Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДЪЛГИЯТ СКОК ПРЕЗ ИВИЦАТА ГАЗА

Израел се изтегля от ивицата Газа и тази новина респектира. Не просто защото събитието слага края на една история от преди цели 38 години. От този 15 август понятието окупирана територия доби смисъла на евакуирана територия, а това е една своеобразна революция в историята на Близкия изток, на трудните арабско-израелски отношения и изобщо на международната политика. Ивицата Газа е една скромна територия само от 360 квадратни километра, в които десетилетия се оглеждаше пропастта между израелци и палестинци и неразрешимостта на конфликта между тях. По време на войната от 1967 г. Израел окупира ивицата Газа, която тогава е египетска територия. Събитието заслужава респект не толкова и заради това, че израелското изтегляне от ивицата Газа е може би най-конкретният факт от времето на тайните споразумения в Осло през 1993 година. Всъщност изтеглянето е договорено тогава и минава за нещо като първи опит да се създаде самостоятелна палестинска държава. Едва сега за първи път това събитие се превърна във факт, който дава някаква по-голяма сериозност на понятието близкоизточен мирен процес. Колкото и банално да звучи, изтеглянето, което става пред погледа на шест хиляди журналисти, изглежда единственият реален шанс за съживяване на международните мирни планове и завръщането към логиката. Израел не само се отказва от едно малко парче земя, но и коригира една грешка, сътворена от арабско-израелската война. Иначе казано, изтеглянето е и своеобразно признаване на абсурда на действителността, в която нито войната, нито тежковъоръженият мир са били някакво решение.Стана така, че в тази действителност имено един от бащите на заселническото движение Ариел Шарон създаде фактите. През цялата си политическа кариера точно Шарон водеше политиката на заселничество на еврейските колонии в ивицата Газа и Западния бряг. Преди пет години, когато Ариел Шарон спечели премиерското кресло и предизвика втората палестинска интифада, мирът и реализмът в арабско-израелските отношения можеха да влизат във всички възможни състояния, но не и да се помирят. Едва ли някой сериозен наблюдател тогава можеше да вземе насериозно думите му: Започвам битката за мира. Най-малко защото като военен Шарон не е пропуснал нито една война от основаването на държавата Израел, а като политик е разбирал мисията си като създаването на възможно най-голям, силен и стабилен Израел. В битието си на генерал и политик Ариел Шарон винаги е минавал за ястреба на ястребите и е бил готов на всичко, но не и на отстъпки пред палестинците. Той е виждал палестинската държава в Йордания, искал е ивицата Газа да се управлява от Египет и да се анексира Западният бряг. Той даже бойкотира навремето споразуменията от Осло, купи си демонстративно една къща в Източен Ерусалим, окичи я с израелското знаме и не живя и един ден в нея. В крайна сметка остана верен повече на собствения си прагматизъм и склонност към дръзки ходове и стана израелският политик, който - въпреки че цял живот е носил в себе си конфликта с палестинците - взе трудното решение за изтегляне. И го прокара с цената на жестока политическа борба в парламента, а накрая го осъществи, без да обръща внимание на въображаемите библейски граници, в които заселниците намират собствения си мотив. Демографските прогнози също изиграха своята роля. Според тях между Средиземно море и река Йордан ще се появи такова арабско мнозинство, което налага политика от типа частично изтегляне, за да не се разруши цялото. Планът за изтегляне от ивицата Газа стана известен преди две години. Той бе лансиран с обяснението, че огромните финансови и военни усилия за защита на няколко хиляди заселници не съвпадат със стратегическата стойност на това място. Нападайте мен. Аз съм отговорен за това. Нападайте мен, обвинявайте мен, каза Шарон в едно телевизионно обръщение към израелците. В този смисъл Шарон винаги е бил уникален политик. Неслучайно го наричат булдозера. Когато тръгва срещу някой или нещо, а в случая даже срещу себе си, го прави с такава безцеремонност, че не оставя съмнение в крайния резултат. С изтеглянето от ивицата Газа Шарон заложи всичко на една карта, включително и собствената си политическа кариера. Той изправи срещу себе си религиозните и десните партии и най-твърдата част от блока Ликуд. Израелската крайна десница и радикалните заселници отправят смъртни заплахи към Шарон, който отказва да носи бронежилетка с аргумента, че няма такава с неговия размер. В