Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДОЙДЕ ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО И ЗА БЪЛГАРСКИТЕ БАНКЕРИ

Йордан Соколов, председател
на Народното събрание, удари звънеца и Законът за банките вече
е факт от правната система на България. Тази седмица нормативният
акт ще бъде публикуван и в Държавен вестник, с което
на практика ще влезе в действие.


Изработването и приемането
на закона породи много и разнопосочни мнения и оценки. Но когато
се разпръсна популисткият прах и отмина димката от засегнатите
частни интереси, хората, които отблизо наблюдават българската
банкова система, съвсем естествено се запитаха: възможно ли е
в един момент голяма част от търговските банки да останат без
ръководства? И това не е риторичен въпрос: Законът за банките
изправя БНБ пред две фундаментални задачи - да въведе лицензиране
на банкерите и да освободи банковата система от висшите мениджъри,
попадащи под ударите на чл.9 от закона.


Реализирането и на двете
задачи не може да се осъществи в кратък срок, още повече че те
влизат в дълбоко противоречие помежду си. Тогава къде е проблемът?


Под ударите на чл. 9,
ал. 4 и 5 попадат близо 250 души от висшия банков мениджмънт.
Това са хора, които през последните пет години са работили - по-дълго
или по-кратко време в управителните и контролните органи на търговските
банки, за които БНБ вече е поискала от съда обявяване в несъстоятелност.
Някои от тези мениджъри са в управителните и контролни органи
на други банки.


Съгласно Закона за банките
отстраняването на тези банкери трябва да се извърши в къс и точно
определен срок - 30 дни за членове на управителни съвети и 60
дни за членове на съвети на директорите. Срокът от 60 дни се приема
като достатъчен, за да се свикат общи събрания на акционерите
и да се намерят достатъчно качествени нови мениджъри, които по-късно
да положат изпит за получаване на лиценз от БНБ. И тъй като наредбата
за лицензиране на банкери не е готова, нищо чудно да се окаже,
че новоизбраните банкови мениджъри няма да се справят с изпита
за лиценз. Тогава банката ще трябва да търси други годни лица
да я управляват.


Съгласно Търговския закон
освободените по чл.9, ал.4 и 5 от Закона за банките бивши или
действащи банкери трябва да напуснат и всички ръководни постове,
които заемат в момента в други търговски фирми, в застрахователни
дружества и в холдингови структури. На директорите, на които предстои
да напуснат банките, сега им остава правото да продължат да владеят
пакети с акции или дялове и да станат обикновени служители или
съветници на новите директори.


Подобно оголване на висшите
кабинети в банковата сфера в предвидените кратки срокове е твърде
опасно, тъй като управленският вакуум няма да остане без последствия
- натрупване на загуби например. Така че положението във финансовата
сфера е особено тревожно.


БНБ например не разполага
със списък от сертифицирани кандидати за топбанкери, сред които
акционерите на банките да избират нови мениджъри. Още повече,
че този избор се съпътства и с решаването на проблема за доверието:
акционерите трудно биха доверили своите инвестиции на непознати
или слабоизвестни мениджъри, пък били те и с диплома.


БНБ не е изградила нито
комисията по сертифицирането, нито разполага със съответната наредба.
Твърде е съмнително, че за месец-два специалистите от управления
Банков надзор и Правно ще успеят да преодолеят
планините от проблеми и ще осигурят на акционерите нужните им
квалифицирани и достойни мениджъри. А и кой ще оцени качествата
на хората в комисията, която ще издава лиценз за правоспособност
на банкерите?


Затова може да се очаква
период на управленско безвремие, през което банките ще се управляват
от прокуристи или временни шефове, а основните операции, върху
които засегнатите кредитни институции най-вероятно ще се концентрират,
ще бъдат безрисковите операции с ДЦК. Защото е безумие да се мисли,
че временните управители ще се решат да извършват нормални кредитни
операции, за които във всеки следващ момент ще бъдат уязвими -
по закон!

Facebook logo
Бъдете с нас и във