Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДОЛАРЪТ НЯМА ДА ИЗИГРАЕ БЮДЖЕТА

БНБ Е ИЗКУПИЛА 900 МЛН. МАРКИ ОТ ПАЗАРА


Светослав Гаврийски, управител на БНБ, пред в. БАНКЕРЪ

Г-н Гаврийски, след срещата ви с премиера Иван Костов на 12 септември вие заявихте, че покачването на курса на долара спрямо еврото и лева не застрашава финансовата стабилност в България. Какви са причините за това спокойствие?


- В никакъв случай не може да се каже, че съм напълно спокоен, но и не виждам и причини да се правят драматични заключения и катастрофични прогнози.


Големите валутни разходи на бюджета са свързани с обслужването на външния ни дълг, а до момента България направи 80% плащанията си за тази година. Така че покачването на курса на долара няма да окаже значим натиск върху бюджета.


Валутният резерв, след получаването на последния транш от МВФ, надхвърля 6.5 млрд. г. марки и от началото на годината се е увеличил с над 200 млн. г. марки. В същото време страната ни плати на външните си кредитори над 680 млн. щ. долара. Тези числа показват стабилността на валутния резерв и ми дават основание да не се притеснявам от покачването на курса на долара и на цените на петрола.


Възможно е поскъпването на долара и на нефта в световен мащаб да предизвика инфлация, която да е по-голяма от очакваната. Затова всички правителства както на страните производители на петрол, така и потребителите полагат усилия за регулиране на цените му. Очаквам, че в скоро време той ще поевтинее и външното влияние върху инфлацията в България ще намалее. Не мисля, че тя ще надхвърли с повече от 3% тази, която сме заложили в макрорамката за 2000 година. Затова смятам, че сегашната ситуация не е заплаха за финансовата стабилност на страната.

Но голяма част от вносните стоки в България са свързани с нефта. Поскъпването му не застрашава ли платежния баланс на държавата?


- Последните данни за платежния баланс, с които разполагам, показват, че няма поводи за притеснение. Ако сравним сегашното салдо по текущата сметка с това отпреди една година, ще видим, че то се е подобрило. Причината е в увеличението на износа.


Наистина покачването на цените на горивата води до поскъпване на вноса, а това оказва негативно влияние на търговското салдо, което е част от текущата сметка на платежния баланс. Не забравяйте обаче, че в тази сметка влизат и приходите от туризма, а те са нараснали значително в сравнение с миналата година и до голяма степен компенсират увеличението на вноса. Затова не очаквам никакъв проблем с платежния баланс на страната до края на 2000 г., дори смятам, че показателите му ще бъдат по-добри от тези през 1999 година.

Не очаквате влошаване на платежния баланс, но само ако се сбъдне прогнозата ви за бързо понижаване на цените на петрола и на курса на долара. А какво ще стане, при положение, че те запазят сегашните си високи нива?


- Никой не приема сегашните цени за естествени. Те предизвикват безпокойство и сред самите производители на нефт. Затова смятам, че в скоро време петролът ще поевтинее. Вследствие на това ще падне курсът на долара, тъй като това е валутата, с която се купува нефт. В резултат на всичко това ще намалее инфлацията. Очаквам да паднат и цените на някои хранителните продукти в страната, които поскъпнаха спекулативно. Ако това стане бързо, през оставащите месеци до края на 2000 г. можем да станем свидетели на отрицателна инфлация.

Беше ли подготвена БНБ за поскъпването на долара? Извършихте ли някакви извънредни финансови операции, които да защитят валутния резерв?


- Централната банка винаги трябва да е готова. Ако изпълняваме Закона за БНБ, ние не можем да понесем загуби от курсови разлики от това, че например валутните ни резерви са в евро, а имаме плащания в долари. Законът ни задължава да съобразим разпределението на валутите, в които поддържаме резерва и в които имаме плащания, и ние стриктно изпълняваме това изискване. Не сме предприемали операции за преминаване от една валута в друга, така че нямаме печалби в резултат на такива операции, но не мога да кажа, че сме претърпели и загуби. По-голямата част от нашия резерв е в евро.

Защо в евро? Нали преобладаващата част от външните задължения на страната е в долари?


- Вярно е, че по-голямата част от външния ни дълг е в долари, но до края на годината плащанията към чуждестранни кредитори са предимно в евро.

Какъв е общият им размер?


