Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДСК СЕ ЖАЛВА НА БНБ ОТ КРЕДИТНА БАНКА

Проблемът в отношенията между ДСК и Кредитна банка не е нов и се нарича валутни облигации по ЗУНК за 14.5 млн. щ. долара, или около 26 млрд. лева. Той може да бъде решен, ако касата си получи въпросните ценни книжа от банката. Банката обаче или няма възможност да ги върне, или не иска да направи това точно сега.


От началото на септември до края на 1997 г. ДСК предприе редица опити за уреждане на спора, които по-скоро се вписваха в нормите на финансовата дипломация. Спестовна каса пишеше писма до Кредитна банка с искане тя да й върне облигациите, а банката отказваше, обяснявайки мотивите си също в епистоларна форма. И двете институции дадоха пресконференции по въпроса. ДСК направи това в средата на септември 1997 година. Три месеца по-късно - през декември, ръководството на Мултигруп на два пъти пред журналисти засегна ЗУНК-взаимоотношенията си с касата. С края на 1997 г. дойде и краят на дипломатическите ноти.


Според информация, която получи в.БАНКЕРЪ, ДСК е депозирала в БНБ на 30 декември 1997 г. в 16.00 ч. специално писмо, в което обяснява подробно проблема с облигациите по ЗУНК. Нещо повече - Спестовна каса предлага на Централната банка да отнеме лицензията на Кредитна банка. Аргументът е, че вземането на ДСК е изискуемо и Кредитна банка АД неоснователно отказва да го изпълни повече от седем работни дни. Затова от касата призовават БНБ да изпълни своето нормативно задължение.


Дали БНБ ще уважи иска на Спестовна каса ще разберем през следващите една-две седмици. Позицията на Кредитна банка обаче е ясна отсега. Тя не отрича, че дължи въпросните валутни облигации по ЗУНК, но не е съгласна, че те са незабавно изискуеми. Дори на една от пресконференциите на Мултигруп през декември миналата година вицепрезидентът на групировката Радослав Ненов изтъкна, че ако тези облигации се върнат веднага на касата, тя ще загуби дохода, който Кредитна банка плаща за тях, т.е. 2 млрд. лева. Опонентите на тази теза пък коментират, че държейки ценните книжа, банката блокира ресурс на касата от 10.1 млн. щ. долара, който тя би могла да инвестира в други доходоносни операции. Сметката е проста. Пазарната цена на една облигация по ЗУНК е 70 цента за долар. Ако ДСК реши да осребри облигации с общ номинал от 14.5 млн. щ. долара, за тях тя би получила малко над 10.1 млн. щ. долара. Ето защо редица финансисти са на мнение, че истинската причина Кредитна банка да не връща облигациите не е загрижеността й за печалбата на касата, а просто защото не може.


И двете страни разполагат със солидни аргументи в подкрепа на своите тези, а и схемата с въпросните ценни книжа е достатъчно оплетена и сложна както от юридическа, така и от финансова гледна точка. В нея има доста неясноти, които дават храна за многовариантното й тълкуване.


Началото на ЗУНК-драмата е поставено на 26 юли 1996 г., когато ДСК сключва с Кредитна банка първия договор за доверително управление на облигации по ЗУНК с общ номинал 9 млн. щ. долара. Според условията на договора облигациите трябва да бъдат върнати през януари 1997 г., а доходът, който банката се задължава да плати на касата, е LIBOR плюс 1.03% годишно. Месец и половина след подписването на първия договор Кредитна банка и ДСК подписват нов - втори документ. По отношение на клаузите за връщането на книжата и за дохода, който банката трябва да плати, условията са идентични. Този път обаче става дума за облигации по ЗУНК с общ номинал от 10 млн. щ. долара.


Паралелно с двата договора за доверително управление Кредитна банка сключва с ДСК и две репосделки, обект на които са същите тези облигации по ЗУНК с общ номинал от 19 млн. щ. долара. Тези сделки са крайно необходими на банката, тъй като само чрез тях тя може да стане собственик на книжата, които по силата на договорите за доверително управление тя би трябвало да управлява само от името и за сметка на техния собственик - ДСК.


Според клаузите на двете репосделки Кредитна банка се е ангажирала да върне на Спестовна каса облигациите по ЗУНК на 27 януари и на 10 март 1997 година.


Защо в крайна сметка на банката й е било необходимо да стане собственик на облигациите? Запознати с детайлите по развитието на сделката твърдят, че в средата на септември 1996 г. Кредитна банка изчиства задълженията си към БНБ, като плаща дълга си именно с облигации по ЗУНК. Твърди се също така, че БНБ закрива дълга на банката, като приема от нея облигациите по цена 90 цента за 1 щ. долар. Логично е да се допусне, че от този момент нататък Кредитна банка вече не разполага с валутни облигации по ЗУНК с общ номинал от 19 млн. щ. долара. Това вероятно е и причината през януари 1997 г. банката да поиска от ДСК да удължи договорите за доверително управление до края на 1998 година. Желанието й е удовлетворено без проблеми и анексът подписан.


