Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДОСЕГА НЯМАХ КЪСМЕТ

Г-н Брейч, какъв е вашият коментар за провала на
сделката за Химко - Враца?


- Всички знаят от многобройните публикации как се
развиха точно нещата. Агенцията за приватизация смени няколко
изпълнителни директори за това време. Първо трябваше да разрешим
40 проблема, които постепенно намалихме на 30, след това на 20
и на 10. Похарчих няколкостотин хиляди долара за адвокати в Торонто,
Лондон и София, за счетоводители и инженери. Най-накрая на преговорите
стигнахме до два проблема. Първият беше цената на природния газ,
която трябваше да бъде договорена между Булгаргаз
и Газпром. Аз исках от АП да изясни всички въпроси,
свързани с Топенерджи, Мултигруп, Хартланд
и т.н. Направих сам някои проучвания по въпроса, но не искам да
коментирам това сега. Другият проблем беше свързан с някои екологични
изисквания и АП обеща, че всичко ще бъде уредено много бързо -
това означаваше два дни.


Седем седмици по-късно, след като беше избран нов
изпълнителен директор и мандатът на АП изглеждаше много неясен,
ми беше предложен нов договор. В него имаше над 100 промени, и
то след една година преговори. Това за мен не беше приемливо,
но от друга страна - ми направи услуга, защото цената на уреята
падна. Станаха ясни много проблеми в Химко. Тогава
ние направихме предложение за съвместно участие с Европейската
банка за възстановяване и развитие. Тим О'Нийл е имал срещи с
хора от моя екип, а след това и аз се срещнах с него и неговата
съпруга в този хотел (бел. ред. - хотел Шератон) и
тогава му предложих, ако иска да мине в частния бизнес, да работи
за моята фирма. Предложих му да отиде във Ванкувър и да прекара
там няколко дни в интервюта със съдии, адвокати, банкери, различни
хора, които са работили за моето семейство, преди да разбере какъв
е моят стил на управление. Той имаше много хубава позиция в ЕБВР.
Вероятно има пенсионна осигуровка, апартамент и шофьор и т.н.
След този разговор Тим и съпругата му заминаха за Ванкувър и,
доколкото си спомням, прекараха пет дни в срещи със 70-80 души,
след което се върнаха и ние се споразумяхме в хотел Интерконтинентал
в Лондон да работим заедно - това беше през декември, или през
януари.


Но да се върнем на Химко. В края на май,
точно когато Тим предприе мерки, които да осуетят моите планове
за бизнес в България, АП ме помоли за депозит от 5 млн. долара
- по-точно ставаше въпрос за 4.8 млн. долара, защото аз вече бях
депозирал 200 хил. долара. Според тях досегашният депозит не е
достатъчен, за да докаже сериозните ми намерения. Тогава заявих,
че ако става въпрос за депозит, който след това ще ми бъде върнат,
и ако го сложим в ескро сметка или в Лондон, или в Ню Йорк, аз
съм съгласен на това. Но не съм съгласен да дам още 4.8 млн. долара,
за да имам привилегията да преговарям по над 100 проблема, по
които вече съм преговарял цяла година. Вече съм изхарчил над 2
млн. долара за дю дилиджънс плюс разходите ми за проучване на
пазара на урея по целия свят. Това не изглежда честно и правилно
и аз няма да го направя. Затова им казах: ако искате да преговаряте
с Деу, направете го. Казах им още, че никой в света
няма да плати повече от ефективна цена от 84 млн. долара. След
това те говориха с Деу, които казаха, че вече не се
интересуват от сделката, което стана ясно на 25 юни. През юли
от Агенцията за приватизация отново се срещнаха с мен и предложиха
да продължим преговорите. В пресата се появиха съобщения, че преговорите
с нас са завършили неуспешно, но в писмото до нас беше записано,
че те са прекратени. Забавянето на преговорите е било тема на
разговор и между вицепремиера Александър Божков и министъра на
търговията и промишлеността на Канада Джон Менли при посещението
на г-н Божков в Канада. От достоверни източници знам, че г-н Менли
е заявил, че от една година канадски инвеститор се опитва да влезе
в България и към него се отнасят некоректно. След това аз се видях
с г-н Божков в Сан Франциско и му заявих, че максимално бързо
ще дойда в България. Проблемът беше, че аз помолих г-н О'Нийл
да направи някои неща, които той впоследствие не изпълни. Поради
това аз го уволних на 31 май.


