Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДСК НЕ ПРИТИСКА ДЛЪЖНИЦИТЕ СИ, НО СИ ИСКА ПАРИТЕ

КАСАТА БЪРЗО СЕ ПРЕОРИЕНТИРА ОТ ОПЕРАЦИИ С ДЦК КЪМ

КРЕДИТИРАНЕ

Спас Димитров - председател на ДСК пред вестник БАНКЕРЪ

Г-н Димитров, преди месец вие съобщихте, че ще поискате

от банките незабавно да върнат парите, които дължат на касата.

Каква част от вземанията си успя да събере ДСК?

- Мога да кажа, че усилията ни вече дават определени

резултати. Важно е да се знае, че ДСК няма намерение да изправя

своите длъжници до стената. Ние искаме да сключим с тях взаимноизгодни

споразумения за уреждане на задълженията - да започнат да изплащат

дълговете си в приемливи срокове. Например сключихме споразумение

с Ямболската банка ( бел. ред. - след като я купи от застрахователния

холдинг България, тя бе преименувана в България

инвест), която погаси своя дълг към ДСК, като издължи главницата

със свежи пари, а лихвите - с облигации по ЗУНК.

В момента уточняваме условията на споразумението

с Евробанка. На 17 юли имахме среща и с представителите на ПЧБ,

които поеха ангажимент да предоставят на касата необходимата информация

- например за състоянието и оценката на недвижимите имоти на ПЧБ,

за големите й длъжници, дали тези вземания могат да бъдат прехвърлени

в полза на касата, или каква е възможността дълговете на ПЧБ към

ДСК да се обслужват от трети лица. На базата на тази информация

ще търсим взаимноприемливи условия за обслужване дълга на ПЧБ.

Имахме среща и с квесторите на Бизнес Банка, с които

съвместно ще търсим начин за продажбата на акциите на Ангора

АД, които са заложени от Бизнес Банка пред ДСК.

Подобни разговори водим и с ЕЛИТБАНК. Оттам ни предлагат

някои схеми за изчистване на дълга им. Тепърва обаче ще трябва

да се договаряме и да намерим взаимноизгодно решение.

Предстои ни да решим и проблема с дълга на Добруджанска

банка. Ръководството на ДСК е на мнение, че споразумението от

20 септември миналата година между добруджанската кредитна институция,

Бизнес Банка и касата е невалидно и че в момента Добруджанска

банка дължи на ДСК около 4 млрд. лева. Според уговорката от септември

миналата година Добруджанска банка се е освободила от задълженията

си към касата и ги е прехвърлила на Бизнес Банка. Ние обаче смятаме,

че това споразумение е нищожно.

А какви са мотивите за това ваше решение - споразумението

от 20 септември миналата година все пак е подписано и от ДСК?

- Има един установителен иск, предявен от БНБ, в

който се твърди, че при сключване на сделката не са спазени изискванията

на действащия тогава Закон за банките и кредитното дело.

Както казахте, проблемът на ДСК с Бизнес Банка и

с Добруджанската банка е обвързан с акциите на агродружеството

Ангора АД. Какви алтернативи има за уреждането на

дълга на Бизнес Банка към ДСК?

- ДСК не може да стане собственик на Ангора

АД - управлението на едно дружество не се вписва в дейността й.

Така че единственият възможен вариант за действие е съвместно

с квесторите на Бизнес Банка да продадем акциите на Ангора

АД и да се удовлетворим чрез осребряването им.

Другият проблем, за който вестник БАНКЕРЪ

подробно писа, е дългът на ЕЛИТБАНК. Неговото уреждане бе част

от една по-голяма сделка между ДСК и финансовата къща Фикс

Плюс, която бе свързана и с покупко-продажбата на валутни

облигации по ЗУНК. Какво е развитието на тази операция?

- Няма развитие по сделката с Фикс Плюс.

Взаимоотношенията на ДСК с тази финансова къща са на основата

на едни предварителни договори, подписани на 6 и 13 януари 1997

година. Те регламентират продажбата на валутни облигации по ЗУНК

с номинал 25 млн. щ. долара от касата на финансовата къща. На

10 февруари е подписано допълнително споразумение, с което общият

номинал е редуциран до 10 млн. щ. долара. Фикс плюс

реализираха правата си по тази сделка, като закупиха валутни облигации

по ЗУНК с общ номинал 9.6 млн. щ. долара. След това ДСК няма взаимоотношения

с тази финансова къща. Друг е въпросът дали при покупко-продажбата

на облигациите са спазени изискванията за минималната им цена

от 45 цента за долар. Към момента на придобиването на облигациите

по ЗУНК Фикс Плюс е платила за тях цена от 26-27 цента

за долар. Наистина това е станало благодарение на опцията, заложена

в предварителните договори. Според мен обаче при сключване на

сделката е трябвало да се вземе предвид определената минимална

цена на облигациите по ЗУНК, иначе се нарушават нормативните разпоредби.

В момента нейният юридически отдел се занимава със случая. Чакаме

и становището на Банков надзор на БНБ.

Що се отнася до клаузите за откупуване на дълга на

ЕЛИТБАНК от ДСК, които също бяха част от договора между касата

и Фикс плюс - те останаха нереализирани.

