Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДОКАТО МАГИСТРАТИТЕ СЕ НАУМУВАТ, В ОМЗ СЕ НАЛУДУВАХА

За големите пари, които България печелеше от военната

си продукция, се изписаха тонове хартия. За изгубените пазари

също. Равносметката днес е отчайваща - за българското специално

производство забравиха и клиенти, които години наред избираха

българското. При липсата на реализация складовете на предприятията

от Военнопромишления комплекс (ВПК) се задръстиха с готова продукция,

а необслужваните кредити започнаха да трупат лихви. Едно след

друго специалните дружества изгубиха привилегированото

си положение и редица от тях заеха скромно място в съвсем прозаични

правителствени списъци и програми - за раздържавяване, за временен

мораториум върху приватизацията, за финансова изолация... Логично

се стигна до там, че някои като Оптикомеханичния завод

(ОМЗ) - София, се озоваха в групата на 64-те държавни предприятия,

определени за ликвидация.

Началото и краят

Създаден през 1948 г., софийският Оптикомеханичен

завод започва с производството на ученически пособия. Постепенно

учениците остават на заден план и предприятието се специализира

в изработването на оптически изделия за нуждите на ВПК. До появата

на прословутия Указ 56 ОМЗ е част от СО Металхим.

След това влиза в дружество Озонт заедно

с Института по оптика и Оптичния завод в Кюстендил. Но и тази

структура не изтрайва дълго. През 1992 г. в търговското отделение

на Софийския градски съд е регистрирано ЕООД ОМЗ -

София, с изнесени производствени площадки в селата Петърч, Скравена

и Храбърско.

Необслужваните кредити от 1992 и 1993 г. към МИНЕРАЛБАНК,

ЦКБ, ЕСКПРЕСБАНК и АГРОБИЗНЕСБАНК и огромните задължения към бюджета

са главната причина дружеството да попадне в списъка за ликвидация.

Германската фирма Аскания, която още от 1994 г. дължи

на ОМЗ 75 хил. г. марки, също скъсява пътя на предприятието

към несъстоятелността. Възможността тези средства да се озоват

някога в касата му обаче е чисто теоретична, тъй като и немското

дружество е сполетяно от същата процедура. Все пак, в случай че

се стигне до приемане на оздравителен план за Аскания,

би следвало и българският кредитор в лицето на ОМЗ да бъде удовлетворен.

Разбира се, ако в немската фирма пазят документите за задължението

си, защото по странно стечение на съдбата в българската такива

няма.

Със 75 хил. г. марки или без тях, но интересът за

покупката на предприятието е подозрително голям. Всъщност дружеството

разполага с полуготова и готова продукция (оптически мерници)

и след продажбата им спокойно могат да се удовлетворят претенциите

на всички кредитори. Логично е тогава да се запитаме защо ОМЗ

не продава, а се намира в процедура по несъстоятелност, и то с

прекратена производствена дейност? Обяснението е, че първоначално

се е предвиждало предприятието да бъде обявено в ликвидация по

глава 17 от Търговския закон. С продажбата на готова продукция

ОМЗ е щял да се разплати с кредиторите си, след което продаден

като печелившо дружество. Само че Софийският градски съд отказва

да впише ликвидацията в търговския регистър. Тогава на помощ

идва другата процедура. Управителят на ОМЗ Младен Младенов получава

заповед от принципала да подаде молба в СГС за откриване на производство

по несъстоятелност. Решението на софийските магистрати излиза

на 15 октомври 1996 година. За временен синдик е назначен Иван

Алишев. Той разполага с две седмици, за да освободи от работа

650 човека, тъй като според 257 ПМС, ако до 31 октомври 1996 г.

това не стане, работниците ще изгубят правото си на шест месечни

брутни заплати като обезщетение. Разписвах наред трудовите

книжки със съзнанието, че ще остана сам в предприятието

- спомня си днес Иван Алишев.

Недоимъкът

От всички разплащателни сметки на дружеството синдикът

успява да събере общо 3 млн. лева. Тези средства обаче не могат

да се използват без разрешение на съда, защото представляват част

от масата на несъстоятелността. Постъпления в особената сметка

на синдика идват единствено от договорите за наем на работни помещения.

С назначаването ми за синдик прекратих всички договори за

съвместна дейност с частни фирми. След като производството е спряно,

нищо съвместно не може да се прави - заявява Иван Алишев.

Липсата на пари омилостивява софийските магистрати.

Те разрешават на синдика да ползва 1 млн. лв. за текущи нужди,

но и това не помага. Сега в сметката му има около 400 хил. лв.,

а само за електроенергия и други консумативи до края на месеца

трябва да се платят 4 млн. лева. На всичко отгоре предприятието

има просрочени задължения за социално осигуряване и фонд Професионална

квалификация и безработица. Средната работна заплата на

малцината останали в ОМЗ е 54 хил. лева. Крепи ги единствено надеждата,

че плачевното им финансово състояние няма да продължи дълго, защото

предстои скорошна приватизация.