Близкия изток е по-разумно да се правят по-скоро дълги, отколкото високи скокове, написа в една статия за в. Таймс израелският вицепремиер Шимон Перес. Неговата Партия на труда влезе в правителството, за да даде рамо на Ариел Шарон и да подкрепи изтеглянето. Чрез дългите скокове може да стигнем до желаната цел постепенно, казва Перес, но ако поемем риска да направим един висок скок към крайната цел, както опитахме в Кемп Дейвид през 2000 г., ще си счупим гръбнака и ще минат години, преди да се възстановим и да опитаме отново. Изтеглянето е дълъг скок. Сега е време за нов скок, който също няма да бъде последният. В този дълъг скок според Перес израелците няма как да са сами. В дългия скок през ивицата Газа участват и палестинците и трудният етап си остава за тях, защото те трябва да подготвят бъдещето на Газа. На палестинския президент Махмуд Абас също няма да му са чужди действия, които да не носят съмнение в крайния резултат. Просто защото проектът Газа е жизненоважен за създаването на самостоятелна палестинска държава. Той е просто нейният зародиш и в момента колкото и тя да изглежда като миниатюрна държава с полуотворени граници, не може да работи по принципа не пропускайте възможността да пропуснете възможността. Ако изтеглянето на Израел от Газа е дълъг скок, то и реалното влизане във владение на ивицата за Палестина е още по-дълъг скок. Той е всъщност най-голямото предизвикателство за палестинците след ерата на Ясер Арафат и най-сериозният тест за способността им да се справят с управлението на собствената им къща. Проектът Газа е жизненоважен и за политическата кариера на Махмуд Абас. Той също е в тежко вътрешнополитическо положение - като израелския премиер Шимон Перес. Между впрочем, който е искал да постави палестинския президент под натиск, е нападал Израел. Освен всичко друго икономическите условия в ивицата Газа са покъртителни и много ще зависи от това, колко бързо хората там ще усетят промяната към по-добър живот. Според доклад на Световната банка две трети от жителите там живеят под границата на бедността, а безработните са над 40 процента. Освен това вътрешнополитическата борба за власт сред палестинците и в този случай съдържа такива интерпретации за цената на израелското изтегляне, които могат да затръшнат вратата пред преговорите и да отворят отново пътя към насилието. Чии точно са заслугите за израелското изтегляне е твърде безсмислен въпрос, защото то в крайна сметка бе постигнато не по пътя на преговорите, а в резултат на едностранно действие от израелска страна. Който и от палестинския политически свят да си присвои тези заслуги, това няма да помогне в отговора на другите важни въпроси за сигурността и реда в ивицата Газа. Където повече от всякога има нужда от ярка демонстрация на... липса на терористични действия. Израелското изтегляне от ивицата Газа ще улесни ли, или ще стопира изтеглянето и от Западния бряг? Ще се стигне ли чрез преговори до окончателното създаване на самостоятелна палестинска държава? Това са все легитимни въпроси. За техния отговор на ход е международната политика, която трябва да бъде по-активна от всякога. С изтеглянето на Израел от Газа идва часът на висшата дипломация, която не може вече да оправдава забавените си рефлекси само с омагьосания кръг на израелско-палестинските отношения. Необходимо е и нещо много повече, за да могат и израелци, и палестинци да се предпазят от самите себе си. Шимон Перес със сигурност го е написал искрено и затова трябва да бъде дословно цитиран. Но светът не трябва само да гледа. Трябва и да помага, както правеше в миналото. Може да направи това чрез приватизиране на мира. Приватизацията и глобализацията вървят ръка за ръка. Необходимо е глобалният свят да бъде мирен. Затова корпорациите трябва да помогнат за установяване и запазване на мира. Правителствата имат бюджет, но корпорациите имат пари. Правителствата са тромави, докато корпорациите са гъвкави. Корпорациите може да се превърнат в посредник за мирните отношения между държавите. Помирявайки се помежду си, трябва да се помирим и с епохата. В епохата на отворени граници, глобални комуникации, човешка мобилност и богатство, идващо по-скоро от ума, отколкото от земята, икономиката представлява новата политика. Частните корпорации може да помогнат тази епоха да стигне и до Близкия изток. Всяка компания, която отваря клон, фабрика или офис в Газа и на Западния бряг, намалява възможността за избухване на бъдещи конфликти и войни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във