Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДОРИ ЕЦБ НЕ ПРИЛАГА МЕЖДУНАРОДНИТЕ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ

Райка Онцова - началник на отдел Вътрешен одит на БНБ, пред в. БАНКЕРЪГлавният ревизор на БНБ (както наричат началникът на отдел Вътрешен одит) Райка Онцова е родена през 1961-а в град Гоце Делчев. Баща й е офицер от българската армия, а майка й е учителка. Райка Онцова е на пет години, когато родителите й се преместват в София. Завършва руска гимназия, след което е приета специалност Счетоводство и контрол във ВИИ Карл Маркс (сега Университет за национално и световно стопанство). Като студентка се запознава със съпруга си Васил, който учи същата специалност. Има двама сина. Големият - Илия, е на 21 години и учи информатика в Щутгарт. Четиринадесетгодишният Михаил пък е приет в немска гимназия.Г-жо Онцова, какви препоръки към дейността на БНБ направи в одиторския си доклад Сметната палата, която приключи проверката на Централната банка още в края на юни 2003 година?- Единствената препоръка, която ни бе направена, е да подобрим някои контролни механизми при търговете, които провежда Централната банка, както и контрола върху работата на печатницата на БНБ. Сметната палата смята, че главният секретар на банката (б.р. - става дума за Велизар Стоилов) трябва да създаде специално административно звено, което да контролира изготвянето на документацията за търговете, проверката на документите на участниците в тях и сключването на договорите с лицата, спечелили наддаването. Що се отнася до дейността на печатницата, Сметната палата препоръча да се изготвят съвместни процедури между нея и дирекция Касова на БНБ, чрез които да се контролира изработването на емисиите от банкноти и предаването им на Централната банка.Има ли забележки по другите дейности, извършвани от банката - управлението на валутния резерв или формирането на годишното превишение на приходите на БНБ над разходите й, което се внася в бюджета?- По формирането на това превишение и внасянето му в бюджета в доклада на Сметната палата няма никакви забележки. Имаше препоръка към дирекция Ковчежничество, която е на подчинение на управление Емисионно, да сключва конкретни договори с Министерството на финансите за всеки депозит, който ведомството открива в БНБ. До момента Централната банка и Министерството на финансите подписваха само рамков договор, на базата на който то откриваше депозити в БНБ.Вие сте главен ревизор на БНБ от три години. Колко проверки сте извършили в банката до момента?- Не мога да ви кажа точния им брой. Но само за 2002-ра моят отдел, в който влизат десет одитори, е направил 22 проверки. През тази година сме планирали 23 одита и смятам, че ще ги изпълним всичките. Имаме петгодишна програма за цялостен одит на банката по функции, която е одобрена от управителния съвет и ще се актуализира всяка година.Какво ще рече одит по функции?- Функциите на БНБ са описани в закона, уреждащ нейната дейност и отговорности. Например ние правим проверка и оценка на паричната политика, водена от банката. В нея се включва управлението на международните резерви, печатането на банкноти и всичко останало, свързано с паричната политика на БНБ.Кой е най-интересният одит, който сте правили в БНБ, откакто ръководите вътрешния контрол?- По-скоро мога да ви кажа кой бе одитът, по който имаше най-много констатации и препоръки. Той бе посветен на имотите на банката. Оказа се, че трябва да бъдат оформени много юридически документи, свързани със собствеността на БНБ. Имайте предвид, че банката съществува от 125 години и е придобивала имотите си по различно време и при действието на различни закони. По време на социализма това е ставало на базата на различни договори, сключвани с ведомства и учреждения. След десети ноември 1989 г. (б.а. - при срива на системата) законодателството коренно се промени и БНБ бе принудена да уреди всички документи, свързани с нейната собственост - най-малкото за да получи нотариални актове за имотите, които притежава. Резултата от този одит с най-много констатации и препоръки, който направихме доведе до това, че БНБ се сдоби с нотариални актове за всички свои имоти. От колко години сте в банковия сектор?- Започнах работа през 1983 г. веднага след като завърших специалността Счетоводство и контрол във ВИИ Карл Маркс. Първото ми работно място бе в отдел Методология на счетоводството на БНБ. Две години по-късно бях изпратена в Куба, където заедно с още няколко българи помагахме на едно предприятие да изгради финансовата си отчетност.С какво се занимаваше това предприятие?-... (Усмихва се и мълчи близо половин минута)След като се върнахте от Куба къде отидохте на работа?- През 1987-а започнах в счетоводството на МИНЕРАЛБАНК, където останах до 1994-а. Тогава бях назначена за главен счетоводител на Стопанска банка.В какво финансово състояние заварихте Стопанска банка?