Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДРУГОТО ЛИЦЕ НА СОЦИАЛНАТА ЛЕВИЦА

СОЦИАЛИСТИТЕ СА СКЛОННИ ДА ПРИЕМАТ ЖЪЛТИТЕ ИДЕИ ЗА ДОХОДИ, ПЕНСИИ И ОСИГУРОВКИ ЗАРАДИ ЛИПСАТА НА РЕСУРСИ В БЮДЖЕТАЩеше да е хубаво, ако и в политиката, както в живота, повторената няколко пъти лъжа ставаше истина. Тогава сигурно нямаше да има толкова очевадна колизия между онова, което се обещава преди избори, и това, което се разиграва след тях.Три седмици след деня на вота окончателно се изясни, че щедростта на левицата в социалната област не е нищо повече от обикновено изхвърляне. Социалистите вече бият отбой от повечето ангажименти, свързани със заплати, пенсии, осигуровки - ход, който обясняват като компромис с хипотетичните си партньори. Спечелилата най-много гласове партия на практика се отказа от най-примамливите заявки в предизборната си платформа и безшумно отряза най-левите си идеиза социалното бъдеще на страната. Но защо ли това не е изненада за никого? Икономическите експерти отдавна предупреждаваха, че намеренията на БСП са нереалистични и прекалено скъпи за хазната. Приблизителните сметки показват, че хартиените обещания на левицата в социалната сфера, образованието и здравеопазването предполагат допълнителни харчове от порядъка на 2.4 -2.7% от БВП. Точно по тази причина повечето ангажименти днес са отложени за неопределено бъдеще време в графата при наличие на фискална възможност. Първо се срина категоричното обещание на БСП, че заплатите в бюджетната сфера ще бъдат увеличени с 20 % от началото на следващата година. (По данни на НСИ средната работна заплата в публичния сектор за първото тримесечие на 2005-а е 328 лв., а приблизителният брой на заетите в сектора - 400 хиляди души.) Сега от левицата обясняват, че увеличението се отлага, докато се получи благословията на МВФ (най-вероятно през септември). Наблюдатели обаче твърдят, че тогава бюджетната процедура ще тече на пълни обороти, така че едва ли може да се очаква парите на чиновниците да скочат с една пета. А и скокът на заплатите няма да се хареса на представителите на Фонда, които категорично настояват за нулев бюджетен дефицит. Не по-розово бъдеще се очертава и за пенсиите. Предизборната аритметика на социалистите показваше, че за хората от третата възраст хазната ще харчи от 2006 г. не по-малко от 10% от БВП. След преговорите по коалиционното споразумение между БСП и НДСВ обаче се разбра, че това ще се случи в рамките на целия следващ мандат. Което означава, че за четири години средната пенсия ще нарасне с 25 лв. и от 133 ще се вдигне на около 160 лева. (В момента харчовете на бюджета за пенсии са 9.3% от БВП, или 3.7 млрд. лева.) Предвижда се още увеличението на пенсиите да става в рамките на годишните юнски актуализации.Левицата тихомълком се отказа и от намерениетода намали пенсионната възраст (съответно до 55 за жените и 60 за мъжете), като въведе възможности за по-ранно пенсиониране на хората, макар и с по-ниски пенсии. След консултациите с НДСВ стана ясно, че новата линия ще бъде да се въведат т.нар. по-гъвкави схеми за излизане в заслужен отдих. Примерно, като се дадат допълнителни възможности за откупуване на стаж или пък за пенсиониране на кредит. Друг вариант е да се отложи във времето нарастването на възрастта за пенсиониране при жените. Сега възрастта нараства с по 6 месеца всяка година, като крайната цел е да се достигне 60 години. Но БСП възнамерява да увеличи тази стъпка, т.е. нарастването да става през една година. Така целта ще бъде постигната, но след 2012-а, пресмятат експертите.Всъщност единственото, което се запазва от прословутите леви идеи за реформа на пенсионната реформа, е създаването на т.