Подобно щастливо решение обаче е невъзможно с двата договора за репосделки. За да се осъществи такава операция, първо Кредитна банка е трябвало да изпълни репосделките от лятото и есента на 1996 г. и да върне на ДСК облигации по ЗУНК с общ номинал от 19 млн. щ. долара. Едва след това тя би могла да сключи с касата нови договори за репосделки, чийто срок да изтича в края на 1998 г., т.е. когато изтича и срокът на анексите към договорите за доверително изпълнение. Но както вече стана дума, Кредитна банка не е разполагала с въпросното количество облигации и поради тази причина не само че не е успяла да сключи нови репосделки, но и не е изпълнила задълженията си по старите в договорените срокове - 27 януари и 10 март 1997 година.


Вместо това Кредитна банка прави друго. На 17 януари миналата година тя извършва с ДСК широкомащабна дългова операция, с която прехвърля на касата своите вземания от Кремиковци за 7.63 млрд. лева. Така банката хем закрива свое задължение към касата за 740 млн. лв., хем получава от нея валутни облигации по ЗУНК за 16.95 млн. щ. долара.


С част от новополучените ценни книжа Кредитна банка връща половината от взетите ЗУНК-ове, които е взела за доверително управление на 26 юли 1996 година. В договора за сделката от 17 януари 1997 г. пише:


Страните постигат съгласие, че сключеният от тях договор от 26 юли 1996 г. за доверително управление на валутни облигации емисия N97 от 1994 г. с обща номинална стойност от 9 млн. щ. долара се прекратява предсрочно по отношение на половината от предоставените за управление ценни книжа. Подлежащите на връщане ценни книжа с обща номинална стойност от 4.5 млн. щ. долара се приспадат от валутните облигации по ЗУНК с обща номинална стойност от 16 952 300 щатски долара, които банката купува от касата въз основа на договор за продажба от 17 януари 1997 година.


На практика по този начин общият номинал на валутните облигации - обект на двата договора за доверително управление, и двете репосделки от 26 юли и 10 септември 1996 г., които Кредитна банка дължи на ДСК, намаляват от 19 млн. щ. долара на 14.5 млн. щ. долара.


Това е накратко историята на ЗУНК-овите сделки между ДСК и Кредитна банка. А проблемът между двете институции сега идва от невъзможността да постигнат разбирателство по кои от двата вида договори - за доверително управление или за репосделки, трябва да уредят взаимоотношенията си. От ДСК коментират, че ако се вземат за основа договорите за доверително управление, това означава, че става въпрос за договори за поръчка. На тази база касата оттегля поръчката си и още на 19 септември 1997 г. кани Кредитна банка в четиринадесетдневен срок да й върне валутните облигации. Банката обаче не се отзовава на поканата, като в писмото си до ДСК отговаря, че сключените договори за доверително управление не са договори за поръчка. В Кредитна банка смятат, че в случая става въпрос за специфични договори, в които се съдържат съществени елементи на договор за заем. От ДСК изтъкват, че ако бъде приета хипотезата, че ЗУНК-взаимоотношенията й с Кредитна банка са скрита форма на кредитиране, това поставя няколко проблема.


Първият е, че въпросните 14.5 млн. щ. долара са голям кредит за ДСК, който съществено надвишава 25% от капиталовата й база. С други думи, тя не може да отпуска подобни заеми, защото влиза в противоречие с нормите на действащия по време на сделката Закон за банките и кредитното дело. На всичко отгоре, както заявява ръководството на касата, сделките с Кредитна банка са сключени в период, когато БНБ изрично е наредила на ДСК да спре нарастването на рефинансирането на търговските банки. Според сегашното ръководство на касата именно поради тази забрана вместо директно да рефинансира Кредитна банка, ДСК е избрала тогава формата доверително управление. И ако се приеме, че доверителното управление е скрита форма на кредитиране, то са нарушени императивни законови разпоредби на действащия по онова време ЗБКД. По тази причина, коментират от ДСК, сделките са нищожни и Кредитна банка трябва незабавно да върне облигациите по ЗУНК. Освен това от касата са на мнение, че обезпечението (акции на Балканска банка - Скопие) по договорите с Кредитна банка е недостатъчно, което също прави вземането незабавно изискуемо.


В случай че като основа за решаване на спора се вземат репосделките, поясняват от ДСК, Кредитна банка отдавна е изпаднала в просрочие, тъй като съгласно условията в договорите тя е била длъжна да възстанови облигациите на касата още на 27 януари и 10 март миналата година. Възраженията на Кредитна банка са, че репосделките са само формата, която е избрана за изпълнение на договорите за доверително управление. Но пък от ДСК заявяват, че подобна обвръзка не е изрично записана нито в договорите за доверително управление, нито в условията на репосделките.


Както се вижда - аргументи много, а кои от тях ще бъдат приети - ще реши Централната банка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във