- Друг трябва да питате за финансовото й състояние. Аз мога да кажа, че, когато отидох там, установих, че счетоводните й отчети трудно могат да бъдат приведени в съответствие с международните стандарти. Оказа се, че е изключително сложно да се изравнят счетоводните данни за наличностите по сметките на банката в чуждестранните кредитни институции с числата, фигуриращи в главната книга и в баланса на банката. Разликите бяха изключително големи, от порядъка на десетки милиони долари, които трябваше да ги запишем като загуба на банката.Какви бяха причините за тези загуби?- Не ми се говори за това.На 23 септември 1996 г. БНБ затвори Стопанска банка, а през юни 1997 г. съдът я обяви в несъстоятелност. Можеше ли банката да бъде спасена?- Разбира се. Тя бе затворена с политическо решение на правителството на Жан Виденов, което означава, че можеше да бъде и спасена с политическо решение.Защо, според вас, не бе взето такова решение за спасяването на Стопанска банка?- Според мен, основната причина бяха както задълженията на банката към италиански и австрийски кредитни институции (б.а. - чуждестранните дългове на банката бяха 115 млн. г. марки и 65 млн. щ. долара), така и големите й вземания от държавата. Правителството затвори Стопанска банка, за да не признае за държавни дълговете й към чужбина и задълженията си към нея.Но нали италианският дълг на Стопанска банка бе признат за държавен през 1999 г. (няколко години след затварянето й) и тогавашното правителство на Иван Костов постигна споразумение със САЧЕ за изплащането му?- Този дълг наистина бе признат за държавен. Но официално и публично нито едно правителство не пожела да признае, че държавата има да връща огромна сума пари на Стопанска банка по сделката за участието на България в рудообогатителния комбинат Кривой рог, който сега се намира на територията на Украйна. Ако през 1996 г. правителството бе платило този дълг (б.ред. - общата му сума тогава бе около 52 млн. г. марки) и ако бе инвестирало в банката обещаните облигации по ЗУНК с общ номинал от 120 млн. щ. долара, а не само 60 млн. щ. долара, тя щеше да бъде спасена. Ще ви припомня, че в момента СИБАНК, която през 2000 г. купи активите на Стопанска банка, води дело срещу Министерството на финансите. Същественото в случая е, че СИБАНК претендира точно за парите по договора за финансиране на строителството в Кривой рог.Съществуваше и версия, че Стопанска банка е затворена под натиска на нейните конкуренти...- И това е вярно. Банката имаше много на брой и добри клиенти, които след затварянето й нейните конкуренти имаха щастието да привлекат за обслужване.БУЛБАНК ли бе този щастлив конкурент?- Основно тя.След като поставиха под особен надзор Стопанска банка, с какво се занимавахте?- С одиторска дейност. Работих няколко години в банковия екип на одиторската компания АФА при Рени Йорданова и Валя Йорданова. Двете имат много голяма заслуга за внедряването на модерното счетоводство в България. До идването ми там не бяха одитирали много банки. Мисля, че бяха работили само със СОФИЯБАНК (през 1996 г. тя се вля в БИОХИМ) и с Бобовдолската банка (тя е в ликвидация от 1993 г.), чиито баланси и отчети АФА бе отказала да завери. Въобще те двете (б.а. - Валя и Рени) са известни с това, че не слагат подписите и печатите си под неверни счетоводни документи.Одиторската работа обаче изисква изключително много време, а през този период аз бях много ангажирана с двамата ми синове. Затова през 1998 г. се прехвърлих на работа в Насърчителна банка и бях неин главен счетоводител около година и половина. През август 2000-а получих предложение да стана началник на отдел Вътрешен одит на БНБ и приех.Оказва се, че сте били от двете страни на барикадата - и като одитор, и като главен счетоводител на банка, а сега и като началник отдел Вътрешен одит на БНБ. Какво е вашето отношение към въвеждането на международните счетоводни стандарти, които от 1 януари 2005-а ще станат задължителни за всички български фирми?- Според мен, не е задължително те да важат за малкия и средния бизнес. Международните стандарти са доста трудни за прилагане от страна на малкия бизнес. Впрочем въвеждането им е една от причините да възникнат конфликти между одитори и счетоводители на малки и средни предприятия. Казано по-просто нито една малка фирма не разполага с необходимите средства, за да образова и плаща на хората си да прилагат Международните счетоводни стандарти. Вярно ли е, че Международните счетоводни стандарти не се прилагат и в някои големи западноевропейски държави?- Ако трябва да сме точни, дори Европейската централна банка (ЕЦБ) не ги прилага. Тя има собствени правила за изготвяне на финансовите си отчети. Това обаче не й пречи да издава много подробни месечни бюлетини за финансовите си показатели и за финансовите пазари. В момента от БНБ се изисква да прилага международните стандарти. А когато България стане част от Европейската система на централни банки, ще трябва да приеме и стандартите на ЕЦБ. Това ще бъде крачка назад за нас (б.а. - БНБ и всички банки в България прилагат международните стандарти от 1 януари 2003 г.) и проблемът ще бъде да намерим баланс между различните стандарти.Разговора води Петър Илиеў

Facebook logo
Бъдете с нас и във