Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДЪФ-БЪЛГАРИЯ ИСКА ГАЗА КРАЙ ГАЛАТА

Регистрираната във Варна по Търговския закон компания Дъф - България (със 100% чуждестранни капитали) е вторият кандидат от българска страна за разработване на находището на природен газ срещу нос Галата. Основен претендент за експлоатация на българските 50% от находището досега беше Булгаргаз. Останалите 50% се държат от английската фирма Петреко, на която откривателят на газа - американската компания Тексако, неотдавна продаде правата си.


Прогнозните количества природен газ (около 3-3.5 млрд. куб. м) в откритото през август 1993 г. находище в континенталния шелф срещу нос Галата се оценяват на около 120-150 млн. щ. долара. За добиването на синьото гориво обаче са необходими приблизително 25 млн. щ. долара първоначални инвестиции - за хващане на газа и за изграждане на 22 км тръбопровод до Варна. Половината от тези разходи ще се поемат от Петреко. Останалите ще трябва спешно да се осигурят от фирма - представителка на българската държава.


Освен затъналата в дългове държавна компания Булгаргаз (която обаче плаща на шефовете си между 750 хил. лв. и 1 млн. лв.) сега се появи и втори кандидат - Дъф-България. Всъщност зад нея, както и зад Петреко, стоят капитали на Тексако, твърдят запознати с международния газов бизнес.


Липсата на свободни средства за инвестиции, от една страна, както и на опит в добива на природен газ, от друга, спирали досега правителството да предостави право на Булгаргаз да участва в разработването на 50-те процента държавно участие. Според други тълкувания обаче забавянето на решението на кабинета се дължало най-вече на непрекъснатите атаки от страна на чуждестранни представители, които настоявали партньорът на Петреко от българска страна да е Дъф - България.


За подобна активност говори и предстоящата среща между премиера Иван Костов и представители на Петреко. Твърди се, че тя се подготвя от английското посолство у нас и на нея щял да присъства и бивш министър на енергетиката на Великобритания, сега официален акционер в английската фирма.


За раздвижване около проучванията за нефт и газ свидетелства и информацията от английската компания ММS (Мarine Mercantille Securities), оперираща в I лицензионен блок от континенталния шелф. След дълги сеизмични изследвания тя е запланувала за септември тази година сондаж в плитководните райони в близост до границата ни с Румъния - в т.нар. структура Тангра (според нашите геолози - Източнокрапецката структура, по продължение на Тюленовското находище). ММS наследи I блок от американската Юнион Пасифик и се предполага, че в нея има и значително руско участие.


Раздвижване има и около наскоро напуснатия от английската Ентърпрайз ойл VI блок от континенталния шелф. В отдел Концесии на Министерството на околната среда и водите усилено се готвят документите за организиране на нов международен конкурс за отдаване на блока под наем. Според запознати условията на конкурса ще са същите като тези, които бяха поискани от Ентърпрайз ойл и които му бяха отказани от нашето правителство. Към блока от дълго време проявява интерес канадска фирма.


След тримесечно затишие френският гигант Тотал отново заяви сериозен интерес към континенталния шелф и дълбоководните части от българската икономическа зона на Черно море. Това стана ясно след приключилото преди няколко дни посещение у нас на Мишел Лео, представител на компанията за Централна и Източна Европа. На среща с председателя на Комитета по енергетика Иван Шиляшки г-н Лео е връчил писмо за инвестиционните намерения на Тотал към шелфа и дълбоководната зона.


Специалистите на Тотал са готови да направят за своя сметка проучвания на 5000 линейни километра сеизмични профили. Според наши геолози това е огромна по обем и инвестиции проучвателна работа. Изследванията ще дадат точни сведения за строежа и състава на земните пластове до 8 км дълбочина.


След приключването на изследванията французите ще изберат 30% от най-перспективните части за евентуално откриване на гориво и ще извършат един сондаж в дълбоководната зона. Сондажът и сеизмичните проучвания вероятно ще глътнат 100 млн. щ. долара, изчисляват български експерти.


За предоставяне на лиценз за извършване на изследванията е необходимо решение на Министерския съвет, след което ще се сключи и предварителен договор. През 1990 г. подобен договор за проучване на слабоперспективни райони от сушата беше подписан с даласката компания Максус енерджи корпорейшън. Почти 700 хил. долара похарчиха американците за немалки по обем изследвания, но впоследствие зарязаха всичко и насочиха инвестиционните си интереси само към Южна Америка.


За събиране на предварителна геоложка информация Тотал е постигнала предварителна договореност с Научноизследователския институт Геология и геофизика АД. Тай ще разработи шест малки проучвателни проекта. За финансирането им Тотал вече е определила около 30 хил. щ. долара, които, по думите на наши геолози, щели да бъдат спасителни за изпостателия от глад институт.


Тъй като към икономическата зона на Черно море интерес прояви и другата голяма френска компания - ЕLF, вероятно ще се стигне до обединяване на усилията на двете фирми, коментираха от Комитета по енергетика. Засега обаче стъпки в тази насока не са направени.


По покана на Балканската и черноморска нефтогазова асоциация и с финансовото съдействие на Булгаргаз на 30 април в София пристигат представители на редица големи европейски газови компании. На семинар те ще обсъдят възможностите за разширяване на съществуващите и на нови газохранилища. Ще бъде обсъдено и приключилото мащабно проучване на възможностите за съхраняване на природен газ в Европа и страните от ОНД, направено по поръчка на Газовия център в Женева. Досега участие в семинара са заявили представители на германската Винтершал, Полската газова компания, Газ дьо Франс, Ромгаз, Аджип, Ени, Газовия център в Женева, Укргазпром и др.

Facebook logo
Бъдете с нас и във