезпечени кредити, довели банката до фалит. Но на все същия 8 април тази година Иван Татарчев обяви, че прекратява следствието срещу тях. Проверката е установила, че отпуснатите през 1992-1994 г. кредити са обезпечени редовно и са обслужвани.


Преди около месец обаче Николай Златев и Любомир Гибински отново бяха арестувани и отново заради необезпечени кредити в ТСБанк, отпуснати по време на тяхното управление. Служителите на ЦСБОП са установили, че Златев и Гибински са раздавали необезпечени валутни кредити на фирми в размер на 45.2 млн. щ. долара и 20 млн. г. марки. Този път в полезрението на следствието попаднаха и представители на кредитополучателите - Стоян Николов и неговият съдружник Вйекослав Смрекар, които в момента също са в предварителния арест. Според Бойко Рашков огромните необезпечени кредити са раздавани след 1994 г. именно от Гибински и Златев.


Така или иначе, но без отговор остават въпросите защо досега се бавеха банковите дела и дали спорът между изпълнителната и съдебната власт е причината правоохранителите да отбележат някаква активност? Обществото наистина има нужда от зрелища, но днес далеч повече желае някой да му върне парите от ограбените банки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във