На сцената се появява Доктер Оптикс

Това е германска фирма, дългогодишен партньор на

ОМЗ. Още по времето, когато министър на промишлеността е Любомир

Дачев, Доктер Оптикс изразява желание за създаване

на смесено дружество с ОМЗ и внася необходимите документи във

въпросното министерство. Дали поради обстоятелството, че в министерството

започват да пристигат анонимни изрезки от немската преса за прединфарктното

финансово състояние на Доктер Оптикс, или по други

причини, но желанието на германците остава без отговор.

Междувременно на 15 октомври 1996 г. Софийският градски

съд открива производство по несъстоятелност за ОМЗ. Едва в началото

на април тази година на среща с представителите на немската фирма

експертите от промишленото министерство предлагат на Доктер

Оптикс да изработи оздравителна програма, която да предвижда

стопроцентово удовлетворяване на кредиторите срещу получаване

на определен процент от собствеността на ОМЗ. Единственият проблем

в случая идва от Търговския закон. Немската фирма не е кредитор

на дружеството и следователно не може да предложи оздравителен

план за него. Намерен е обаче изход и в крайна сметка германската

фирма внася в СГС оздравителна програма от името на 20% от работещите

в ОМЗ и АГРОБИЗНЕСБАНК. (За конкретните намерения на Доктер

Оптикс в. БАНКЕРЪ подробно писа в бр. 22 от

1997 година.)

Вторият кандидат - Лазернооптична техника

е еднолично акционерно дружество от системата на

Военнопромишления комплекс. Най-общо казано, предложеният от него

вариант за саниране на ОМЗ предвижда разпродажба на готовата продукция,

на излишните активи, незаети в основното производство мощности

и обособени части. Крайната цел е продажбата на оздравения ОМЗ

на платежоспособен клиент. Според Красимир Цирков, ръководител

отдел Ликвидация, несъстоятелност и оздравителни програми

в Министерството на промишлеността, предложението но Лазернооптична

техника (ЛОТ) е по-добро от това на германската фирма, тъй

като съдържа по-точна преценка за стойността на готовата продукция

и за възможностите за нейната реализация. Под него слага подписа

си и министър Александър Божков. Но Доктер Оптикс

не се отказва лесно от намеренията си и подхваща атака чрез различни

държавни институции. Мотивът е, че министър Божков е отказал съдействие

на потенциален инвеститор, готов да вложи в България 3 млн. г.

марки.

Третият, който печели

Неочаквано се оказва, че финансовото

състояние на ЛОТ само по себе си е достатъчно тежко, за да може

точно това дружество да спасява когото и да било другиго. Естествено

промишленото министерство оттегля подкрепата си за неговото предложение,

но в печеливша позиция се озовава не Доктер Оптикс,

а... частната фирма Неротек. Тя изкупува задълженията

към АГРОБИЗНЕСБАНК, МИНЕРАЛБАНК и към някои по-малки фирми и в

качеството си на кредитор на ОМЗ предлага трети вариант на оздравителна

програма. Идеята е срещу придобиване на 51% от акциите на ОМЗ

Неротек да поеме всички негови дългове. След оздравяването

на предприятието се предвижда останалите 49% да се продадат от

Министерството на промишлеността по пазарна цена. Така частната

фирма печели министерската благословия, още повече че Металхим

холдинг например вече е изявил желание за покупка на 25%

от останалата част на ОМЗ.

На 23 юни тази година Софийският градски съд допуска

разглеждането на двете оздравителни програми - тази на немската

фирма и на Неротек. На насроченото за 3 юли съдебно

заседание, на което заедно с одобряването на списъка с приетите

от синдика вземания е трябвало да се приеме и едната от тях, се

отлага за 7 юли. Поводът е, че трима от кредиторите са възразили

срещу неприемането на определени техни вземания. За сравнение

- синдикът Иван Алишев е признал около 210 млн. лв.

задължения на ОМЗ, а само начислените капитализирани лихви от

ЕКСПРЕСБАНК възлизат на половината от тази сума.

Странно защо в сюблимния момент съдийският

състав е сменен и въпреки че на 7 юли и тримата недоволни кредитори

се явяват пред новия съдия, делото отново е отсрочено за 21 юли

1997 година. На същата дата обаче - 7 юли, Агенцията за приватизация

открива процедура по приватизация на ОМЗ, тъй като е получила

писмо с първоначални намерения за покупка на дружеството от...

германската фирма Доктер Оптикс. При това положение,

според Търговския закон, делото трябва да се прекрати за четири

месеца. Съдебната процедура ще бъде подновена само ако в посочения

срок приватизацията не успее. Но подобна перспектива е малко вероятна.

Докато съдиите се наумуват, броят на заинтересованите купувачи

се е удвоил. Освен Доктер Оптикс и Неротек

в редицата са се наредили и други две частни фирми - ТNТ и Рокон.

Facebook logo
Бъдете с нас и във