нар. сребърен инвестиционен фонд (лансирано първо от НДСВ). В програмата на БСП се предвиждаше той да се попълва със средства от приватизацията и с приходите да се повишат пенсиите. А според НДСВ в него трябва да влязат и парите от лицензионни такси, излишъкът от бюджета и от фискалния резерв.Най-притеснително остава мълчанието на БСП за падането на осигурителната тежест Ако преди изборите НДСВ се ангажира да намали вноската за пенсия с 3 до 5 пункта, то БСП обяви, че ако спечели властта, в рамките на следващия управленски мандат ще свали осигурителната тежест общо с четири процентни пункта, като започне с два пункта още от 2006 година. Беше изтъкнато още, че са готови три различни варианта за постепенното свиване на пенсионната осигуровка в съответствие с БВП и степента на заетост. По-късно обаче левицата спря да коментира въпроса, като вместо това се закани, че ще вдигне и без това високия таван на осигурителния доход най-малко на 12 минимални заплати, т.е. 1800 лева. По всичко личи, че няма да се осъществи и обещанието на БСП да въведе лична осигурителна вноска за държавните служители и военизираните структури. За тях в момента хазната поема цялата осигуровка, докато останалите работещи плащат за своя сметка 30% от вноската. Много е възможно на този етап левицата да предпочете да замрази и дела на участие на работниците и работодателите в осигурителната система в съотношение трийсет към седемдесет. В българската пенсионна реформа поначало е залегнало това съотношение да се променя, като вноските на работника нарастват. Преди няколко месеца беше анонсирано експертно и политическо предложение за намаляване на осигуровките, което предвиждаше държавата да поеме част от вноските за пенсия (които сега са 29% от месечния доход). Идеята бе в ръцете на работодателите да остане ресурс за инвестиции и откриване на нови работни места, а работниците и осъществяващите самостоятелен бизнес да спестят пари от вноски. За съжаление следизборните речи на политиците днес звучат много по-прозаично от напомпания с оптимизъм патос в дните преди вота. В този смисъл сегашните послания са и по-реалистични и най-вероятно - по-изпълними. Богат-беденРеалните доходи на всеки българин са нараснали с 25.8% за последните четири години, твърдят от Националният статистически институт. За периода 2001-2004-а доходите са се увеличили средно с 44.6%, но процентът намалява, като се приспадне повишението на цените. Статистиката показва, че покупателната способност на нашенеца нараства. С годишните си доходи сега можем да купим с около 50% повече свинско месо, картофи, сирене и ориз, отколкото през 2001 година. Драстична е промяната при телевизорите. Парите, които влизат в домакинствата, стигат за двойно повече апарати, отколкото в началото на периода. Увеличава се и пазаруването на дрехи и обувки, като превес има при дамските стоки. И ако през 2001 г. на всеки 100 домакинства се падат по 66 нови блузи, то през 2004-а увеличението е с над 32% до 88; при мъжките панталони промяната е от 38 на 45%; 12.5% е ръстът при продажбите на мъжки обувки и с над 25% - на дамски. Средните доходи вървят само нагоре, но не е така с цените на някои основни стоки. Въпреки отчетения ръст на доходите България остава една от най-бедните страни в Европа. Близо половината българи живеят с по-малко от 150 лв. на месец, сочат данните на НСИ за 2004-а. Всяко домакинство през миналата година е получило средно по 6356 лева. Парите в семейството се разпределят между всички - деца, безработни и пенсионери. Затова на човек се падат средно по 2466 лв., или по 205.5 лв. на месец. Едва 34.5% от хората в домакинствата работят; други 33.5% получават пенсии, пари по майчинство или от наеми. Трийсет и два процента от членовете на семействата живеят на чужда издръжка. Годишните доходи на най-бедните 10% от населението са едва 724 лв., или по 60.33 лв. на месец.

Facebook logo
Бъдете с нас и във