Смятате ли да участвате в нов търг за Химко?


- Аз съм много заинтересован от Химко,
защото знам много за предприятието. Едно от нещата, които трябва
да бъдат проверени много внимателно, е това, че дружеството се
декапитализира с около 40% през последната година. Акционерният
капитал в края на юни 1997 г. беше 73.5 млрд. лв., а сега е 44
млрд. лева. Друг проблем е, че задълженията към края на април
са били около 35 млн. долара. От тях 88% са краткосрочни задължения,
което не е мечта за никой банкер. Българското правителство трябва
да осъзнае, че ако иска Химко да бъде конкурентоспособен
на пазара на урея, трябва да се помисли за нова формула за определяне
на цената на природния газ. За първите шест месеца на годината
Химко губеше по 3 млрд. лв. месечно. Този, който купи
фирмата, трябва да развие антикризисна програма и да изхарчи 60-70
млн. долара за модернизация на инсталациите. Както и да предприеме
мерки за възстановяване на загубените пазари. Трябва да стане
ясно и кой притежава порта във Варна - дали това е държавата,
общината, или Химко.


Химко дължи и суми за 75% от доставения
от Булгаргаз природен газ и върху тези суми има дължими
лихви от 3.410 млн. долара до края на юни плюс още 4-5 млн. долара
лихви, които нашите одитори откриха. Това е причина за сериозна
загриженост. Бившият директор на Булгаргаз беше тръгнал
към замяна на дълг срещу собственост, което естествено не би имало
нищо общо с приватизация на предприятието. Плюс всичко това, Химко
все още не е изплатило дължим дивидент на държавата в размер на
2.150 млн. долара.


Отговаря ли на истината твърдението на Тим О'Нийл,
че всичките ви фирми са обявени в ликвидация?


- Когато го наех, нашите отношения бяха базирани
на взаимното доверие. Ще ви кажа нещо, на което може би ще се
смеете, защото звучи глупаво. Аз участвах с 50% в консорциума,
който кандидатстваше за Дружба - Пловдив. Никога през
живота си не съм бил в Пловдив и не съм притежавал фабрика за
производство на бутилки, дори не съм се видял и не съм говорил
с моите партньори от Василиас. Но основавайки се на
думите на Тим О'Нийл, аз изпратих 750 хил. долара до ING Bearings
за АП за предприятие, в което никога не съм бил. Беше обявен втори
търг, на който ние и Барек увеличихме предлаганите
оферти. Барек имаха по-висока оферта и когато аз се
срещнах с Александър Божков в Сан Фрациско, той ми каза, че ще
се изчака решението на Комисията за защита на конкуренцията за
това дали Барек не придобива монополно положение на
пазара и ако това е така, ние ще получим предприятието. Агенцията
действа според правилата и Барек спечели, а аз получих
обратно моя депозит миналия месец. С тези пари, с депозита за
Химко, който още стои тук, с парите, инвестирани в
Плама, и уреята, която е в Китай, и с 9-те милиона
долара, които Стелър груп ми дължи (защото това е
нова компания, която аз създадох след развода си поради данъчни
преференции) и след като компанията е 100% собственост на Карпетиум
- моя фирма с активи от 20 млн. долара, е неясно как друга моя
компания Кор Кап е обявена за синдик на Стелар.
Джон Спиърн, който управляваше компанията (Кор Кап)
и участваше в сделките за Плама и Химко,
беше уволнен от мен. Причината за това бе, че той сключи договор
за доставка на алуминий от Южна Африка, който аз бях договорил.
От друг мой служител разбрах, че Спиърн не ме информира за сделката
и че вече са извършени няколко доставки. Когато попитах къде са
парите, 350 хил. долара печалба, разбрах, че лично Джон ги е прибрал.
И аз го уволних в началото на юни. Човек взима решения, основавайки
се на доверие. Някои го правят успешно, а аз нямах късмет.


