Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДОЙДЕ РЕД И НА СИВИЯ ПАЗАР

Последните няколко седмици на капиталовия пазар се забеляза известно оживление, но доведе до някаква сериозна промяна. Сякаш цялата енергия на действието в тази сфера бе вложена в подготовка на нови закони и програми. Разгледано беше предложението за изцяло нов закон за ценните книжа, предложен от Комисията по ценните книжа и фондовите борси. В Министерския съвет предстои и обсъждането на специална програма за развитието на капиталовия пазар. Всичко това са стъпки, които обаче биха дали резултат в едно по-далечно бъдеще.


На фона на спокойната писмовна дейност по-чувствително се усетиха противоречията между БФБ-София и СФБ-Капиталов пазар. В началото на годината СФБ-Капиталов пазар осъди БФБ-София за неправомерното използване на марката Капиталов пазар, а преди няколко седмици обяви намерението си да създаде извънборсов организиран пазар. Последва размяна на остри реплики между двете страни. Вицепремиерът Александър Божков заяви, че борсата трябва да направи промени за да се активизира търговията. Той каза още, че виновни за това нещата да не вървят са всички, но след заседанието на съвета на директорите на БФБ-София се оказа, че под всички се разбира изпълнителният директор Виктор Папазов, който беше освободен.


Някои играчи на пазара предричат, че въпреки противоречията си с другите членове на съвета на директорите Виктор Папазов може да остане в него, защото мнозинството от акционерите ще го подкрепят на общото събрание. Вярно е, че не бе направено кой знае какво за модернизация на информационната система на борсата, но едва ли нейните служители трябва да бъдат винени за това, че дружествата не желаят да излязат на пазара.


На общото събрание на СФБ-Капиталов пазар, на което бе решено да се увеличи капиталът й до 102 млн. лв., за да може дружеството да кандидатства за лиценз като организиран извънборсов пазар. Главният съветник в Министерския съвет и председател на съвета на директорите на БФБ - София Георги Прохаски се е опитвал безуспешно да убеди акционерите да не създават втори пазар. Малко преди това Александър Божков нарече стремежа да се създаде още един организиран пазар солова акция.


Спорът за извънборсовия пазар сякаш отново постави в центъра на вниманието проблем, който не е най-важен в момента. Повечето посредници определиха противоречията като личен конфликт, който според тях спорещите трябва да разрешат помежду си. Истината е, че и в момента по-живо върви най-вече извънборсовата търговия. Това е обяснимо - сделките, които се сключват на свободния пазар на борсата, не се подчиняват на изискванията, валидни за борсовата търговия. Ако фондовото тържище иска да привлече акции на официалните сегменти, те трябва да минат през издаването на проспект - нещо, от което дружествата от масовата приватизация са освободени до 31 октомври тази година.


По принцип навсякъде по света, където има развит капиталов пазар, извънборсовата търговия е по-развита от борсовата.


Според сега действащия у нас борсов закон за ценните книжа между борсата и организирания извънборсов пазар няма съществени разлики. Извънборсовият пазар също ще трябва да има свой правилник, да определи условията за достъп на желаещите да търгуват тук и на съответните книжа. Съветът на директорите му ще трябва да определи и изискванията за разкриване на информация, на които ще трябва да отговарят емитентите, както и да се осигурят равни условия за участие в търговията. Така основната разлика между двата пазара става изискването извънборсовият организиран пазар да изгради единна система за неприсъствена търговия. И днес, например в Лондон, борсовата търговия се извършва по електронен път. Специалистите признават, че Нюйоркската фондова борса е запазила традиционния под, на който се сключват сделките, повече заради туристическата атракция, а не толкова заради нуждите на търговията. С две думи: начинът на търгуване - присъствен или неприсъствен, е без значение, по-важното е какво се търгува. Въпреки че и на нашата борса има под, на него обикновено има не повече от 10 брокери, които предварително знаят какво и на кого ще продадат или купят.


Липсата на акции на големи и атрактивни компании, на банки и застрахователни дружества е основната причина чуждите портфейлни инвеститори да се явяват рядко на нашия пазар. Скромната му ликвидност възспира и държавните банки от по-активни операции с корпоративни книжа.


Междувременно парламентът отново успя да изненада с решенията си играчите на пазара. В промените в Закона за ценните книжа и фондовите борси, които от днес са вече в сила, е записано че акциите на публичните дружества могат да се търгуват само на фондова борса или на организиран извънборсов пазар, какъвто все още няма. На пръв поглед това означава, че от днес нататък сделките с акциите на холдингите ще бъдат спрени за около месец - време, за което те ще трябва да се регистрират на борсата. Това ограничение обаче няма да важи, ако става въпрос за сделки между физически лица. Лесно е да се досетим, че при това положение брокерите просто ще сключват сделките като физически лица и това ще даде началото на сивия пазар у нас. Публиката няма да е информирана нито за обемите на ценните книжа, които сменят собствениците си, нито за цените, на които стават сделките. Друго нововъведение е, че акциите на публичните дружества могат да се заменят срещу ДЦК или акции на друго публично дружество. Подобно нещо не присъстваше в първоначално предложения текст, който беше изготвен от експерти на Комисията по ценните книжа и фондовите борси и бе внесен от депутатите Никола Николов, Александър Праматарски и Атанас Папаризов. Случката е показателен пример за това, докъде могат да доведат импровизациите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във