Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДОКЪДЕ ЩЕ СТИГНАТ МОСКВА И ВАШИНГТОН?

Москва. Специално за БАНКЕРЪ от кореспондента на БНТ Валери Тодоров


Решението на президента Владимир Путин да признае необходимостта от модифициране на Договора за противоракетна отбрана (ПРО) от 1972 г. бе пълна изненада за експертите по стратегическо планиране. Такава бърза капитулация на Москва не бе очаквал никой. Според министъра на отбраната Сергей Иванов, Русия e разработила 30 варианта за реакция на американските планове. Путин обаче избра само един, който повече прилича на капитулация пред американския натиск. Зад изненадващия стил на руския президент се крие стратегическа сметка. Москва е готова да изтъргува ината си срещу сериозни военнополитически и икономически компромиси на Вашингтон. Преди срещата Путин - Буш бяха лишени от високите си постове двама генерали, смятани за ястреби във военното ведомство - първият заместник-началник на Генералния щаб Валери Манилов и началникът на Главното управление за международно сътрудничество Леонид Ивашов.

САЩ и Русия вече не са врагове, но не са и приятели

Веднага след като президентите Путин и Буш обявиха, че двамата са не по-малко изненадани от преговорите си в Генуа, в Москва пристигна външнополитическата съветничка на американския президент Кондълиза Райс. Заедно с нея дойдоха министрите на финансите и търговията на САЩ Пол О'Нийл и Доналд Еванс. Надявам се, че такъв внушителен десант е само начало на нарастване на усилията ни, изтъкна на срещата си с тях в Кремъл Владимир Путин. Визитата на Райс се определя като междинен етап преди началото на преговорите. На 7-8 август във Вашингтон ще заседават експертите от двете страни. За там заминава началникът на Главното оперативно управление на Министерството на отбраната Юрий Балуевски. Според осведомени източници, Балуевски може би в бъдеще ще стане началник на Генералния щаб. Седмица след неговото посещение във Вашингтон в Москва се очаква да пристигне американският министър на отбраната Доналд Ръмсфелд. Такива темпове на размяна на визити са новост в руско-американските отношения. Очевидно Москва и Вашингтон още не са наясно какво и как трябва да се модифицира.
Райс кацна в Москва с пакет от предложения. Кремъл също извади свой пакет от виждания по стратегическите оръжия. Разговорът на четири очи между гостенката и министъра на отбраната Сергей Иванов продължи 40 минути без преводач. Едва тогава бяха поканени експертите. Да се говори за споразумение е рано, подчерта Иванов, но яснота по подходите и концепцията има. САЩ и Русия не са вече врагове и трябва да потърсят заедно нова основа за стратегическата стабилност, заявиха Иванов и Райс. Освен броя на ракетите, базите и полигоните, Москва смята да вкара в диалога поне още две теми - Договора за всеобща забрана на ядрените изпитания и за военно-космическите програми. Русия вече ратифицира Договора за ядрените изпитания и решението на САЩ да възстановят ядрените опити я поставя в неловко положение. Освен това руснаците са против милитаризирането на Космоса.
Решението на Путин и Буш да обвържат настъпателните и отбранителните стратегически оръжия означава, че търгът между двете страни ще обхване широко поле от руско-американското наследство от ерата на Рейгън до наши дни. Кондълиза Райс е убедена, че между Русия и САЩ има много общо, идващо от историческото взаимно разбирателство между две свръхсили. Тя смята, че няма защо да се замазват разногласията. Двете държави винаги ще бъдат съперници, но това не им пречи да бъдат и партньори.

