Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДПС РАЗЛАЙВА КУЧЕТАТА

Партията на Ахмед Доган е единствената политическа сила у нас, която от началото на прехода вече за трети път участва във формирането на правителствено мнозинство. За първи път Движението за права и свободи влезе в управляваща коалиция през 1991 г. със спечелилия парламентарно мнозинство в 36-ото Народно събрание - СДС. Сътрудничеството между двете тогава млади партии продължи доста кратко. Само след девет месеца хората на Ахмед Доган оттеглиха подкрепата си от правителството на Филип Димитров, в резултат на което първият син кабинет падна. По-късно, като трета по големина политическа сила в рамките на същия парламент с мандата на ДПС и гласове от БСП беше формирано ново правителствено мнозинство, което подкрепяше кабинета на Любен Беров близо две години. Преди малко повече от година депутатите на ДПС за трети път подкрепиха правителство - това на Симеон Сакскобургготски. И за първи път движението получи министерски кресла. Оттогава въпросът, който най-често се задава в политическите коридори, е докога ще продължи идилията между НДСВ и ДПС. Повечето наблюдатели очакват, че в момента, в който правителството не се съобрази с интересите на Доган, той ще му дръпне шалтера. А като на знак за изключването се гледа сделката за Булгартабак. Въпреки тези очаквания обаче приближени до Доган прогнозират, че нещата ще се развият по друг начин. Според тях Сокола няма намерения нито да заплашва кабинета, нито да го сваля. Той никога не играе за губещия, обяснява стар негов съратник, изпитал на собствения си гръб последствията от политическата гъвкавост на шефа си. Още преди да подпише коалиционното споразумение с НДСВ, Доган много добре знаел, че лобирането му за Булгартабак няма да даде никакъв резултат. Играта му имала съвсем друга цел. С публичните скандали, поддържани най-вече от министъра на земеделието Мехмед Дикме, Сокола се опитвал да качи възможно най-високо цената на отстъпчивостта си. Продажбата на Булгартабак е много стара болка на Ахмед Доган. Холдингът дава препитание на над 90% от електората на ДПС. При тази ситуация за лидера на движението най-изгодно винаги е било той да бъде държавен, особено пък когато ДПС участва в управлението на страната. През март 1997 г. в самото навечерие на парламентарните избори Доган напусна Обединените демократични сили тъкмо заради разногласия с Иван Костов по повод раздържавяването на холдинга. Тогава надеждата му беше, че без него сините няма да могат да формират кабинет. Но изборите не оправдаха надеждите му и за четири години ДПС остана в маргиналния политически сектор. След изборите през 2001 г. дойде време за реабилитация. Това, което Доган е договарял със Симеон Сакскобургготски, преди да формират коалиция, е било не участта на Булгартабак, а масирано включване на кадри на ДПС в средния управленски ешелон, както и в държавната администрация по места. Тъкмо около този въпрос обаче в НДСВ възникнали противоречия. Докато бъдещият премиер нямал нищо против, част от екипа му изказал сериозни резерви към желанията на Сокола. Лидерите на парламентарната група на НДСВ предупреждавали още тогава, че ще е най-добре тези постове да бъдат заети от близки до царското движение хора, а не от кадри на коалиционния партньор, който в най-добрия случай щял да е съюзник на НДСВ за максимум четири години. Освен за административни позиции Доган е настоял и организацията му да има достъп поне до един от европейските предприсъединителни фондове, и по-конкретно САПАРД. Хората на Симеон Сакскобургготски не са имали възражения срещу това искане на Сокола. Така ДПС е получило Министерството на земеделието, което му осигурява и контрол над финансирането по програмата САПАРД. С това, общо взето, претенциите на Доган са задоволени и той е поел ангажимент пред бившия монарх, че докато се спазват уговорките помежду им, няма да разклати жълтото управление. Всичко това се е случило преди малко повече от година. Поведението и явно демонстрираната нервност на хората от ДПС в сегашната ситуация навява на мисълта, че миналогодишните уговорки вече не важат. Това обаче било само за пред публика, споделят хора от движението. Според тях шефът им имал задължения към някои личности, които го принуждавали да изказва по-активна позиция и към продажбата на Булгартабак, и към правата на чуждестранните граждани в България. Но на практика, според тях, Сокола щял да се ограничи само с острите си публични изказвания. В подкрепа на твърденията си приближени до Доган привеждат неочакваните изявления на лидера си за осигуряването на нови големи инвеститори. Според тях, с тези приказки Сокола пускал димки, с които да покрие недотам изгодната за електората му продажба на Булгартабак и застъпничеството му за Ершов и Чорни. Само така приближените му си обясняват, че никой от тях няма никаква информация за инвестиционната програма, която шефът им подготвя в пълна тайна и уединение. На намека, че подобно обещание все пак ще породи и силни очаквания, хора, познаващи добре навиците на Ахмед Доган, обясняват, че лидерът вероятно има предвид очакваното в съвсем скоро време финансиране на много проекти по програмата САПАРД. Твърди се, че в продължение вече на година експерти на ДПС правят за желаещи от електората на движението производители пълноценни проекти, годни да кандидатстват за финансиране по европейската програма. Резултатите от начинанието се очаквали не по-късно от месец-два. Междувременно скандалите за Булгартабак ще са отшумели и хората отдавна ще са забравили за изявленията на Сокола в защита на когото и да било.

Facebook logo
Бъдете с нас и във