- На кредиторите от Парижкия клуб, на МВФ и на Световната банка трябва да преведем равностойността на около 200 млн. щ. долара. Но в същото време имаме да получаваме финансиране за около 300 млн. щ. долара (в тази сума влиза и траншът от МВФ, който вече пристигна). Така че ситуацията за валутния резерв е повече от благоприятна и очаквам до края на годината той да достигне 7 млрд. г. марки. Имайте предвид, че в тези сметки не включвам евентуалните приходи от приватизационни сделки.

По време на годишната среща на МВФ и Световната банка в Прага ще бъдат приети нови правила за работа на тези институции, които коренно ще променят процедурите, по които те ще отпускат кредити. Не се ли опасявате, че България повече няма да може да разчита на парите от МВФ?


- Според мен и в момента страната ни не е изцяло зависима от заемите на международните финансови институции, и по специално от МВФ. Повтарям, че през тази година сме превели на външните кредитори 680 млн. щ. долара, а от Фонда сме получили 280 млн. щ. долара - с 400 млн. долара по-малко от извършените плащания. Затова не мисля, че намаляването на кредитите от МВФ ще има фатални последствия за държавата. Не забравяйте, че започнахме преговори за присъединяване към Европейския съюз и оттам можем да очакваме допълнително финансиране.

През следващата година навлизаме в периода на големите плащания по външния дълг. Те ще надхвърлят 1 млрд. щ. долара годишно. Ще може ли страната ни да ги поеме, без да получава заеми от МВФ и от Световната банка за подкрепа на платежния баланс?


- Не виждам какво ви притеснява. Наистина през следващите две години плащанията към чуждестранни кредитори ще се увеличат с 200-300 млн. щ. долара. Но ако планираните за 2001 г. приватизационни сделки се осъществят, България няма да има проблеми с обслужването на външния си дълг.


От 1994 г., когато подписахме споразумението с кредиторите от Лондонския клуб, досега ние плащаме по около 1 млрд. долара. Справихме се успешно с тази задача при тогавашното състояние на икономиката. Не смятам, че трябва да се безпокоим сега, когато очакваме ръст на производството, на износа и на инвестициите.

Излиза, че България безпроблемно ще скъса пъпната си връв с МВФ и Световната банка.


- Надявам се, че да.

Надявате се или мислите, че това ще стане?


- Сигурен съм, че няма да възникнат проблеми.

Казахте че очаквате ръст на производството. Но банките продължават да инвестират по-голямата част от парите си в чужбина, вместо рязко да увеличат кредитирането. Не е ли това един лош атестат за състоянието на българските фирми?


- Макар и с бавни темпове банките увеличават отпусканите заеми. Може би те все още не са притиснати от конкуренцията, но много български предприятия вече получават кредити директно от чуждестранни банки, и то при доста по-благоприятни условия.


Не мога да се съглася с генерални заключения за лошото състояние на българската икономика. Тя се развива и произвежда. Доказателство за това е, че за осем месеца ние сме изкупили от пазара над 900 млн. г. марки.

В анализите на БНБ се казва, че около 50% от брутния вътрешен продукт на държавата се формира от сивата икономика Вероятно именно от нея идва една част от тези 900 млн. г. марки?


- Ами, тази икономика работи.

Да, но не плаща данъци?


- Факт е, че в България нещо работи, нещо се произвежда, нещо се изнася, получават се някакви заплати, формират се някакви доходи. Отделен въпрос е дали законодателството е създало условия и дали Министерството на финансите е успяло да обхване тази икономика. Въпросът е, че в България икономика в някакъв цвят съществува.

И пълни валутния резерв?


- Тези над 900 млн. г. марки, за които ви споменах, БНБ е изкупила от българските банки и от населението.

Не мислите ли, че може да станем свидетели на абсурдната ситуация, при която валутният резерв расте, а бюджетът има проблеми с приходната си част?


- Повтарям, че проблем на законодателството и на Министерството на финансите е да създадат условия за обхващане на цялата икономика. Затова правителството реши да намали данъците и да направи промени в законите, които да облекчат бизнеса. Целта е тези фирми, които смятат, че данъците са непосилни и ги крият, да започнат постепенно да ги плащат. Не може повече от три години БНБ само да купува долари и марки, банките непрекъснато да увеличават собствените и привлечените си средства, а ние да продължаваме да се питаме откъде идва тази валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във