Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДОЙДЕ РЕДЪТ НИ И ЗА ЕВРОПЕЙСКАТА СЕЛСКОСТОПАНСКА МЪКА

Министерският съвет прие на редовното си заседание в четвъртък (6 юли) промени в митническата тарифа. Това стана, след като през тази седмица Европейската комисия окончателно одобри резултатите от преговорите с България по споразумението за либерализация на търговията със селскостопански стоки. Целта на документа е страната ни да бъде подготвена за влизането си в общия пазар.


Споразумението ще влезе в сила със задна дата - от 1 юли, защото Съветът на министрите на ЕС ще се произнесе по него през септември. Едва тогава ще се пристъпи и към възстановяването на платените през този период мита.


Либерализацията обхваща 400 от най-нечувствителните (от гледна точка на търговските интереси) продукти. За част от тях - като цитрусови плодове, зехтин и конско месо, митата отпадат веднага, а за другите - в тригодишен период.


За някои стоки ще важи принципът на двойната нула, т.е. нулеви мита за договорените по квотите количества и неприлагане на експортни субсидии. Договорено е при нулеви мита България да изнася 1500 т свинско месо, колбаси и преработено свинско, 5500 т сирене, 6250 т домати, 1125 т ябълки и 16 500 т преработени домати, 7000 т дребен рогат добитък и месо от него, 6050 т птиче месо, 3000 т пчелен мед, 4000 т замразени зеленчуци, 1000 т череши, 9375 т сливи и 1000 т преработено птиче месо.


От своя страна ЕС няма да прилага експортни субсидии при износа за България на свинско месо, колбаси и преработено свинско месо, сирене, извара, пресни и преработени домати и ябълки. При вноса на тези продукти у нас ще се прилагат нулеви мита за 7000 т свинско месо, колбаси и преработено свинско месо, 2100 т сирене, 500 т пресни домати, 2000 т преработени домати и 3880 т ябълки.


С нулеви мита и без ограничения в количеството от ЕС ще се внасят кафе, чай, лимони, грейпфрути, бадеми, лешници, орехи, кестени, шамфастък, фурми, смокини, стафиди, пъпеши, дюли, киви, слънчогледови семена, семена за посев, маслиново масло и други масла, предназначени за технически и промишлени цели.


Политиката на Европейския съюз е да защитава продукцията на селскостопанските си производители от вноса от други страни и от отклоненията в световните цени. За осъществяването й се използват променливи вносни мита (прелевмани) и експортни субсидии (реституции). Досегашната практика показва, че приходите от митата не покриват разходите за субсидии на износа. Затова разходите се покриват солидарно от страните членки (част от тях се насочват и към предприсъединителния фонд САПАРД).


Според проучване на един австралийски и един английски икономист, публикувано неотдавна в английския финансов всекидневник Файненшъл Таймс (Financial Times), забраните за внос на храни и субсидирането на износа от ЕС намалява цените на земеделските продукти на световните пазари и струва на останалия свят 26 млрд. щ. долара годишно. Най-много са засегнати фермерите в САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Латинска Америка и Централна и Източна Европа. Ако пазарът беше свободен, тези страни щяха да изнасят със 77% повече живи животни, с 91% повече житни култури и с 67% повече месо.


Съдейки от проучването, като следствие от общата селскостопанска политика на Евросъюза, предлагането на млечни продукти в Австралия и Нова Зеландия е намаляло с повече от 50%, а на живи животни в страните от бившия Съветски съюз и Централна и Източна Европа - с 22 процента. Политиката на ЕС само по отношение на захарта струва на световната икономика годишно 6.3 млрд. щ. долара.


Европейският съюз започна преговори по главата Селско стопанство с шестте страни от люксембургската група - Полша, Унгария, Чехия, Естония, Словения и Кипър. Всички те искат да станат пълноправни негови членки през 2003 г., но малцина вярват, че това е възможно. На среща в началото на юни в Брюксел кандидатстващите държави бяха предупредени от комисаря по селското стопанство Франц Фишлер да са по-реалистични при определяне на приоритетите, свързани с предприсъединителния фонд САПАРД (по него се разпределят годишно 520 млн. евро). По думите на Фишлер страните кандидатки са поискали подкрепа за твърде много сектори, което не било реалистично. Парите от САПАРД са главно за подобряване на хигиенните и ветеринарните изисквания и за подпомагане на селското стопанство преди приемането в Евросъюза. Оказа се обаче, че някои държави са подготвили програмите си за отпускането на средства от този фонд не според реалните си нужди, а на основата на политически преценки.


Конкретно за България е много по-изгодно люксембургската група да бъде приета колкото се може по-скоро в ЕС. Така парите за САПАРД, предвидени в бюджета на съюза до 2006-а ще се разпределят между по-малко на брой кандидати. Оценката за подготовката на страната ни да използва парите от САПАРД е добра. В средата на този месец у нас ще пристигнат експерти на Европейската комисия, за да оценят и готовността на разплащателната агенция, която ще е независима структура под шапката на фонд Земеделие. Очакванията са агенцията да бъде акредитирана веднага след августовските отпуски и първите проекти да бъдат одобрени към края на годината.


В крайна сметка либерализацията на търговията с ЕС е една добра възможност, стига, разбира се, да изнасяме селскостопански стоки, които отговарят на изискванията на общността за качество на продуктите. Парите от САПАРД не са малко (за България сега те са 52 млн. евро годишно), но няма да стигнат за постигането на тази цел.

Facebook logo
Бъдете с нас и във