Колко регионални конфликти може да издържи Пентагонът

Главното е така да бъдат съкратени ядрените потенциали, че да не бъде нанесена вреда на националните интереси на Русия и САЩ, отбелязаха руският министър на отбраната Игор Иванов. Освен съкращаване на ядрените бойни глави от сегашния таван 6000-6500 до 1500-2000, Москва ще настоява за правото си да има наземни междуконтинентални балистични ракети с разделящи се бойни глави. Те бяха забранени от договора СТАРТ-2. Така ще се запаси ядреният паритет, без да се извършват големи разходи за отбрана, е становището на руски експерти. Москва е на мнение, че нито една от т.нар. рискови държави не е в състояние в близките 10-15 години да създаде собствена междуконтинентална балистична ракета. Същевременно тя определя започнатия диалог като преговори, а Вашингтон говори за консултации.
Ако двете страни не се разберат помежду си, САЩ биха могли да излязат едностранно от тях, като уведомят Русия шест месеца по-рано. Договорът по ПРО от 1972 г. предвижда такъв вариант. Дотогава обаче е необходимо Москва и Вашингтон да уточнят редица технически въпроси. Например дали планираното за октомври начало на строителството на противоракетна база на Аляска е нарушение на договора. Същото важи и за изпитанията на разположените на кораби радари за следене на междуконтиненталните балистични ракети и за комбинираните изпитания на лазерни и радарни системи за следене на ракети.
Както и да се развиват събитията, САЩ очевидно не са склонни да подписват нов пълномащабен договор с Русия по стратегическите оръжия. Москва обвързва преговорите по противоракетните системи и по стратегическите оръжия, докато във Вашингтон се говори само за взаимовръзка между тях. Пентагонът разработва сега нова военна доктрина. За САЩ е важно да знаят колко регионални конфликта биха могли да спечелят и с какви сили. Докато американските експерти не дадат точна оценка, едва ли Белият дом ще бърза да се договаря за тавана на ядрените оръжия или за взаимовръзката между ПРО и стратегическите системи.
Геостратегическият търг обхваща и важни за Москва икономически теми - влизането на Русия в Световната търговска организация и свалянето на поправката Джаксън - Веник в руско-американската търговия. Путин още веднъж напомни това пред министрите на търговията и финансите на САЩ.

Руските военни бази

Освен по стратегическите оръжия, сега Кремъл трябва достатъчно ясно да формулира и вижданията си за руското военно присъствие в чужбина. Не се подлага на съмнение съществуването на военните бази в Армения и Таджикистан. Генералният щаб на руската армия смята, че няма нужда от запазването на военната база в Гудаута (Абхазия). Местното население обаче протестира срещу изтеглянето на руските части, а от грузинска страна не са създадени условия и за сигурността на изтеглянето им. Базите в Батуми и Алхалхалаки засега остават. Обстановката в Приднестровието се оценява в Москва като тревожна. По силата на Договора за обикновените оръжия в Европа и Истанбулската декларация на ОССЕ Русия е длъжна да изтегли и унищожи арсеналите, намиращи се в складове в Приднестровието. Това не се харесва на местните власти и миротворческият контингент основно е зает с охрана на складовете. Станцията за електронно разузнаване в Куба ще остане. В същото време съществуването на базата Камран във Виетнам е под въпрос. Високият наем за нея е неоправдан, тъй като през последните години там само няколко пъти са влизали руски кораби. Заплаха за сигурността на Русия в Тихоокеанския район има, казват в Москва, но е по-добре да се стегнат базите в Далечния изток.
Ще е необходимо Кремъл да се определи и по друг ключов въпрос - за разширяването на НАТО. Ако Москва приеме, че НАТО носи към руските граници стабилност, сигурност, демокрация и прогресивна политическа култура, тя би могла да погледне на досегашните си възгледи другояче. Приближаването на Алианса към руските граници приближава и Русия към Европа. А и бъдещото й членство в ЕС и дори в НАТО не би изглеждало толкова отдалечено. Така Русия ще получи още един плюс към националната си сигурност. Стига, разбира се, тя да е в състояние да преглътне промяната във външното й обкръжение. Както признава министърът на отбраната Сергей Иванов, връщане към студената война би било самоубийствен ход. Путин и Буш признаха в Генуа, че в света са настъпили значителни изменения. Двете страни трябва да съпоставят вижданията си колко значителни са тези изменения и кои сфери биха могли да засегнат.
Кондълиза Райс, която пристигна в Москва от Киев, предупреди за всеки случай Украйна, че сътрудничеството й с Иран, Ирак и Либия следва да бъде замразено, а възобновяването на производството на ракетите СС-18, наричани Сатана, в Днепропетровския завод Южмаш по настояване на Русия ще се приеме негативно във Вашингтон. От Киев бе поискано да прекрати и военните доставки за Македония. В замяна на Украйна бе обещана помощ за завършване на нефтопровода Одеса - Броди и на Одеския нефтен терминал, както и създаването на международен консорциум за експлоатацията на тези обекти.
Москва търси решения в условията на стесняващ се избор. Колкото повече отлага, толкова повече може да загуби. Ревизията на наследството от студената война започва. Новите концепции за сигурност и принципите на взаимоотношения между свръхсилите ще са носещата архитектура на новата система за глобална сигурност. Русия и САЩ признават, че са в началото на пътя. Въпросът е докъде ще поискат да стигнат?

Facebook logo
Бъдете с нас и във