В началото на тази година имаше и една интересна

операция между ДСК и Кредитна банка. Търговската банка прехвърли

в полза на касата вземанията си от Кремиковци и срещу

тях трябваше да изчисти задълженията си към ДСК и да получи от

касата валутни облигации по ЗУНК. Как ще коментирате и тази сделка?

- Мога само да ви кажа, че по този повод получихме

съобщение от Кремиковци. В него те ни уведомяват,

че за тях това споразумение е недействително, тъй като в същността

си е напълно сходно с цесията по дълга на комбината към Булгаргаз.

Това са дългове на Кремиковци по цесията, които Кредитна

банка е прехвърлила в полза на ДСК. Според Кремиковци

тази част на сделката е нищожна. Вече има практика на Върховния

съд, че подобни прехвърляния са нищожни. Затова в началото на

тази седмица ДСК ще уведоми Кредитна банка, че се присъединява

към становището на Кремиковци.

След големите ви длъжници се нарежда и ТСБанк. Какви

мерки предприемате, за да съберете вземанията си от нея?

- Още не сме започнали обстоятелствено проучване

на всички договори, сключени между касата и ТСбанк. Опитваме се

да решаваме всички проблеми максимално бързо, но те са много и

доста сложни, изискват огромна енергия и време и не опират само

до събиране на вземанията на ДСК от банките. Трябва да решим нелеката

задача с ефективното управление на нашите активи, с участието

ни във финансирането на зърнената кампания, за която сме предвидили

отпускането на 25 млрд. лева. Това е една огромна работа. В момента

изработваме кредитните правила за нея. Завършваме и нашия вариант

на проектозакона за ДСК, който ще представим за обсъждане в правителството

и парламента.

Държавата намали обема на емитираните от нея ценни

книжа, а ДСК влага по-голямата част от привлечените си средства

именно в такива инструменти. Пред какви предизвикателства е изправена

касата в новите условия?

- Намаляването на обема ДЦК е предизвикателство

за всички банки. За ДСК то може би е по-голямо, тъй като наистина

ние държим по-голямата част от парите си в този финансов инструмент.

Именно намаляването на обема на новите емисии от ДЦК изправи ДСК

пред необходимостта да преразгледа политиката си по отношение

на за управлението на активите. Затова ние предприехме мерки за

пренасочване на нашите пари в други доходоносни операции - кредитираме

земеделието, определихме по-голям таван за потребителските и жилищните

заеми, ще финансираме малкия и средния бизнес.

Ако аз дойда при вас и поискам 20 млн. лева за обзавеждане

на апартамент и ипотекирам апартамента с цена 20 000 долара, ще

получа ли подобен кредит?

- Кредитът за обзавеждане всъщност е потребителски

кредит, в дадения случай това означава, че можете да получите

1 милион лева. А за довършителни строителни работи, за ново строителство

и за участие в жилищностроителна кооперация ДСК ще ви отпусне

заем, равен на 70% от стойността на ипотекираното имущество. Ако

залогът ви е по-бързо ликвиден - например държавни ценни книжа,

той ще трябва да покрива не 125%, а например 110% от заема, който

ще ви отпусне касата.

И подобен кредит при такива условия аз мога да получа

във всеки клон на ДСК?

- Абсолютно - да. От отдела за жилищно кредитиране

ни информират, че телефоните им са прегрели, а това е добре.

ДСК ще рефинансира ли банки?

- Нямаме искания от банки за рефинансиране. Но не

бихме отказали, тъй като това е един сегмент от нашата политика.

Част от активите на ДСК - да речем 10-15%, ще отиват и за рефинансиране.

Не смятате ли че с решението за пряко кредитиране

ДСК се превръща повече в банка, отколкото в каса и това ли е крайната

цел? Кои са основните моменти на закона за ДСК, по който работите?

- Ние искаме да извършваме някои дейности, които

ни доближават до банка, но нямаме намерение да се захванем с всички

видове банкови операции. Ще подпомогнем дребния и средния бизнес,

ще отпускаме фирмени кредити. Основната ни дейност ще бъде съсредоточена

в потребителските кредити, в жилищното кредитиране и в пазара

на ДЦК. Ще се ограничим в по-нискорисковите операции.

Промените в закона за ДСК, над които работи и сегашното

ръководство на касата, имат за цел да определят обхвата на ДСК

в областта на активните операции, да регламентират структурата

на нейното управление, на надзорния й съвет, на собствеността

й.

А как ще бъде решен въпросът с държавната гаранция

по депозитите в ДСК? Ще искате ли касата да събира и валутни депозити?

- Въпросът с гаранцията е спорен. МВФ препоръчва

петгодишен срок за запазване на държавната гаранция. Има и гласове

държавната гаранция да се запази по-дълго, като се дават примери

с Германия. Моето лично мнение е, че държавната гаранция трябва

да се запази и ДСК да си остане една институция на населението.

Що се отнася до валутните депозити, от една страна, стои проблемът

къде ще ги реализираме. От друга страна, спадащият лихвен процент

прави реална опасността населението да обърне левовите си депозити

във валута и да я депозира на други места. Тогава от ДСК ще изтекат

средства. Затова нашият интерес ще наложи да поискаме да ни се

даде право да приемаме и валутни депозити, за да можем да запазим

своята клиентела.

Ще поискате ли държавната гаранция да се разпростира

и върху тях?

- Нямаме такова предложение и няма да настояваме

за това, защото държавата трябва да гарантира само националната

ни валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във