Кой в момента, според вас, е собственикът на Плама?


- Герезон притежава Евроенерджи,
а въпросът е кой притежава Герезон? През февруари
моята компания Интернешънъл екуитис инк. и Стелар
Глобал получиха правото да купят Евроенерджи.
На 27 февруари беше подписано рамково споразумение, в което се
казва, че ако не бъде подписана сделка до края на март, то тя
няма да се осъществи. Но сделка имаше и аз оторизирах Тим О'Нийл
и Кендис Селби да защитават моя интерес. Преди това Кендис Селби
работеше като счетоводител в Прайс Уотърхауз в Канада
и тя работи доскоро за мен. В споразумението бе записано, че никакви
съобщения за пресата не трябва да се правят. След появяването
на разногласия между мен и Тим по въпроси, свързани с Дружба,
Плама и Химко, много неща станаха известни
на публиката, което противоречеше на споразумението ни. На 31
май аз уволних Тим О'Нийл. Между другото синдиците заявиха, че
Герезон е собственик на Плама. Ако това
не е така, защо на 8 юни г-н Коларов и г-н Генчев ми писаха писмо
като на акционер? Тогава г-н Спиърн беше вече уволнен и сега го
съдят в Онтарио за измами, предоставяне на преференциална позиция
на фирма на неговата съпруга и т.н. В случая той се е самоназначил
за синдик, а всъщност е мой бивш служител, също като Тим О'Нийл.
Те двамата не притежават нищо.


Интересното е, че след като уволних Тим на 31 май
на 1 юни, той уволни Кендис Селби като управляващ директор. Само
сляп съдия може да твърди нещо друго, защото аз притежавам всички
документи.


Но да се върнем на Герезон. Прайз
Уотърхауз работят за мен от 20 години. Тези, които създадоха
Герезон, работят в офиса на тази фирма в Никозия,
Кипър. Ще попитате защо не изгоних Тим О'Нийл по-рано? Исках да
видя колко далеч ще стигне. Преди две вечери (във вторник миналата
седмица) Жан Кристоф Лотре от Норуиджън ойл, Бони
Бонев и Тим О'Нийл бяха тук в ресторанта на Шератон
и аз пред всички попитах Тим кой притежава Герезон
и той не можа да даде ясен отговор. Представителя на Ноуиджън
ойл не знаеше как да реагира. Те са тук от няколко месеца
и ако не бях аз собственикът нямаше да идват в хотела ми, за да
ми задават въпроса за собствеността. Нямаше да звънят на адвокатите
ми в Лозана, които са ги предупредили, че не трябва да дават никакви
пари на г-н О'Нийл, защото той не е собственик. Въпросът за собствеността
е лесен и ще бъде разрешен от съда в Плевен.


Ще продадете ли Плама на Андре
и сие?


- Не искам да продавам Плама, защото
съм доволен от това, което видях. Човекът, който работи с мен,
се казва Бил Брекър и е от Далас. Той е работил много години като
председател на Даймън Шамрок - компания, която има
около 30 хил. работници и оперира в над 20 страни. За да си представите
колко са големи, ще ви кажа, че направих грешката да попитам г-н
Брекър дали е имал самолет, когато е работил в Даймън Шамрок.
Той ми отговори, че е имал четири и единия Боинг 727
е продал на Доналд Тръмп. Многократно е бил избиран от своите
колеги за най-добрия шеф на рафинерии в света. Аз съм късметлия,
че работя с такъв специалист, както и с г-н Стюарт, който е бил
вицепрезидент на Оксидентъл петролиум. Оценката ни
досега е, че рафинерията е в по-добро състояние, отколкото очаквахме,
но техническият ни анализ не е завършен. Ние искаме да пуснем
рафинерията преди началото на зимата.


Какви инвестиции ще изисква стартирането на инсталацията?


- Засега ги оценяваме на 12-15 млн. долара. Но нека
да изчакаме експертите да си свършат работата. Това е нещо, което
трябваше да организира Тим О'Нийл още през март и април, но сега
аз го върша през август.

Facebook logo
Бъдете с нас и във